Образованието в България не иска и не иска да се промени
Добър учител е онзи, който умее да увлича децата, да организира изследователска работа с тях, а не просто да си подготвя едни уроци, за да ги повтаря години наред. Нашето образование обаче изобщо не иска да се промени.
... Годишен план, срочен план, план за часа...
Бюрокрацията в училището е феноменална. За всеки урок трябва да се попълни план предварително и да се получи одобрение. Описваш основните понятия, основните ресурси, които използваш, основните компетентности, които обаче са различни от основните компетенции. Годишен план, срочен план, седмичен план, план за часа... Кариерното развитие, което би трябвало да мотивира учителите, се движи по стълбица, която е по-подходяща за казарма, отколкото за творческа професия. Добавете към това загубата на всякакви средства за налагане на ред и авторитет. Не можеш да изключиш ученика, защото училището е на ръба с бройката; ако му пишеш лоша бележка, най-много да ти зашлеви шамар, той или родителите му. Наистина отношението на медиите към учителите в последните години е доста по-добро - обществото взе да взима тяхната страна в конфликтите. Но усещането за безпомощност не си отива. Дрънкаш някакви неща, те си пипат телефоните и се щипят.
Проф. Ивайло Дичев
Най-сложната тема тук е промяната в самия начин на учене, към който не иска и не иска да се адаптира нашата образователна система. Огромно е количеството на задължителните неща, които трябва да се покрият, зазубрят и възпроизведат в тестова форма. Наместо да научи децата с удоволствие да четат и анализират, учителят трябва да мине по задължителни произведения, теми, ключови думи. Наместо да развие интерес към устройството на света и законите, които го движат – задачки за алдехиди и кетони. За да Ви скандализирам, ще кажа и че правописът, който у нас все още се води върховен критерий на образованост, днес вече не разграничава грамотни и неграмотни, защото и едните, и другите имат спелчек на компютрите си.
Един млад човек би се чувствал много по-добре, ако го освободят от всичките тези програми и задължителности и му дадат свободата да работи с децата така, както ще им е интересно - пък нека после да проверяват уменията им да се справят с проблеми. Днес всички ние сами търсим информация, когато се хванем да правим нещо. Кога за последен път прочетохте учебник по работа с „Пейнт“ или „Опън офис“? Наместо да влезе в този дух на времето, нашата система се държи за 20 век и не се пуска – учебници, уроци, домашни. Дете скоро попитало учителката защо трябва да знаят как се прави 10-процентов разтвор от нещо си. Отговорът хвърлил мост към практиката: ами представете си, че слагате кисело зеле. Е, питам, как би направил кисело зеле уважаемият читател - като свали от тавана тетрадката си по химия? Или просто ще погледне в интернет? (Прочети ЦЯЛАТА ПУБЛИКАЦИЯ)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар