Знаете ли, че възрастните хора у нас са жадни за известно внимание и за малко човечност?

Посетих приятелката си баба Марийка в Дома за стари хора в Коматево. Тя е сравнително добре ако изключим това, че много страда по свободата си: тя е най-свободолюбивата бабичка, която съм срещал в живота си. Веднъж седмично я пускат да се разходи около дома и да си купи нещо, тогава тя дава много пари за да купи храна за... котките, а самата тя общо взето си гладува. (Храната в Дома явно е оскъдна и невкусна, предполагам, някои от персонала, както е обичайно в Българско, здравата краде каквото може, без да му пука от това, че в случая им се налага да крадат от стари хора, което е голяма грехота!) Поговорихме си с твърде приятната събеседничка баба Марийка, по едно време я извикаха да се прибира (нашите разговори могат да бъдат безкрайни!), тя с неудоволствие тръгна към сградата.

Поради продължаваща неотклонна грижа на баба Марийка за кварталните котки (и в самия дом има доста добре охранени котки!) тя самата се нуждае от средства, защото пенсията й бързо свършва и след това тя гладува. (В днешния ден обитателите на Дома с вълнение очакваха новите си пенсии!) Тъй че ако някой иска да направи нещо добро, би могъл да я подпомогне с някакви пари, но трябва да знае, че едва ли самоотвержената в грижата си за котките бабичка ще употреби кой знае колко от тях за себе си, неин приоритет, както казах, са котките. Затова ако й поради някой нещо за ядене, ще бъде най-добре, но трябва да има предвид, че храната, която ще й подари, трябва да бъде такава, че да може да се дъвче от бабичка, която няма нито един зъб и също така няма и изкуствено чене. Затова уместно е да й се подаряват меки неща (като тутманици, баници, сладкиши и прочие тя обича, може да й се подарят също така мандарини и пр.). Аз й купих от близката баничарница един бюрек и една малка боза.

Толкова. В Дома за стари хора е пълно с много приятни възрастни хора, които са жадни за човешко внимание и просто за известна проява на човечност. Но къде ти в днешно време добри хора, ние нямаме време да сме добри, щото сме заети с други неща. И затова за възрастните в този и другите домове никой не се сеща.

А те сега стоят изолирани като затворници заради пустия китайски вирус и ни чакат, но мнозина от тях няма и да ни дочакат...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo