Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

неделя, 13 декември 2020 г.

Ще простите ли на Боко починалите - не само пред вратите на болниците, но и ония, които умряха защото не посмяха да потърсят болнична помощ?

На тия доктори ли пляскахте? Мой приятел, Константин Парчев, го е снимал в 11, 28часа, днес. Час по-рано е минал оттам и човекът е бил ТАМ жив. Това се случва в ДКЦ-4, Окръжна болница - Варна.
Ilian Vassilev: Запомнете тази снимка, когато гласувате на следващите избори. Тя казва ВСИЧКО. Властта като озъбено, свирепо куче. 

Дехуманизацията и мина всякакви мислими и немислими граници. 

Помните ли класиката - за света това е просто още един починал човек, но за някого този човек е бил целия свят. 

КРАТЪК КОМЕНТАР от Plamen Nikolov Ph:


Само заради този българин един ден трябва да осъдят Тиквата за геноцид до живот защото нямаме смъртно наказание. Онзи ден преведоха пари за строеж на стадион на Ботев, а пари за медици няма. Сърбия, много по-малка от нас, строи в момента по бърз начин две цели болници, специализирани за пандемии. Нима Тиквата не можа да не опростява 50 милиона на Домусчиев и да не дава парите за стадиони... и да имаме вече не две, а три болници с достатъчно заплащане в тях на хората, които ще се борят! Човека на снимката се превърна в символ на простащината на един некадърен пожарникар, на който му изнесоха част от ВМА за да го лекуват в къщи!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...


Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Няма коментари: