Мили Боже, пощади ме и този път, нека да напиша тази книга, пък после да става каквото ще!

Вчера (по съвет на лекар) дадох кръв в лаборатория за да ми направят тест за "антитела", благодарение на него да разбера дали съм бил болен от китайския вирус. (Дадох за това изследване 21 лева, но както и да е.) Ето резултата по-горе, излиза, преболедувал съм именно зараза с китайския вирус. Тия дни обаче ми се наложи да се притеснявам не само за здравето си, но и за живота, ето по каква причина. 

Знаете, че чуваме какви ли не неща за болестта от т.н. Ковид-19 в безброя телевизионни предавания. Примерно това, че на болните от китайския вирус се сгъстявала кръвта, най-често умирали по тази причина, от тромб, от инфаркт или инсулт. Даже и да изкараш заразата от вируса, току-виж те покосила смъртта по тази причина. Затова трябвало да се пие аспирин или други антикоагулентни средства. Е, по тази причина и на мен (по начало редовно си пия лекарство против съсирването на кръвта - заради болното си сърце) по съвет на лекар започнах допълнително да пия вечер аспирин, с оглед да бъде преодоляно допълнителното съсирване на кръвта заради боледуването от вируса. Аз периодично ходя в една лаборатория да ми правят изследвания на кръвта, те ми предписват и схемата, по която да поемам антикоагуланта. Веднага след като се почувствах малко по-добре отидох в лабораторията за да видят какво е състоянието на кръвта ми (предвид това, че съм пил допълнително и аспирин, който също разрежда кръвта). 

Това стана преди две седмици. Установиха, че кръвта ми е прекалено много разредена (ако мога да се изразя така, за по-подходяща дума сега не се сещам) и ми предписаха най-малката доза от приемания от мен от години антикоагулант, по една осма част от хапчето (!!!). Какво да правя, почнах да го приемам по тази схема или доза. Дадоха ми срок от две седмици за да се явя на ново изследване. В един момент установих, че проблемите ми със сърцето зачестиха (сърцето ми бие неритмично, пулсът ми често е прекалено бърз). Почнах да се чувствам прекалено некомфортно. В един момент се запитах дали това не се дължи на прекалено малката доза антикоагулантно лекаство. И тогава дойде тревогата ми: а дали няма и аз да умра, да си отида от някой инфаркт или инсулт заради прекалено сгъстената кръв (която прави тромби, съсиреци!)? Чудих се дали да не ида да се изследвам в лабораторията предсрочно, предвид това свое опасение. Вярно, те ми бяха дали прекалено малък срок, две седмици, но дали да го изчакам, а дали ако го изчакам няма да стигна до жалък край, да си умра ей-така, за едното нищо?! Не посмях да почна по своя инициатива друга, по-голяма доза антикоагулант, щото тогава работата с дозирането му съвсем ще се обърка, но пък за сметка на това мога да предотвратя смъртта си, бре, какво да правя? 

Така във всекидневно притеснение за живота си някак изкарах тия две седмици. Чувствах се отвратително. Сърцето се обаждаше често. Зная добре, че в случай че ме сполети инфаркт или инсулт, бърза помощ (поради истерията с корона-вируса и претъпканите болници!) няма да дойде в решаващите два-три часа, което означава, че положително ще си умра. В един момент се оставих на произвола на съдбата, оставих се на благоволението на тъй добрия Бог. Последните дни прекарах в кажи-речи страшно притеснение, което се отразя на здравето, и на сърцето най-вече. Просто осъзнах, че все още не ми се мре, пък и не ми се иска да умра ей-така, за едното нищо, заради сбърканата доза лекарство. Имам още някои важни работи за вършене, като ги свърша, тогава може вече и да мра... Да, ама тия неща не зависят от нашето желание, нали така?! 

Слава Богу, някак минаха тия кошмарни дни. Вчера ми взеха кръв и предвид опасенията ми помолих да ми съобщят резултата по телефона, предвид, че е петък, той ще дойде в офиса на лабораторията чак в понеделник. А дотогава като едното нищо мога "да ритна камбаната". Момичето, което работи там, ме разбра и реагира по човешки начин, за което много й благодаря и тук: обеща да ми се обади по телефона и да ми съобщи резултата в следобеда, часовеи, след като са ми взели кръвта.

Както и предполагах, кръвта наистина ми е била станала прекалено гъста. Дадоха ми многократно по-голяма доза. Снощи за първи път пих лекарството по новата схема. Да, ама кръвта ми няма да се разреди веднага до нужното ниво. Оказва се, че близките дни за мен са още доста рискови, докато медикаментът не почне да действа. (Аз знам, че при рискови ситуации, когато са ме вземали м бърза помощ, са ми давали "конски дози" от това лекарство, с оглед да подейства бързо!) Но сега не съм в болница и това не може да стане. Така че близките дни са наистина доста рискови за мен. Застрашен съм от смърт по указаната причина. Пак ми остава да се уповавам на тъй добрия Бог - евентуално да премина през този рисков период.

Това е положението. Пиша тия неща в своя дневник ей-така, да оставя някакъв знак за това какво е било. И какви са били моите вълнения. Знам ли, това може да са ми последните дни, нека нещичко да оставя и от тях!

Мили Боже, пощади ме и този път! Да си направя поне книгата за демокрацията както ми се иска, легнала ми е на сърцето тази книга, вярно, все още нямам подходящо време и спокойствие да я напиша както аз искам тази книга (ходя на работа, трябва някак да се живее!), а не ми се ще и нея да я пиша между другото, иска ми се да я напиша наистина добре, а за това се иска спокойствие; заради заболяването ми не можах да си ползвам платения отпуск, ще го ползвам накъде към средата на януари, живот и здраве да е де, ето и тогава ще напиша, дай Боже, и замислената книга (замисълът ми за нея се промени!), та мисълта ти е, мили Боже, пощади ме и този път, нека да напиша тази книга, пък после да става каквото ще!

Хубав ден ви желая! Бъдете живи и здрави! Не ме мислете мен, гледайте себе си... извинявайте за причинения дискомфорт, този текст наистина не е приятен, пък може  и да ви накара да се замислите, което е напълно излишно. Без мислене се живее значително по-приятно, нали така?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo