... И така, мъже атиняни, аз сега далеч не искам да се защищавам заради себе си, както би помислил някой, а заради вас, да не би да сгрешите против предоставения ви от бога дар, като ме осъдите на смърт. Защото, ако ме погубите, не ще намерите лесно друг такъв като мене, който – макар и смешно за казване – е приставен към града като към голям и породист кон, който обаче, бидейки тромав поради големината си има нужда да се подбутва с махмуз (шпора). И тъй, струва ми се, че бог ме е пратил на града като такъв, който непрекъснато цял ден присядва навсякъде, за да разбужда, убеждава и упреква всекиго от вас. Друг такъв човек вие не ще намерите лесно, мъже, и затова, ако ми повярвате, ще ме пощадите. Но може би вие, разядосани, като разбудените посред нощ от сън, бихте ме тласнали и, убедени от Анита, лесно бихте ме погубили и после прекарали останалия си живот в сън, ако бог, грижейки се за вас, не ви прати някого другиго. А че аз имам качествата на мъж, който е даден на града от бога, ще разберете от следното: не прилича на нещо човешко това, дето съм занемарил всичките си работи и понасям вече толкова години неуредицата на стопанството си, ами винаги се занимавам с вашата работа, като отивам частно при всекиго като баща или по-стар брат, убеждавайки го да заляга за добродетелта. И ако аз имах някаква облага от това и получавах плата за тия наставления, то бих имал някаква причина тъй да постъпвам. А сега и сами виждате, че моите обвинители, които тъй безсрамно ме обвиняваха във всичко друго, в това поне не можаха да си позволят такова безсрамие, та да представят свидетел, че аз някога съм получил или поисквал някаква плата. И чини ми се, че аз представям достоверен свидетел за това, че говоря истина – именно моята бедност. ...
... Но и там, в царството на сенките, аз ще задавам въпроси, ще тревожа вашата съвест. Там мен за това, възможно е, няма да ме призоват в съд. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
2 коментара:
Всъщност не. Никое общество няма нужда от мързеливци.
Другарко, защо мисленето го асоциирате с мързела? Щот Ви мързи да мислете ли? :-)
Публикуване на коментар