Популистът (друго име за демагога, оня, дето се мъчи да води народа като го баламосва!) прави абсолютно същото, това са две думи за обозначаване на едно и също нещо. Демагогията (на старогръцки Δημαγωγό, от старогръцките δῆμος, демос, хора, народ и ἀγωγός, агогос, водя) е поведение, опитващо се да печели влияние чрез лъжи, чрез заблуди, чрез подмазване на народа; на народа се казва онова, което той иска да чуе, именно хвалби и пр. Демагозите и популистите обикновено са долнопробни софисти, софисти от най-нисша проба, а пък софистите били тъкмо тия, срещу които навремето воювал Сократ - щото, противно на неговото същинско философстване (насочено към търсене и утвърждаване на истината: тя заслужава най-високия пиедестал) те се опитвали така изкусно да лъжат, че истината да я представят като "лъжа", а лъжата - като "истина" (ние казваме: да представиш бялото за "черно", а черното - за "бяло". В днешно време демагозите и популистите са отчайващо долни и подли - и безочието им няма граници. Опитват се да подкупят народа хем с думи, с лъжливи обещания, с фалшиво славословене на неговите "добродетели", а много често го подкупват направо с пари. Иначе казано, и софистите, и демагозите, и популистите обичат да шикалкавят - и да баламосват народа. С оглед да успеят да му се качат на главата - и да станат негови водачи. С цел да постигнат власт над него. Тук възникват няколко въпроса, ще им отговорим подред:
.jpg)
5.) Има ли "добър" популизъм?
Всеки, който иска да има някакво влияние над хората (и роля в техния живот, в тяхната съдба), трябва да умее да убеждава хората в правотата си. А това е нелека задача. Понеже хората изначално са твърде различни. Не само че не мислят еднакво, но и мнозина от тях изобщо не мислят, мързи ги да мислят, не е по силите им да мислят за тия сравнително сложни неща, които са свързани с общия (обществения) живот - и с общото благо. Като се вземат предвид тези обстоятелства се оказва, че проблемът за това как влияем на общността става кажи-речи неразрешим. Добрият политик (политиците, разбира се, са тия, които пряко се занимават с политика: опитват се да печелят влияние върху някаква част от народа с оглед да се доберат до властта, до управлението на държавата) умее да убеждава хората без да залага на лъжи, без да се мъчи да мами наивниците сред народа (каквито са бол, както обичаме да казваме ние). Но това заслужава ли да се нарече "популизъм" - след като думата е доста, така да се каже, оцапана? (Популизъм иде от от populus – народ, тази дума идва у нас от френския: populisme). Откъде-накъде умеещият да убеждава хората непременно трябва да е популист - особено след като доброто убеждаване не се свежда до шикалкавене с лъжи, а до залагане на истината? Разбира се, като ни се налага да убеждаваме един човек ние залагаме не само на разсъдъка (ума, интелекта) му, но и на чувствата, на емоциите. Нещо повече, трябва да се въздейства да хората цялостно - като се задвижат и другите душевни сили у тях, а именно въображението, интуицията, волята, вярата. Ето че добрият политик (който непременно трябва да е изключително убедителен в приказките си!) не е достатъчно просто да е учен в дадена област на знанието (казваме: да е експерт!), но той трябва в някакъв смисъл да има добре развита цялостна душа, с всичките й душевни способности (разумът е най-висшата сред тях!), което, иначе казано, означава, че той трябва да е... философ (ама истински, а не менте!). Вижда се, че още тук стигаме до онова фундаментално положение, до което е стигнал навремето тъй мъдрият Платон, изрекъл ето тези думи (за да ядосаме публиката ще ги приведем непременно!):
Докато сегашните царе не започнат задоволително да философстват или докато философи не се възцарят, човешкият род не ще дочака края на злото.
Спирам дотук. По моето разбиране няма добър популизъм. Щото популизмът не залага на истината, а сее заблуди. И лъжи. Истински добрите политици залагат на истината, това ги родее с философите; имаме много примери за велики политици с ярко изразени философски умения или наклонности: Уинстън Чърчил, Маргарет Тачър, генерал Шарл Дьо Гол, Мустафа Кемал Ататюрк, изброявам по-съвременните, изявили се в епохата на липса на респект към философията, а какво остава за политиците от минали епохи, когато философията е била на уважение?! (Имената на Александър Велики и Наполеон достатъчни ли са ви; на първия възпитател е самият Аристотел!?)
6.) Кой заслужава да води народа?
От казаното по-горе логичен е изводът: философите, които са най-добрите в изявяването на истината, а без респект спрямо истина няма как да има разумно управление. (Вкратце тук ще кажа, че разумът е една велика душевна сила, която се поражда благодарение на единството, целостта, хармонията на всички душевни сили и особено да двете най-мощни - умът и чувствата.) Ще кажете: да де, ама философите дали пък не са прекалено непрактични - за да могат да бъдат народни водачи, управляващи и пр.?! И ще ви отвърна: напълно прави сте, точно така е. По тази именно причина повечето философи никога няма да станат политици: заради непрактичността им. Защо са тъй непрактични философите е интересна тема, която тук не мога да обсъждам, тя би ни отвела далеко. Затова са и такава рядкост истински разумните сред политиците, сред народните водачи. А обикновено народите се оставят да бъдат водени от същински нравствени изчадия и изроди: Ленин, Сталин, Хитлер, Путин... Защото самият народ обикновено е безпросветен, е затънал в скудоумие, в бесовски страсти, в идиотизъм, повластен е на какви ли не глупости и безумия, затова и е склонен да се поддава на въздействието на съответните злодеи, които са обикновено и жестоки спекуланти - и разюздани демагози, бълващи само лъжи, коя от коя по-опашати. Добрите водачи на народите се броят на пръсти. Ние сме имали честта да имаме един такъв водач. Васил Левски е неговото име. Народът обаче не го е оценил и подкрепил приживе - и го е оставил да бъде обесен като куче. Аз тук ще заключа, че нравствени и духовни са преди всичко качествата, правещи добрия политик добър. Той просто трябва да бъде една пълноценна личност. Но такива, за жалост, се същинска рядкост сред недоразуменията, които обикновено се изявяват на политическото поприще. Особено напоследък. От което следва, че краят на злото за човешкия род е още твърде далече...
Един човек в блога ми се провикна, че най-главният въпрос бил:
7.) Кой се интересува от политика?
На този въпрос може да се отговори така: който има известно ниво на умствена (и бих добавил непременно също така: и духовна!) дейност. Древните гърци наричали идиоти тия, които открито заявявали, че не се интересуват от политика; този е първоначалния смисъл на думата "идиот". Много мъдро са постъпили. Само човек с крайно оскъдна разсъдъчна способност може да изпадне в такова умопомрачение, че да заяви: мен политиката не ме интересува - и не ме засяга. Иначе казано, ако използваме български думи, тъпанарите, малоумните не се интересуват от политика, а пък същите тия французите ги наричат "кретени". Има още доста твърде изразителни и подходящи думи от този род: дебил, глупак, твърдоглав, инатчия, а пък англичаните ги обозначават ето как: moron, imbecile. Що-годе развитата във всяко едно отношение личност на това основание просто няма как да не се интересува от политика. Някои казват, че човекът, който умеел да работи така, че да печели, нямало смисъл да се интересува от политика, щото, видите ли, си притежавал всичко ноебходимо; от политиката по тази логика, излиза, се вълнували и се занимавали тия, които искали, така да се каже, да се уредят някак че да паразитират от държавата. Аз на това съображение ще отвърна така: оня, който е добре в имуществено или във финансово отношение, трябва да се вълнува от политиката многократно повече, щото има опасност тъкмо заради нея в един миг да загуби всичко. (Това примерно става при олигархични режими като нашия, където се забогатява от близостта с управляващата мутро-мафия; примерно нали видяхте как най-богатият българин Васил Божков за един ден загуби комай всичко - щом като властта се позволи да използва прокуратурата като бухалка, т.е. постъпи с него по чисто мутренски начин! Разбира се, щом сме допуснали режимът у нас да е мутренски, щом сме позволили мутри да ни управляват, няма защо да се държим като ощипани моми когато властта постъпи спрямо мен или спрямо теб по чисто мутронски начин!)
Спирам дотук за тази сутрин. И знаете ли какво стана тази заран, което е знаменателно: търсейки в търсачката ония думи на Платон (за възцаряването на философите!) с намерение да ги цитирам точно се оказа, че попаднах на мой текст (никой друг у нас, видите ли, никога не е цитирал тъй важните думи на Платон!); и в този мой текст открих, че аз преди доста години съм един вид написал нещо, което директно може да влезе в книгата, която сега пиша?!! Ето го този текст:
Главният проблем за постигане на най-добро управление: как мнозинството от демоса да подкрепи най-добрите?
Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост! (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)
Няма коментари:
Публикуване на коментар