Спрете се малко де, вразумете: с какво толкова ви преча, та безграничната ви омраза всекидневно се мъчи да ме убие?!

 

 

Вчера бях на милиметър от смъртта: за малко щях да умра от токов удар! Бог пак благоволи да ме опази! Ето какво стана:

Прочее, вчера беше рожденият ден на сина ми. И преди обед реших да поправя проблем в електроинсталацията, който от доста време ни ядосва: лампата в кухнята от известно време престана да свети. Подмених всичко, фасунга, ключ, проводник, купих нови, замених ги, какво ли не правих, не свети и не свети! По-точно светва отвреме-навреме, после дълго време не светва (фазата, стигаща до лампата, беше някаква мижава, слаба, не знам на какво може да се дължи това, а техник да търся не мога да си позволя!). Сякаш някакви дяволи си играеха с мен месеци наред: светне понякога лампата, загасим я, повече не светва, и то много дни наред, напоследък съвсем престана да свети, крайно рядко благоволяваше да светне!). И вчера се заинатих да оправя проблема, купих нова жица и реших да подменя всичко, та да светне най-после проклетата лампа! (Временно осветявахме кухнята с лампа, включвана в контакта.) 

Е, вкратце казано, докато правех тия неща, на няколко пъти ми се наложи да махам бушоните за да работя, после пък да ги включвам, за да разбера къде е фазата и пр., в един момент, унесен в работата (пък и не виждам добре, в мрачното време зле се виждаше в стаята, та се ядосвах допълнително!) забравих, че не съм махнал бушона, реших да свържа новия проводник на едно място, оцелих фазата, и токът ме шибна здраво; слава Богу, че "СЪВСЕМ СЛУЧАЙНО" (?!) не докоснах и "нулата", ако я бях докоснал, сега нямаше да пиша това, а щях да се излежавам блажено в ковчега и щях да очаквам погребението си, което трябваше да се състои днес! 

Такива работи! Страшна работа! На милиметър бях от смъртта вчера, и то щях да умра за една глупост, заради едно тъпо разсейване, поради невнимание... И сега искам да кажа нещо, което вече ще ви се стори хептен шантаво, но съм длъжен да кажа и това.

От известно време с мен доста често стават какви ли не, понякога и доста тежки инциденти, примерно при един такъв инцидент (падане в банята!) така жестоко си ударих главата в стената, че вътре в черепа ми се образувал обилен кръвоизлив, докторите дълго време не можаха да разберат защо се чувствам все по-зле, накрая, в последния момент се сетиха да ме пратят на скенер, правиха ми животоспасяваща операция с трапанация на черепа за изваждане на хематома!). И, тъй да се каже, на няколко пъти в последните години "прескочих трапа", знам ли защо Бог ме опази, но ето каква ми е мисълта: имам чувството, че лоши, злобни хора, които аз явно доста дразня с изказванията си, с текстовете си, с изявите си, с позициите си (включително политически, пък и свързани с борбите ми с властващата бюрокрация в облазованието, аз съм привърженик на концепцията за демократичното училище, поради което мутрите ме опраскаха и изгониха от работа и ме лишиха от преподавателски права под благия поглед на отдадената на равнодушието и безразличието нашенска публика, съставена предимно от зяпачи и мърморковци!), та значи тия именно "зли сили" по някакъв начин изглежда трупат такава колосална негативна енергия спрямо моята скромна особа, че влияят по съвсем сатанински и бесовски начин на самото битие и ето, предизвикват тия всички инциденти, с които на няколко пъти, кажи речи, едва не ме убиха! 

Ще каже някой: глупости са това, Грънчаров, недей така, срамота е, уж си философ, рационално требе да мислиш, как може да се излагаш като верваш в такива глупости и пишеш такива "бабини деветини"! Нека който какво иска да каже и да мисли, но аз имам такова усещане, такова едно все по-определено вътрешно убеждение: като в днешно време враговете ми не могат да ме убият както едно време са убивали без да им трепне окото, те сега се мъчат да ме убият по по-"хуманнен", така да се рече, начин - убиват ме с репресии, с унижения, с безработица (и съпругата ми, също учителка, опраскаха заради мен, трета година и тя не може да си намери работа, което съвсем не е случайно!), с глад, но ето, аз се оказах жилав, седма година оцелявам в условията на преследвания и терор, по тази причина дали пък другарките и другарите комуно-сатанисти не почнаха да правят и... магии, или само успяват със злите си емоции спрямо моята скромна персона да предизвикват такива злокобни събития в съществуването ми, поради които на няколко пъти, така да се каже, непосредствено усетих "диханието на смъртта", срещнах се комай с "Онази с косата", да де, ама Доброто Начало във Вселената, именно Бог, успя все пак да предотврати козните на сатанинските слуги, властващи в този, в нашия, в тукашния свят, опази ме, все още ми дава живот, какво ще кажете, дали това мое разсъждение има някакви сериозни основания, или представлява "пълни глупости"?! 

Не че много ме вълнува какво точно мислите, можете да си мислите каквото искате по повод на моите писания и изказвания, но все пак са ми интересни реакциите ви, а аз за себе си продължавам да вярвам на това все по-засилващо се мое убеждение: враговете ми от мутро-комунисто-комуноидната част на българската народна, социална, културна, с извинение и природна популация до такава степен беснеят по повод на моите изяви, че ето, с огромната си негативна енергия предизвикват такива злотворни "трептения в ефира", че на мен, в резултат, ми се случват по някакъв мистичен начин все кошмарни събития, в резултат на които все по-често съм, така да се рече, "на косъм" от смъртта!

Ще завърша с един апел към мутро-ченгесаро-комунисто-ченгесарката сатанинска, злотворна и беснееща напаст: таваришчи-другари и другарки комунисто-комуноиди, прекланящи се на Сатана, нема ли да се спрете най-после малко де, аман от вашата злоба бе?! Няма ли да мирясате малко бе, ето, заради вашата неспирна колосална злоба и бесовщина дори и природата се обърка де, глобалното затопляне, по моето скромно мнение на философ и на човек, се дължи не на нещо друго, а на негативните енергии на вашата злоба, на вашата бесовщина, на вашия сатанизъм! Спрете се малко де, вразумете се малко: какво аз лично толкова много ви преча, та ме мразите до такава степен, че правите всичко нужно за да ме убиете?! Като ме няма мен, какво, проклетият ви комунизъм ли ще настъпи, аз ли съм последната пречка пред шибания ви комунизъм?! 

Айсиктир де, неспирно излъчвате такава грамадна злоба, която е способна даже и да убива ония дето ви пречат: срамота, грехота е това, недейте така де, вие нима вече изобщо не сте човеци, нищо човешко ли не остана у вас?! Към това ви призовавам: опитайте поне малко да се очовечавате, спомнете си, че сте все пак некакви си там човеци, аман от тая ваша неизчерпаема бесовска сила и злоба! 

Това е. Спирам. Знам, че борбата с вас ще продължи най-ожесточено, че тя няма никога да спре, напротив, ще се ожесточава в идващите важни събития в страната ни, но ви призовавам малко поне по-джентълменски да се държите: по-честно малко де, можете ли поне това да направите?! 

Спрете с тия черни магии, злобни вибрации, урочасвания, "зли очи" и не знам си какво още използвате във вашия сатанински арсенал, играйте малко по-спортсменски де, не бива така подло да играете! 

Това исках да ви кажа и вам, драги безучастни зяпачи, мърморковци и вечни умници, дето сега ме гледате със съжаление и презрение, вие пък знайте, че сте главният фактор да сме на дереджето, на което сме, най-вече вие сте отговорни и виновни за всичко; нали и това го знаете от мен, всеки ден го повтарям: докога ще се правите на изоглавени че съвсем не го знаете?! Народееее???? 

Лек ден ви желая все пак, хубав уикенд - и бъдете, разбира се, здрави! Душевно здрави тоже, не забравяйте духът, той е най-важното, истинското, решаващото, дори съдбовното!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo