2020-та ни показа, че корупцията убива. Буквално.
Когато гласно или негласно подкрепяш хора без капка морал и достойнство, резултатите не закъсняват. Пълните чекмеджета за едни са радост, а за други са трагедия. За да се напълни чекмеджето, някой по веригата трябва да се лиши от нещо. Това може да е местната болница, където една сестра отговаря за 40 души, или училището на детето ти, където недостигът на учители не е проблем. Много по-важно, например, е да се смени дограмата за трети път тази година. Едно е ясно - когато се краде, се краде от всички нас. Такъв е политическият кръговрат, празно няма. Корупцията прецаква всички ни.
2020-та ни показа, че държава няма. Абдикирала е.
Когато политиците крадат безобразно, това има други странични ефекти. Такъв стратичен ефект е ерозията на институциите. Те просто спират да работят в един момент. Тогава всякаква справедливост се превръща в мираж. Каскетната тулупкрация възтържествува. Калинките крадат ли, крадат, но последствия няма. Това е перфектната екосистема, където за честен труд, принципи и професионализъм място няма. В тази паралелна реалност незаконните хотели по брега на морето са подпорни стени, а градовете оставени в продължение на месеци без вода, страдат просто от лек логистичен проблем.
2020-та имаше също отрезвителен ефект.
Дали защото на недоволните им бе забранено да се возят в метрото, и им бе наредено да ходят пеш, но на много хора главите им се проветриха. Сетиха се, че така не става. Въпреки това, първото сражение в окопната война между гражданите и превзетата държава, завърши в полза на похитителите. Това обаче не е краят, а началото.
2021-ва носи със себе си обещанието за промяна.
В България това не са само празни приказки. След няколко месеца у нас ще се състоят избори. Ще се наслушаме хубаво как алтернатива няма, невъзможно е да дойде някой друг, тъй като ще се счупи държавата и тн. Опорните точки са отдавна известни. Това, което не е сигурно, сме ние - хората. Ако този път всички отидат до урните с ясното съзнание, че този порочен модел трябва да се махне, промяна ще има. Сигурно е. Така работи демокрацията.
Не, никой не може да гарантира, че следващото управление ще е безпогрешно. Напротив, то също ще има много трески за дялане. Трябва да се започне от някъде. Изборът е прост. Да потеглим ли по стръмния път към промяната, или да седим и да чакаме да дойде поредният спасител, който ще обещае, че ще свърши всичко вместно нас. Тази приказка обаче е с предизвестен край. Спасителят идва, пълни чекмеджедата, набива ни го с 200, а ние се чудим защо така стана. От нас зависи дали този път сюжетът на историята ще е друг.
2021-ва ще ни даде възможността да избираме, но няма как да избере вместо нас. Сами си пишем историята.
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "2020-та ни показа, че държава няма. Абдикирала е." Невярно твърдение, дължащо се на илюзията, че държавата сичко може да оправи. Държавата не е онова, което ще ни спаси, да се залага на нея в 21 век е анахронизъм. У нас проблемът не е, че нема държава, а че държавата (разбирай: политиците и държавната бюрокрация!) си навира носа навсякъде и по този начин всичко разваля. Верният подход е друг: държавата отстъпва от монопола си и дава възможност (законови и други условия!) хората да работят без да им се пречи за да постигнат успеха си. У нас в момента държавата държи под пълния си контрол сфери като образование и здравеопазване, където разрухата е страшна. Ония сфери, в които тя по-малко се меси, са значително по-добре (търговия примерно). Където изобщо не се меси, настъпва цъфтеж и изобилие от добри плодове. Значи как да се твърди, че "държавата е абдикирала" като тя се меси по безцеремонен начин и в лицето на всевластния тъпанар Боко съсипва всичко?! (Да не говорим как безогледно властващите крадат от държавата, как продават за пари, за пачки евра и кюлчета злато властващата си позиция!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
6 коментара:
Екстра си е държавата.
Недете така, другарко. Излагате се. Държавата ни е разбойническа, управляват ни крадци, нима това Ви харесва?!
Ако това не ви харесва няма какво да направите. Или се примирявате, или емигрират. За последното заплашваш от години, но както е видно е доста по малко възможното.
Ако смяташ, че я управляват крадци, гласувай за някой друг. Това ти е ходът. Нямаш друг. Свободни избори, братко.
Ангел Грънчаров тази глупост е толкова колосална, че не знам дори откъде да я започна.
Когато законодателството, регулиращо бизнеса, работните отношения, техния контрол и пътищата за обжалване е мътно, неясно, неработещо и абсолютно насочено към едно единствено нещо - полза за държавния рекет, как точно си представяте едно "свободно работещо" общество, (което у нас също е мит)?
Единственият сектор, който е що-годе пощаден не е търговията, а IT , просто защото ДС фатмаците са безнадеждно аналогови. И когато правилата не работят, а държавата не следи за тяхното спазване, тогава се получава актуалната ситуация на "Царят дава, пъдарят - не". Естествено, че държавата не е панацея за всички болежки, нито пък е длъжна да оправя на всеки личните проблеми. Но е длъжна да следи за някаква що-годе регулирана икономика, за свобода на обществените поръчки, за изчистване на корупционните практики, както в администрациите, така и в съдебната система и МВР. Държавата в момента работи само и единствено за една определена държавна номенклатура - точно както и "по байтошево време". Това е. Толкова ни е капацитетът. 38 години вътрешнопартиен преврат на заменки, наречен преход. Защото толкова си можем. И не искаме друго. Почти никой в България не иска истинска смяна на системата, иска да се блажи от вече съществуващата система и това няма как да позволи някакви хора да си се трудят там нещо, държавата да си прави нещо друго, а по средата мутренски кланове да си благоденстват на воля. Има основни системи в държавата, които трябва да работят независимо една от друга и безотказно, за да стигнем до нещо от това, което си представяте
Ivaylo Dechkoff
Ivaylo Dechkoff Как да Ви разбираме, кое е глупост, че държавата когато се меси всичко разваля и вреди ли?! От многото Ви думи не се разбира същността на позицията Ви. Имам чувството, че бленувате за "хармонията", царуваща при пълното господство на държавата, което имахме при соцализмо-комунизъма...
Публикуване на коментар