Искате ли заедно да пишем популярна книга за политиката и демокрацията?

Мисля, че в съзнанието ми се избистри най-сетне идеята как да напиша своята отдавна замислена книга с условно (засега, до изобретяването на по-сполучливо) заглавие "Реанимация на демокрацията": най-добре е тя да бъде написана като дълга поредица от кратки, ала важни въпроси (които могат да се родят и се раждат във всяко съзнание), а на всеки въпрос аз ще давам кратък отговор, съдържащ обаче най-същественото и най-важното. Тоест, кажи-речи, ще напиша книгата си в "sms-форма", с оглед да може да се чете най-вече от младите (и по-модерните) хора, които не могат да четат дълги и дълбокомислени обяснения и аргументации. Въпреди това ще се старая отговорите ми да са достатъчно убедителни и при това да са пределно ясни, сиреч, да съдържат една лесно усвоима разумност, при това ицказвана в пределно човешка или човечна форма. Тази ми е идеята, този ми е замисълът, а ще видим доколко ще успея да ги осъществя. 

Да си пожелаем приятно вървене по пътя, който току-що избрахме! Казвам това, защото винаги ще се старая да разговарям с теб, драги читателю, ти ще бъдеш моя, да се насяваме, все пак любезен, пък макар и крайно своенравен събеседник. Толкова като увод. Поемам по избрания път, здраве да е само!

1.) Шоу ли е политиката?

Вместо обичайния въпрос Що е политика? избирам този, нищо че изглежда не съвсем уместен като начало на нашите търсения. Ето какво смятам трябва да се каже по него.

Не, политиката не е шоу. Изобщо не е никакво шоу. Когато прилича на шоу или е шоу, значи не е политика, а нещо непълноценно. Политиката като шоу е менте-политиката. Говоря за същинската, истинската политика. Която е нещо твърде сериозно. И отговорно. Политиката като такава е тежка работа за доброто на обществото. Политиката изисква мното да се мисли и то за най-сложни неща, за твърде "хлъзгави" реалности. Да, много сложна е реалността, за която следва да мислят политиците. Това е една човешка реалност. Политиката като такава е живот, който следва да се устройва и управлява на разумни и добродетелни основания. Политика е жива реалност, а такива реалности са най-трудните за познание и разбиране. Ако искате да проумеете реалността на политическия живот, ще трябва да извървите нелек път. Предупреждавам ви, въпреки че не искам да ви плаша. Предупреждавам те, читателю, но недей да се плашиш! Ще се постарая пределно ясно и по съвсем човешки начин да постигна и да изразя същината на човешката реалност, наречена "политика". Имай нужното търпение и всичко ще разбереш. Запомни: политиката не е шоу. Нищо че понякога шоумени се захващат с политиката и дори имат някакви мними (лъжливи), измамни успехи в нея.  

2.) Нима всички разбираме от политика?

Не, съобразно казаното по-горе, отговорът е: не всички разбираме от политика. Някои разбират, други - съвсем не разбират. А повечето хора имат съвсем бегли, наивни, лъжливи, глупави, объркани, неясни, половинчати, приблизителни и какви ли не, все от този сорт, представи. И се осмеляват такива хора своята обърканост да я представят като "последна дума на истината". Вероятно и ти, драги читателю, страдаш от този разпространен дефект. Страдаш, ала не съзнаваш, че страдаш. Робуваш на овехтели, неверни, пък макар и доста разпространени представи. Тия, които разбират от политика, много често пък не успяват да кажат на ония, на другите, на обърканите, в понятна форма що е това нещо, какво е естеството на тайнството, наречено политика. Обясняват, ала така, че на хората им убягва същината. И бързо се изморяват да ги слушат. И затова в човешката общност е пълно с хора, които общо взето не разбират от политика, ала си въобразяват, че "много разбират". Разбиранията им са, повтарям, крайно объркани, неверни, лъжливи, повърхностни, половинчати, илюзорни, глупави, тъпи, смешни и какви ли не още. И, което е най-странно, тия хора не се срамуват да се кичат публично със своите тъй непълноценни представи. Не само че не се срамуват, ами се и хвалят с тях. Излагат се, без да съзнават това. И понеже така е било винаги, от древните времена, от времената, в които се е появила политиката, хората винаги са обичали да правят нещо, за което ще поговорим ето сега, отговаряйки на въпроса:

3.) Защо ни е така потребно да разговаряме за политика?

Винаги хората, особено мъжете, са обичали да "бистрят политиката", това е тяхното обичайно занимание отколе. (Политиката хилядолетия наред е била смятана за "мъжка работа" и е било крайно грозно жена да почне да се напъва да мисли за политика!) За политика се е разговаряло къде ли не: Сократ с учениците си е разговарял за политика не само на "симпозиумите" (така гърците наричали пиршествата, които си устройвали вечер за да философстват на спокойствие за истински важните човешки, сиреч философски, въпроси!) в домовете на богатите атиняни, но и на полянките, където с учениците си сядали на сянка да си пофилософстват, не само на пазара, къдото Сократ толкова обичал да се разхожда и да се заговаря с купувачите, но и на палестрата, мястото, където младите играели гимнастика и се упражнявали в други спортове. За политика се разговаря и днес по кръчмите, по време на комунизма за политика разговаряхме предимно в кухните и то тихичко, сакън да не ни чуе съседът и да оттърчи в милицията да направи донос, абе навсякъде  разговаряме за политика, и то не само мъже, но и жените са станали големи политикантки напоследък. Но обичайното място за наистина смислени (щот много често разговарящите за политика, казахме, говорят предимно глупости!) разговори за политика е Агората, градският площад или мегданът по нашему; трябва да се знае, че на Агората се събирали всички пълновръстни мъже, това било Народното събрание на полиса (града-държава) Атина; Агори е имало във всеки гръцки град-държава, както е имало и площади де; а думата "Агора" иде ог гръцката дума за "говоря", сиреч, Агората е мястото, където се говори, и то, казахме, най-вече за политика (но не пречи да се говори и за философия де, нали така?!). В днешно време в Парламентите (от старофренски  parlement – „разговор, съвещание“; на френски parler – „говоря“) се говори най-много за политика, виждате, думата "парламент" пак иде от думата "говорене". Защо се налага толкова да говорим за политика ли? Ами ясно защо: за да преодоляваме с общи усилия объркаността си, ето затова имаме нежда толкова да говорим за политика. И да търсим истината, да освобождаваме съзнанията, душите си от лъжите, илюзиите, глупостите, измамите и пр. В говоренето, в споровете за политика най-много допринасят кои мислите? Най-разумните - или най-устатите? Или най-гласовитите? Чии гласове най-често звучат там? Дали пък демагозите не са най-гласовитите, които говорят при това най-мили, най-съблазнителни, най-приятни за ухото приказки? И така:

4.) Защо демагогът така усърдно се подмазва на народа?

Популистът (друго име за демагога, оня, дето се мъчи да води народа като го баламосва!) прави абсолютно същото, това са две думи за обозначаване на едно и също нещо. Ще ви отговоря на този въпрос съвсем скоро. 

Сега ми писна да пиша (тази сутрин писах и други текстове и се изморих!) и се оттеглям да си почина малко. Ето и едно въпросче за теб, драги читателю: Какво ще кажеш, заслужава ли си да се пише книга за политиката и демокрацията в този тъй безобидно простичък стил?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo