Взето (леко променено от мен!) от коментарите към ето тази статия (с тезите на която не съм съгласен!):
Ако учители отхвърлят науката, какво да очакваме от учениците?
ИЗ КОМЕНТАРИТЕ ПОД ТАЗИ СТАТИЯ:
Antoaneta Toneva: Имам усещането за силен и неправомерен натиск спрямо учителите за избора им за ваксиниране. Насажда им се вина, че заради тях ще пропадне обучителния процес, ще пропаднат поколения и че трябва да го направят в името на общото благо и бъдещето на нацията. Сега са обвинени, че не вярват в науката, че не са на необходимото ниво на интелектуално израстване и т.н, и т.н. Питам: учителите и преподавателите не са ли свободни личности или са наши роби, длъжници, лакеи, марионетки? Нямат ли право на личен избор или трябва да изпълняват и да следват очакванията и желанията на обществото? Защо трябва да бъдат обвинявани, че не са на висотата на постиженията на науката и спъват развитието ѝ, невярвайки точно в тази ваксина в точно този момент? Поругаваме и нападаме системно учители, медици, инженери, строители, журналисти, научни работници - защо не ги разстреляме и да си решим проблемите? В края на краищата "какво тук значи някаква си личност?" пред "наш'то" общо благо?
Maksim Yordanov: Няма такова нещо като роби. Учителите трябва да възприемат МОН като модератор и консултант. От времето на учителската стачка и маньовъра - учителите да са общински служители, а не държавни, държавната политика вече е на втори план. Поне така е на теория. Основна цел на училищата е да се съобразяват с политиката на местните общини. А дали отделните учители спазват държавните образователни изисквания, за това се грижат агентите на РУО - там вече са държавните служители. Естествено е да се съобразяваш и с непосредствения си работодател - директора. Това ако те кара да се чувстваш роб - напускаш. Понятието "роб" обаче не допуска такава опция. Затова писаниците по-горе възприемам като ефект на силни емоции, за да не ги нарека глупости.
Vasco Mitev: "... учителите и преподавателите не са ли свободни личности или са наши роби, длъжници, лакеи, марионетки?"
НЕ, не са!
Или по-точно: да, свободни са в своя частен живот, дом, семейство. т.е. в своя частен ареал. Там могат да си правят каквото си щат, стига да не пречат на другите, както е популярната фраза.
Но не са нито свободни, нито имат "право на личен избор" когато се отнася до тяхата професионална дейност, за която са се цанили да работят В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО! А не в своя лична полза или за собствени си кеф! И по свое усмотрение!
И за което обществото, най-грубо казано, им плаща!
Затова нямат право да пренасят в своята битност именно на Учители нито своите предразсъдъци, нито своите подозрения, съмнения и т.н. Или по-простичко казано: своята неграмотност!
И за да бъда по-ясен, представете си как всеки който се е научил да кара кола почне да си кара където си иска, както си иска, с каквато му е кеф скорост, да спира където и както му е кеф и т.н.?
Или как лекарите почнат да ви лекуват с каквото им скимне, или са научили от бабите си, вместо с доказани и разрешешени за употреба лекасртвени средства, методи, протоколи и т.н? За което са учили 6 или повече години!?
Или, качавйки се в самолета или автобуса, накрая се озовавате някъде на съвсем друго място, а не там закъдето сте тръгнали? Щото пилотите и шофорите не са "наши роби, длъжници, лакеи, марионетки" за да изпълняват вашите прищевки и мераци!?
Абсурдни примери нали?
Сега се върнете да си прочетете написаното и дано видите колко абсурдно и ненормално е онова за което пледирате. И в което, за съжаление вярват абсурдно много неграмотници у нас
Antoaneta Toneva: Благодаря Ви за категоризацията ми като неграмотник в страната ни. Предпочитам да съм там, ако Вие сте от другата страна. Примерите Ви са абсурдни и не аргументират твърдението Ви, дори напротив, показват неговата несъстоятелност. Никъде не съм казала да се нарушават обществено приети правила или нормативно регламентирани норми. От написаното от Вас, може да се направи извода, че не ни трябват учители и будители, т.е. личности, а роботи, които да изпълняват недомислиците на "МОН и директорите", които много често са калинки на управленците, а не доказали се професионалисти.
Поставянето на ваксина е личен акт, лично третиране на тялото, над което има право само съответния човек, ако не е под опеката на друг, поради неспособност сам да вземе решение.
И да Ви напомня, че сме стигнали до сегашните времена, въпреки че нашите предци са лекувани от бабите им, а не само с утвърдени лекарствени средства и утвърдени протоколи. С това не искам да кажа, че трябва да се върнем назад, както предполагам ще ме обвините, а че има още много неща от миналото, които си струва да се проучат и научат, и прилагат.
ЗАБЕЛЕЖКА: Съвсем скоро ще кажа своето разбиране и ще напиша свой критичен отговор-възражение на тезите, развити в цитираната статия в "Свободна Европа"...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
Няма коментари:
Публикуване на коментар