Убитият от комунистите след 9.09. 1944г. отец Петър Дивизиев от Разлог.
Една от жертвите от масовия гроб в местността ''Лушин'', изникнал както
подобни много масови гробове в цяла България след ОКУПАЦИЯТА й от
Червената армия поробител и благодарение на големия опит на московските
болшевики по избиване на населението на поробените от тях земи, приложен
стриктно и последователно от БКП и съюзниците й.
Отец Петър
Дивизиев, който произхожда от много стар род, никога не се занимавал с
политика. Смятал, че това не е редно за един свещенослужител, който е
призван не да дели хората на партии, а да ги обединява в името на
Христовата любов. Синът му Васил разказва, че само веднъж го чул да дели
хората на интелигентни и прости. И бързо ги разпознавал.
Към
20.09.1944г., когато комунистическите терористи ''партизани'' слезли в
града и провъзгласили новата ''народна'' власт. Той присъствал на
площада, когато ставало това. Тогава тихо казал: "Васко, как тези прости
хора ще управляват България!"
Отговорът бързо идва. На 5.10.1944г.,
вече оклеветен, е арестуван от трима комунистическите терористи заедно с
цяла група местни влиятелни и интелигентни българи от Разложка и
Неврокопска околии. Избити са жестоко на 5.10.1944г. в местността
''Лушин''. Избиването било много жестоко, с тъпи предмети, кирки и
лопати. Най-тежко било мъченичеството на отец Петър. Комунистите убиват
него последен. Заставили го да опее всички убити преди него. Това било
всъщност за подигравка, тъй като те не вярвали, а и опелото станало не
по канона. Всички, преди да бъдат убити, били съблечени голи, за да им
вземат дрехите, часовниците, пръстените. Ръцете им били вързани с
бодлива тел. И отец Петър бил съблечен и с вързани ръце, с оскубана
брада. В такова състояние трябвало да опява убиваните един след друг
пред очите му. Как е издържал това не се знае. След като опял жертвите, с
кирка е ударен в главата. Убиваните по този начин невинаги умирали
веднага. Всички изпадали в безсъзнание. Така че имало и полуживи
хвърлени в общия гроб, които умрели от задушаване.
Мястото на
жестоката смърт било край главния път от Горна Джумая за Неврокоп. Имало
кордон от войска да пази, за не преминава никой и да документира
престъпленията.
Погребват жертвите в партизанската землянка на
терориста Иван Козарев, която всъщност служела за хранителен склад на
бандата му разбойници.
Всички убити били млади от 25 до 48 годишни. Сред убитите има и жена от Якоруда. Отец Петър бил на 41 години.
Масовият
гроб в Лушин е разкрит през април 1990 г ,по настояване на близките на
убитите, всички десетилетия наред дотогава, жертва на терор като
наследници на ''врагове на народа''.
При разкопаването на гроба
направило впечатление, че сякаш нямало земя, а само кости. Лазар Иванов
твърди, че над тях имало пръст само 20-30 см. Като стъпвали там, мястото
под краката пружинирало. Сред костите бил открити два кола с чепове. На
някои кости имало белезници, което показва, че са били убити вързани.
Най-отгоре бил свещеникът. Близките открили неговия череп по зъбите. Бил
ударен в главата отзад. Там черепът бил счупен от удара. Всички кости
били събрани в чисти чаршафи и занесени в църквата. От 40 души само 12
били разстреляни, защото на черепите им имало дупка от куршума. Всички
други били строшени.
Янко Гочевъ
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Няма коментари:
Публикуване на коментар