Не се смейте на това, по-долу, защото е истина! Трагична българска истина, при това документирана на хартиен носител.
При честването 1000 годишнината на Рилския манастир, Георги Димитров е поканен, като министър-председател и по време на службата напуска демонстративно, защото не го споменават, а цар Борис е споменат в литургията..
Тръгват веднага за София, но някъде след селото му става зле и припада. След около час се свестява и тръгват за София, отново. Тогава казва на съпровождащите го, че е време да се направи "народна" църква и да изчегъртат светиите и иконите, а на тяхно място да се сложат ликовете на "народните" водачи, срещу фашизма.
Това е нищожеството, което в свидетелството му за четвърти клас има само една четворка, по вероучение... Всичко друго са тройки.
Ето това е бил символът на празноглавците, с които още не можем да се справим!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар