Гордите британци и пречупените балканци
... В София беше създаден регламент още през 1993 година за премахването на главния монумент, възхваляващ съветската ни окупация на България. Но приемниците на тази окупация удариха по българската маса и регламентът беше погазен от постколониалната ни администрация, уплашена от руските заплахи.
Монументът на окупационната червена армия МОЧА продължава да стърчи предизвикателно и до днес в самия център на столицата. Той е доказателство, че съветското колониално владичество в България може да е видоизменено, например чрез запазване на енергийното ни руско робство, но не е приключило.
Особено арогантна по своята мимикрия е “дясната” му защита от страна властта, която се прави на евроатлантическа, но на практика играе в отбора на съветската монументална пропагандна срещу българското национално достойнство.
Още от времето на древния Рим империите са маркирали своите граници със статуи на своите императори.Такъв е и смисълът и на знаците, оставени от съветските завоеватели по нашите земи. Дори и след законовото заклеймяване на комунизма у нас, властите не виждат нищо противозаконно в натрапничеството на чисто комунистическата съветска пропаганда чрез паметниците, които интерпретират окупацията ни като “освобождение” и обилно рекламират болшевизма чрез своите орелефи, онагледяващи сцени от болшевишката история и начин на живот в покойния СССР. ...
... Страната ни в наши дни е член на НАТО. Няма опасност да пострада от руска въоръжена отмъстителност в случай, че се осмели да се разпореди с отстраняването на монументалния спомен за чуждото изнасилване. Днешните русофили, овластените и в сред тяхната т.н. опозиция, виждат в него проява на “любов” към нас напълно в духа на циничния израз, че битият си е бит, а е… - е... И че този щръкнал по волята на изнасилвачите факт трябва да си остане стърчащ, за да ни напомня за историята на изнасилването - такова, каквото е. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
1 коментар:
Альоша, освободителят на Европа, гордо ще се извисява над хилядолетния Флипополис. Ще доживее възрастта на амфитеатъра в Стария град.
За зла участ на Инджевци, Харизановци, Цветановци и прочее безродна измет.
Публикуване на коментар