Дали пък нашето безразличие, нашето бездушие, нашето слабоволие, нашето малоумие не е главната причина да сме в окаяното положение, в което сме?

Ангел Грънчаров

11ч.  · 

Споделено с: Вашите приятели

Парите показвали как обществото оценява твоята "полезност". Аз съм философ и обществото дава минимална оценка за моята полезност.

1Naiots Venohc

3 коментара

Харесване

Коментар

Споделяне

Коментари

Stanislav Ivanov: Дали не е време да потърсиш комерсиален елемент във философията? Да чакаш на прогнила образователна система да те оцени точно в момента не е много разумно.

Ангел Грънчаров: Stanislav Ivanov Невъзможно е да се направи това нещо, именно да се търгува с философски идеи. И то именно в нашенските родни условия. Неслучайно българският гений е изрекъл: не ми давай акъл, дай ми пари! А иначе относно разумността-неразумността на моето лично поведение смятам, че проблемът не е в мен, той е съвсем другаде. Ето какво смятам, че трябва да се каже по този повод: 

Аз не чакам тази "образователна" система да ме оцени по причина на това, че тя мен отдавна ме е оценила. Аз съм оценен от нея с най-високата възможна оценка: "не става, абсолютно непригоден, напълно некадърен". Аз наистина съм напълно непригоден да служа на комунизиращото и затъпяващо "образование", което произвежда предимно немислещи, но за сметка на това арогантно самонадеяни простаци. 

Не зная дали си давате обаче сметка, че тук проблемът не е лично мой, не е "личностен", както се изразяват често ония, които ме възприемат като някакъв непоносим досадник, постоянно ровещ в миризливите обори на непроменената командно-административна, социалистическа и тиранична система на тоталното всевластие на държавните бюрократи. Проблемът обаче съвсем не е само мой или "чисто личностен" (както, примерно, го определи един тукашен, пловдивски лидер на демократична партия, ще му спестя името!): ако у нас спешно и решително не се промени мухлясалия модел на "образование" (аз го наричам било менте-"образование", било направо "НЕобразование"!), страната ни никога няма да тръгне по пътя на просперитета и на нормалността! 

Та нали дори нашият пръв и прекалено много заседял се във властта оправяч-падишах призна, че "човешкият матрьял" бил лош, как тогава с такъв матрьял ще се демократизираме, как ще премахнем корупцията и беззаконието, как ще създадем правова държава, населена със свободни, доволни и работливи граждани-личности? Никак, нали така, това е невъзможно без решителна промяна в досегашната "образователна" система?! 

Както вече безброй пъти съм говорил и писал, разковничето за промяна в образованието е следното: трябва да се направи непосредствена и практическа реална демократизация и декомунизиране на отношенията в конкретните училищни общности; оттам, отдолу трябва да започне промяната, тя няма как да стане с директиви на централната власт, които изпълнителното стадо, това, пардон, са учителите, послушно да проведе на дело! Напротив, тъкмо ние, гражданите, родителите, учителите, учениците трябва да направим промяната, не трябва да чакаме държавата (държавните бюрократи!) да свършат работата вместо нас; ако ги чакаме, това означава още "да чакаме Михаля". 

Да, добре знам, че борбата няма да е лека, напротив, ще е прекалено тежка, но такова е спасението, така може да дойде спасението, този е единствено верният начин. "Делото по спасяването на давещите се е дело на самите давещи се!", нали така? Положението е крайно тежко, ние се давим отдавна, ала по стар български обичай натискаме ближните ни да се удавят, та ний да се спасим като се качим на техните трупове (което е твърде тъпо де, то няма как да стане!).

Аз сам започнах промяната в моето училище, направих много, но предизвиках срещу себе си мощни зли сили и пред очите на блеещото общество те се погавриха с мен, репресираха ме по чисто мутренски начин, опраскаха ме, уволняваха ме два пъти, отнеха ми преподавателските права, остракираха ме от образованието, и всичко това ставаше пред очите на изпълненото с безразличие към собствената си участ общество!!! 

Всъщност какво излиза?! Ами излиза, че главният виновник за ставащото у нас сме ние самите, нашето безразличие, нашата безчувственост, нашето бездушие, нашето слабоволие, нашето малоумие е причината да се намираме в окаяното положение, в което се намираме. 

Толкоз. Казах каквото трябваше. Хубав ден ви желая!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

Добави в Svejo