Забелязвате ли, че култът към дон Боко Де ла Банкя почна да приема най-уродливи ленинско-севернокорейски свръх-сюрреалистични измерения?

Emil Sokolov: 

Режисираният култ към личността на Борисов, на който всеки път ставаме свидетели в лайфовете му от Фейсбук, почва да наподобява севернокорейски сюрреализъм.

Върви вождът, обграден от най-верните си партийци, и отстрани клакьорите пляскат и въздишат. Какво чудо само - Бойко е при тях! Празник на празниците! Край на първо действие.

Второ действие. Почва монологът на вожда. Ма, той бил постоил пътища и улици. Пари раздал на бедните. Откъдето мине, разбирате ли, пролет пуква, птиците пеят, въобще само чудеса. Остава само да открием нов животински вид и да го кръстим на Бойко.

Трето действие е, когато случаен гражданин повтори всички опорки на премиера с благодарствен тон. Ма, толкова неща ни построихте, пари ни дадохте, много сме доволни. Добре, че сте вие, г-н вожд. Държавата се крепи на плещите ви.

Някъде в заключителните слова се споменава за неблагодарниците и завистниците. Ама не се говори много за тях, ами малко. Просто да си знаят, че вождът е велик, а те са тулупи. Всички кимат одобрително.

Пиесата свършва. Гасят се камерите. Вождът потегля с джипката, а благодарната тълпа се разотива. Проблемите, разбира се, остават. Целият този кич не цели да реши проблемите на хората, а на властта. Вождът хубаво се умива в несгодите на поданиците си, излъсква си имиджа и така до следващия път, когато на вождът отново му се наложи да влезе в роля на народен човек.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Поздравления за много хубавия и верен коментар! Между другото забелязвате ли, че Боко Борисов си е пуснал козя брадичка "а ла Ленин", представяте ли си? Дали не иска по този начин да ни покаже и физиономично, че принадлежи на на Култа на почитателите на червения Сатана?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo