Ще ми прати ли г-н Премиеро две 500-еврови банкнотки от чекмеджето си - за да си оправя зъбите и да си платя ченетата?

Тази сутрин, притиснат от тежките обстоятелства на живота в тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ ми се наложи да напиша следното сърдечно писъмце до г-н Премиеро, до социалната министърка и до некои други отговорни за моето трагично екзистенциално положение лица:

До г-н Бойко Борисов, Министър-Председател на Република България 

До г-жа Деница Сачева, Министър на труда и социалната политика 

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив 

До г-жа Стоянка Анастасова, Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" - Пловдив 

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив 

ЗА СВЕДЕНИЕ: 

До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ

ДО МЕДИИТЕ 

 

 

 

ОТЧАЯНА, НО ЛЕКО САРКАСТИЧНА МОЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

 

от Ангел Иванов Грънчаров, философ, лишен от преподавателски права, остракиран от образователната система учител-дисидент, принуден да се препитава някак, работейки като пазач

 

Уважаеми господин Министър-Председателю, 

Уважаема госпожо Министър на труда и социалната политика, 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив, 

Уважаема госпожо Директор на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин", 

Уважаеми господин омбудсман,

 

Пиша Ви по един свой чисто личен, битов, екзистенциален и пр. въпрос, който обаче е естествена и логична последица от  това, което самозабравили се до крайна степен дейци на образователната власт дръзнаха да стоят с мен – да ме изритат (сякаш не съм човешко същество и учител, а съм някакво мръсно коте!) от училището, в което съм работил толкова много години, а след това и да ме лишат от преподавателски права, да ме остракират от "образователно"-"възпитателната" система на свидното ни отечество (което зевзеците като мен наричат все по-справедливо МУТРОЛАНДИЯ!). Ето за какво става дума:

В момента се препитаваме някак със съпругата ми (също учителка, също като мен – и заради мен! – изритана от българското образование, вече трета година е безработна!) с минималната заплата, която получавам, работейки като пазач. По тази причина дълго време нямах възможността да посещавам зъболекар, когато обаче болките ми станаха нетърпими, отидох, посъветвах се с доктора какво да правя, оказа се, че ситуацията е следната:

 

- аз имам три коронки за правене, направата на една коронка струва 120 лв.

- аз имам две негодни за употреба, падащи и мърдащи протези (поради извадени зъби, тия стари протези, прочее, са и доста опасни, щото, представете си, някоя от тях може да я... глътна или дори да се задавя с нея при най обикновена прозявка примерно, да не говорим за други случаи и инциденти на тъй многоликия и динамичен живот!), въпросните протези са ми изранили устата при хранене (все пак трябва, драги наборе, обръщам се към Вас, г-н Премиер, да се яде, нали така?!), та подмяната на протезите ми струва към 1400-1600 лв., щото едната протеза, видите ли, струвала 700-800 лева!

- имам и един „мост”, който е доста стар, цяло чудо е, че още се крепи, каква е цената за неговата подмяна забравих да питам зъболекаря.

 

Тия разходи за зъболекар, ако трябва да ги покрия с моята заплата, означава ние със съпругата ми да не ядем 5-6 месеца, щото също така ни се налага с минималната ми заплата да плащаме и сметки. Което е невъзможно, аз не знам случай човек да е оцелял без да яде толкова много време. Значи се очертава да мрем от гладна смърт – или да почнем да ровим в кофите за боклук и да ядем гадостите, намиращи се там – подобно на това както правят уличните котки.

В свое по-раншно Отворено писмо групата на небезразличните граждани подхвърли, че в така сложилата се катастрофална ситуация с моите зъби се налага сплотените колективи на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и на РУО-Пловдив да се намесят за спасяването на две човешки същества – като, примерно, обявят благотворителна акция на милосърдие за събиране на парични средства за покриване на моите зъболекарски нужди, ако мога така да се изразя; те помолиха г-н омбудсмана на Пловдив да опита да им повлияе в тази посока. Ужасен от наглостта на това предложение да безпокоим тъй усърдно трудещите се сплотени образователни колективи, г-н омбудсманът ми позвъня и ми предложи да се възползвам от възможността да стана нещо като... опитно свинче и да ида в Стоматологичния факултет на Медицинския факултет (навремето съм водил семинарни занятия по философия с тези студенти от същия факултет – когато работех като асистент по философия в ПУ), та студентите бъдещи стоматолози да се учат на занаята, ползвайки моята уста, там нямало да плащам комай нищо за правенето на зъбите ми. Що се отнася до протезите, г-н омбудсманът се опита да реши проблема като се обърна към социалните грижи, но се оказа, че те помагали на изпаднали в крайна бедност маргинализирани индивиди като мен само в случай, че въпросните човешки боклуци немали нито един зъб в устата, инак казано, държавата поемала разходите само за цялостни, а не за частични протези. При това положение на моя скромна, но нещастна милост се налага да си извади всички до един зъби (тези мои проклети зъби могат да бъдат избити до един по много лесен и ефикасен начин, г-н Премиер, Вий ги разбирате тези неща превъзходно: с един удар с бухалка направо през устата!), та да се възползва от грижата, която нашата прехвалена социална държава оказва на бедни човешки боклуци като мен: плаща им целите, но не и частичните протези! (Явно държавата смята, че дори и 1 зъб да има в главата съответното човешко нищожество, то трябва да дъвче само с него, едва когато загуби и него, тогава държавата ще му плати шибаните протези!) Какво ще кажете за таз превелика мъдрост на Вашите бюрократични министерски шамани, уважаема г-жо Министър на социалната политика?

 

Уважаеми г-н Премиер, при така създалото се положение се налага, нема как, да сторите следното:

 

1.) Вариант първи: Пращайте съответните биячи с бухалка да ми счупят зъбите, та като остана без нито един зъб, държавата да ми плати разходите за тъй жизнено-необходимата ми протеза за дъвчене!

 

2.) Вариант втори: Пожертвайте, мама му стара, само двенки банкнотки от ония 500-еврови пачки, които ние всички видяхме натъпкани във Вашето нощно чекмедже, все пак хора сме, г-н Премиер, подарете ми, пратете ми тия две банкнотки, та да си платя разходите за оправяне на зъбите и за подмяна на протезите!

 

3.) С какво право нахалствам да искам парична помощ от Вашите тъй свидни пачки от чекмеджето ли? Амче назначените от Вас деятелки в образованието ме опраскаха и изритаха от училището, в което работех много години, само седмица след като Ви пратих едно свое "безпощадно правдолюбиво" отворено писмо: Вие ли наредихте да ме опраскат, некой от приближените Ваши подлизурковци го направи, аз не знам това, но е факт, че първопричината за моите нещастия иде някъде от Вашето обкръжение, така да се рече! Е, за преживените от мен нещастия, щети и пр. се налага да си платите, нали е справедливо това? Даже 1000-та еврА, които Ви искам за уреждане на положението в проклетата си уста, са нищожна част от онова, което фактически ми дължите.

 

Толкова. Поставих казуса си, ще се радвам да има некакъв отклик от всички Вас – и участие в решаването му. Верно, той е "чисто личен" този мой стоматологичен казус, но той има и некакво обществено значение, нали така? Щот щом тия беди, проблеми и изпитания, които се стовариха върху бедната ми глава, се оказаха не само възможни, но и действителни, тъй да се рече, в нашата тъй приказна страна, то значи нещо не е наред в обществото ни, нали така? Е, ето, тия два аспекта, чисто личния и социалния, се оказва, че са здравата преплетени, те са една неразделна цялост. Затова и Ви бъзикам, така да се рече, с тез свои писма: поставям Ви тез казуси щото съм много загрижен за Вашето образование, чини ми се, че още много уроци требва да Ви преподам, че да почнете да чаткате смисъло на ставащото.

За което Вие имате не само главната отговорност, а и решаващата роля. Вие, г-н Премиер, и Вашата тъй наперена свита умници във властта. Сега наближиха изборите, Вие секи Божий ден пътувате из страната (за да пазарувате гласовете на малоумните избиратели!), що не се отбиете тук, в Пловдив, при мен, направо да ми донесете пустите две 500-еврови банкноти за моите ченета? Чудеса не стават, ама щом свидното ни отечество МУТРОЛАНДИЯ е толкова приказно, що да не се случи и това чудо, зер, избори идат, а пишман-политиците като Вас са най-отзивчиви в предизборните времена като нашето. Секи Божий ден Вие давате на кой ли не пари за каквото Ви поиска, ето, на това основание, се осмелих да поискам и аз нещичко.

 

Приятно министерстване Ви желая! И хубаво представяне на "изборите" Ви желая, но Вие ще ги спечелите де, нема начин да не ги спечелите – толкоз гласове купихте от лятото насам, нема начин да не ги спечелите тия досадни „избори” – и пак да прецакате нашата тъй проклета „демокрация”!

 

24 февруари 2021 г.

 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

 

ДОБАВКА, съдържаща допълнителна информация по казуса: 

 

Нима безразличието към ближния убива?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo