Какво показва неприязънта спрямо доц. Мангъров и на какво се дължат нападките срещу неговата личност?

Emil Sokolov: Мангъровата медицина е алтернативна медицина. Също като фалшивите новини всичко при нея е малко конспирация, малко измислица, много популизъм и минимална доза истина тук-там, че да звучи поне малко правдоподобно. У нас Мангъров е лицето на титулованата некадърност, институционалната неграмотност и какъвто друг синоним се сетите за слаб професионалист с огромно его.

От началото на пандемията Мангъров се скъса да прави прогнози. Коронавирусът ще изчезне април, юни, септември декември и тн. Досега няма вярна прогноза. Няма и да има. Разсъжденията му са като филмите 'Бързи и яростни' - с всеки следващ филм нещата стават по-изтъркани и нереалистични. При Мангъров е същото - говори, колкото да не е без хич. Няма никаква медицинска логика в този човек. Всичко е популизъм - каквото иска да чуе мнозинството, Мангъров това повтаря. Един ден ще се ваксинира, един ден няма да се ваксинира. Един ден носи маска, един ден не носи маска. Всичко е съобразено според актуалните теми на деня.

Тук трябва да се спомене, че Мангъров не е провел нито едно научно проучване и няма нито една статия на тема пандемията. Всичко при него е свободни съчинения, но не си мислете, че пишман доцентът е глупав. Откакто разпространява дезинформация, кариерното му развитие тръгна нагоре. Направиха го шеф на отделение. Сега го кандидатират за депутат. Разбира се, издигна го АБВ - най-русофилската и комунистическа партия. Той не искал, ама щом хората настоявали, нямало как, нали. Трогателен е нарцисизмът у този човек. Хората като ги тресне кризата на средната възраст си купуват кола или мотор, но Мангъров реши да създаде нова псевдонаука по време на пандемия.

Циркът обаче не спира дотук. На въпросът какво ще направи като депутат, Мангъров отговаря, че не знае, но все ще измисли нещо. Може да уволни щабът, но може и да не ги уволни. Научният му подход и тук е впечатляващ - всичко зависи от това дали ще е на кеф. Общо взето цялата му работа е точно като старата маска в джоба му - отбиване на номер и поза. Вижте ме, колко съм алтернативен и различен. Няма проблем, всеки е в правото си да се излага. Мангъров обаче го прави всяка седмица по няколко пъти в най-гледаните медии, докато не спира да мрънка как го цензурират и властта го репресира. Дезинформацията, която упорито разпространява подтиква към неспазване на мерките и абсолютна безотговорност. Доцентът прави всичко възможно да разбие и без това неособено подготвената ни здравна система.

Всичко това, щото е неудовлетворен, светът му е крив и жена му го е зарязала. Аман от такива специалисти, които се интересуват единствено от това да се говори за тях и да са център на внимание.

 Ангел Грънчаров: Излагате се. Това са глупости. Да мразите един човек само защото е имал доблестта да каже открито какво мисли. Тъпо е да го наричате "непрофесионалист" при положение че сам нищо не разбирате от тия неща. Ще се срамувате от този свой коментар. Вие сте зомбиран. Твърде грозно е това, което казвате. Вие в лицето на Мангъров мразите личностите, което е твърде лош атестат за Вашата собствена личност.

Teodor Detchev: Г-н Грънчаров, знаете моето уважение към Вас, но тук не става въпрос за лична омраза към доц. Мангъров. И изобщо не става дума за професионланите му знания и умения. Доц. Мангъров е ужасно лош пример на използуване на планетарно бедствие в лична изгода и за набиране на евтина популярност с чисто политически цели. А в тази област с г-н Соколов и двамата сме експерти. Да изучаваме практиките на такива индивиди ни е нещо като служебно задължение. Не претендирам кой от двама ни е по-голям разбирач, това не е от значение...

Ангел Грънчаров: 

Teodor Detchev

 Не мога да приема експертното Ви мнение. Звучи ми напълно неубедително. Никаква "лична изгода" доц. Мангъров няма от това, че се обяви срещу прислугващите на властта свои колеги, които, ра разлика от него, очебийно имат огромна лична изгода, печелят и пари, и власт, и слава, и потупване по рамото от падишаха, и всичко. Също така се различаваме и в оценката си за т.н. "планетарно бедствие". Което беше използвано от властващите във всички страни за извличане на чисто партийни, користни облаги. Всъщност ненавистта към Мангъров е доста показателна. Тя свидетелства за това, че неговите противници никога не са имали смелостта и достойнството някога да се изправят срещу господстващото мнение на малодушното и податливо на манипулации мнозинство. И по тази причина (не можем да разбираме онова, което никога не сме го преживели, което никога не ни се е случило - и няма да ни се случи) дръзваме да обиждаме този, който пред очите на цялото общество потъпка своя личен интерес за да предизвика тъй потребния публичен дебат около пандемичната истерия. "Грехът" на Мангъров и на неколцина други лекари и учени е, че предизвикаха дебат по този толкова важен въпрос. Това ако е "грях", сполай му кажи: де да имахме повече такива "грешници"! Без дебати няма демокрация. Такава е истината. Какво ще каже Вашата експертиза по този въпрос? А иначе, съгласете се, дърдоренето по адрес на Мангъров и обвиненията срещу него са напълно голословни и издават не само предубеденост и наклонност към популизъм, към угодничене на властта, но и морална нечистота. 

МЯСТО, КЪДЕТО СЕ ПРОВЕЖДА ДИСКУСИЯТА - И КЪДЕТО, НАДЯВАМЕ СЕ, ЩЕ ПРОДЪЛЖИ (ТАМ МОЖЕТЕ ДА Я ПРОСЛЕДИТЕ)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo