Трогващо до сълзи
Копирано от Румяна Толова #
facebook.com/rtolova
"Мъжът на снимката се казва Никълъс Уинтън, но се съмнявам името му да ви е познато. Момченцето, което държи в ръце е едно от 669-те еврейски деца, които този британски гражданин спасява от почти окупираната вече Чехословакия в навечерието на Втората световна война.
Историята на неговия подвиг вече е описана и разказвана многократно, но въпреки това той си остава почти неизвестен за широката публика. Една от причините за това е пословичната му скромност – Никълъс Уинтън не споделя за спасяването на тези 669 деца дори със собствената си съпруга, за която се жени след войната. И светът разбира за неговия героизъм едва след като през 1988-та година жена му съвсем случайно намира тетрадката, в която той чинно е записвал имената и адресите на всяко едно от спасените 669 деца.
Удивена от мащаба на неговото дело, съпругата му се свързва с телевизионен продуцент от ВВС, за да разкаже на хората за неговия тих героизъм. Никълъс – след много дълго убеждаване – най-накрая се съгласява да участва в предаване наживо, в което за първи път се разказва неговата история пред света.
Без негово знание, продуцентите издирват едно от спасените деца и я настаняват в публиката на предаването – точно до нейния спасител. Той не подозира нищо чак до края на предаването когато водещата обявява публично коя всъщност е жената, вляво от него. Следва разбира се изненада, сълзи и прегръдки… но Никълъс Уинтън още не подозира какво предстои.
След като емоциите от тази среща след близо 50 години поутихват, водещата задава въпрос: „Има ли в залата други хора, чиито живот е бил спасен от Никълъс Уинтън?“.
Почти цялата публика се изправя на крака. (Можете да видите този покъртителен момент в това видео.
Хората от ВВС са успели да проследят дирите на част от децата и тайно са ги поканили да бъдат в залата и да срещнат своя спасител. Следите на 370 от децата обаче остават изгубени завинаги и те така и не узнават дори името на човека, на когото дължат живота си.
През 2002-ра година Никълъс Уинтън е удостоен от Кралица Елизабет Втора с рицарско звание и титлата „сър“. Два пъти е номиниран за Нобелова награда за мир, но така и не я печели.
Сър Никълъс Уинтън умира в съня си, на 106 години – на 1-ви юли 2015-та година.
Седмица след смъртта му, неговия паметник на гарата в Прага все още е отрупан със свежи цветя…
На следващата година, на мемориалната служба в памет на неговото дело присъстват 27 от спасените деца – заедно със семействата си. В залата са и десетки от наследниците на спасените през 1939-та година деца, които вече не са между живите. Техните деца, внуци и правнуци са разпръснати в целия свят.
Все още живите от тези 669 спасени деца продължават да се събират поне веднъж годишно. Все още ги наричат "Децата на Уинтън"
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар