Какво представлява "Альоша": как ще се освободим от альошовщината, тровеща живота на българите?

"Альоша" е жалонът на робството [Л. Далчев], символът, който бележи принадлежността на България към руския свят, откъдето е внесен, поддържан и направляван моделът, произвеждащ тежките пороци, с които сега се борим - корупцията, паралелната мафиотска власт, сталинската прокуратура, несвободните медии и много други, заради които днешна България е по-скоро руска губерния, нежели европейска страна. 

Това позорно антибългарско капище е (не)моралната опора на русофилстващите българи, бленуащи да завлекат страната ни в евразийското блато. "Альоша" прави възможни КТБ, Росенец, Лукойл, Сараите, "Осемте джуджета" и другите, немислими в една правова демократична държава абсурди. 

Нито ERM-2, нито Schengen ще ни направят наистина европейска страна ако истуканът на поробителя продължава да стърчи в центъра на Пловдив. Единствено демонтирането на "Альоша", изтръгването на този отровен корен от българската земя ще ни възвърне достойството и ще позволи да се изправим: за да изградим една наистина демократична европейска правова държава.

*Альоша - монумент на окупационната червена армия (от страницата на 

Ivan Ivanov)

ДОБАВКА: "Альошовщина" е робското преклонение пред "Альоша", пред альошовците - и пред онова, което те донесоха и натрапиха на нас, българите: натрапиха ни бесовщината и проказата, наречена комунизъм, която именно съсипва и трови живота ни - живота на нас, българите. Да се освободиш от альошовщината (комунистофилията, робофилията) означава да станеш човек, т.е. да станеш свободно и достойно човешко същество. Иначе казано, да станеш нормален човек, освобождавайки се от робството, от комуноидщината. ("Комуноидщина" и "альошовщина" се едно и също нещо, тези две понятия съвпадат по смисъл.)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo