Съдебен, телевизионен или около "кръглата маса" ще бъде дуелът ми с тъй страдащия директор на СУ "Св.Кл.Охридски"?!

Вчера следобед директорът на СУ (значи "средно училище") "Св. Кл. Охридски" в Пловдив г-н Здравко Димитров (съименник на кмета на Пловдив, имената им съвпадат!) във връзка с моя публикация в блога (виж: Докога интересите на разпищолилата се директорска номенклатура ще са "свещена крава" за самозабравилата се властваща "образователна" бюрокрация?) ми изпрати по имейла три много интересни документа, придружени със следното безкрайно любезно съпроводително писъмце (от което едва не получих... инфаркт, разбира се, като изчетох всичко, не мигнах тази нощ!):

СУ "Св. Климент Охридски" -  град Пловдив

бул. Васил Априлов № 5, тел. 032643975; 032644042; 032643067

https://souklimentohridski.alle.bg/контакти/

Уважаеми господин Грънчаров, 

Изпращам Ви:

1. Отговор на “Питане с предложения под формата на отворено писмо“, заведено с наш вх. № РД-25-1022/ 18.02.2021 г.   

2. ОТГОВОР на някои въпроси и питания под формата на отворено писмо

3. Тъжба до Районен съд - гр. Пловдив

Имате моето съгласие да публикувате текстовете, където пожелаете!

Желая Ви приятен и спокоен ден!

Здравко Димитров

Няма как, налага се да отговоря на тъй любезния директор (за малко щях да напиша... "кмет", пълното съвпадение на името и фамилията ме подведе!):

До г-н Здравко Димитров, директор на 

СУ "Св. Климент Охридски" -  град Пловдив

ЗА СВЕДЕНИЕ: До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

Уважаеми господин Директор,

Много Ви благодаря за тъй интересните и съдържателни, богати на смисъл документи, които имате милостта да ми изпратите! Прочетох ги с вълнение (дотолкова, че едва не получих инфаркт!) и с известно неудобство, предизвикано от тъй незаслужената висока чест, че се е наложило на Вас, тъй заетия с благородна дейност на нивата на народното просвещение многогодишен и заслужил ръководител да отделя от безценното си време за изготвянето им – и за написването им. Въпреки всичко обаче съм длъжен да Ви отговоря, да се надяваме, съвсем накратко. Понеже съм философ и учител, мога (и трябва) много неща да Ви кажа, но сам си налагам ограничението да бъда пределно кратък (въпреки че, примерно, Вашето "отворено писмо" до мен е в обем цели 12 страници и сте го написал, така да се рече, влагайки цялата си душа и сърце, което е много задължаващо за мен, и, пак ще добавя, това е крайно незаслужена от мен чест, за която не зная как да Ви се отблагодаря!).

Най-напред по всичко си личи, че Вие сте рядък случай на ръководител в образованието, който по този начин демонстрира своята диалогичност, своята откритост и готовност за водене на пълноценни дебати, което за мен е твърде радващо, аз отдавна търся такъв властващ субект в българското образование, търсих го години наред (подобно на клетия колега Диоген, оня, лудия, със запаления фенер, дето в хорското множество говорел, че търси човека!), ето, аз, тъй да се рече, намерих най-сетне във Ваше лице точния човек, за което Ви благодаря! Вие предлагате нашите дебати да се проведат в съдебната зала, давате ме под съд, което, как да Ви кажа, за мен е многократно по-голяма чест, вече хептен незаслужена, щото по този начин, вероятно без да си давате сметка за това и без да го искате, ми позволявате да ме сполети съдбата на Сократ, което вече, съгласете се, е прекалено голяма чест! И понеже моя милост е безкрайно скромен човек, си позволявам да Ви подхвърля, че съвсем не е задължително зорлем да ме превръщате в "пловдивски Сократ", подарявайки ми тъй великодушно и щедро съдба, аналогична със Сократовата, на това основание Ви предлагам (все пак живеем в тъй напредналия и модерен 21-ви век!) ако желаете да проведем дебата си, но не непременно в съдебната зала (щот там народът, обществеността, едва ли ще има възможността да проследи цялостно нашите тъй значими за обществото дебати!), а, примерно, в студиото на Пловдивската обществена телевизия, аз водя там дискусионно предаване, наречено "На Агората с философа Ангел Грънчаров", ето, съвсем официално Ви каня да споделите директно с целия народ всички ония тъй величави и също така човечно-сърдечни мисли и чувства, които терзаят Вашата, както казвате, тъй жестоко засегната от моя милост душа (аз съм откровен човек и като философ залагам само на истината, а от истината, както знаем, боли!); вероятно съм Ви нанесъл някои наистина трудно заздравяващи рани, за които Вие така справедливо желаете реванш и удовлетворение. Вие предлагате споровете си да решаваме в съдебна зала и искате съдът да ме осъди на 1000 лева, с които да възмездите донякъде страданията и моралните си щети, аз пък Ви предлагам да поспорим не в съдебната зала, а да решим пред очите на целия народ нашия конфликт! Забележете: така в добавка ще си изпълним и своя учителски дълг, ще преподадем на народа един тъй потребен му нравствен урок, а за хилядата лева в случай, че склоните, аз съм готов да Ви ги дам предварително, преди нашия дебат, как ще намеря толкова много за мен пари (аз все пак съм принуден в момента, благодарение и на Вас, да се прехранвам с твърде мизерната минимална заплата на пазач, а пък съпругата ми, също учителка, тя е работила в древните времена и във Вашето училище, тогава то пак е било под Ваше ръководство, вече трета година е съвсем безработна!), е непосилна за мен задача, но ще направя нужното да Ви дам тия пари, щом смятате, че справедливостта изисква да го сторя. Съгласен ли сте на този вариант? (Защо да губим времето на съда, да даваме грешни пари на адвокати и прочие, като можем, като възпитани, образовани и културни хора да решим разминаванията във възгледите си за образованието там, в телевизионното студио, пределно открито, пред очите на целия народ?!)

Аз пак се разприказвах, време е да приключвам, щото ще излезе, че сте напълно прав като ме наричате в своето "отворено писмо" не как да е, а "лъжлив", много съм обичал да "лъжа", "лъжливостта", по Ваше мнение, не само била моя, така да се каже, душевна наклонност, но и била нещо като мое най-любимо занимание, което, както е да го погледнем, като се вземе предвид това, че съм философ, е направо съвсем убийствена за мен характеристика. Вие много умно постъпвате (бих си позволил да употребя за да Ви похваля, по своя си обичай, думата "Еваллла!", но ме е страх пак да не ме обявите за простак, за човек, който си позволява да говори с просташки народен език, а не изтънчено и нежно като Вас!) като своето "отворено писмо" никъде не го публикувате, а пък подтиквате мен, простия, да го публикувам, ала аз, признавам си, въпреки наклонността си към правене на простотии, няма да направя и тази: публикувайте си сам "отвореното писмо" където искате. Но понеже сте далновиден човек, явно нема да го сторите, което пак ме принуждава да Ви адмирирам за предпазливостта (щото в него и Вие, признайте си, сте се поувлякъл, разгорещил сте се и сте написал по мой адрес доста обидни, да не кажа клеветнически, но дори и убийствени за репутацията и честта ми думи и какви ли не пищни квалификации!). Но понеже, да подчертая изрично, сте умен и дори, може би, мъдър човек (не, категорично не, зложелателите нека да замълчат: това Вашето не е израз на страхливост!), сте се удържал на порива си да дадете публичност на "отвореното" си писмо, т.е., оставил сте го съвсем скрито и потайно, милостиво предоставяйки на мен възможността да направя тази глупава стъпка, именно да го публикувам. Но, за Ваша изненада, аз нема да сторя това, само ще кажа на читателите на моя блог, че патетиката Ви достига дотам да подхвърлите на едно място в „отвореното” си писмо, че "определението" в наименованието на моето родно място Долна баня тъй точно характеризирало, видите ли, моето лично (и обществено укоримо!) поведение, ашколсун на Вас, излиза, че ме определяте като "долен", тъй ли излиза?! Както и да е де, да не задълбаваме, на дебата, който предлагам, бихме могли да изразим всички ония чувства и мисли, които терзаят нашите души.

Леле, доста неща написах, а уж обещах да бъда "кратък", абе Вие май наистина сте съвсем прав като ме определяте като "лъжлив"?! Ще гледам да не потвърдя Вашата толкова смела теза (тя, повтарям, е убийствена за един философ и учител!), ще се постарая да приключа съвсем скоро.

Всичко ще си кажем в публичния дебат, който предлагам. Аз от години предлагам (а в последните няколко години и Общността на небезразличните граждани се присъедини към моето предложение и го подкрепи от свое име!) в Пловдив специално да постъпим новаторски ("иновативно"!) и да започнем да дебатираме пределно открито и свободно на нарочна "кръгла маса" по проблемите на непосредственото и практическо РЕАЛНО ДЕМОКРАТИЗИРАНЕ, ДЕКОМУНИЗИРАНЕ И ЛИБЕРАЛИЗИРАНЕ на отношенията в конкретните училищни общности, е, какво пречи нашият с Вас, уважаеми тъй диалогични ми г-н Директоре, да бъде първата проява на предложеното от моя скромна милост мероприятие или инициатива? Вярвам, че тъй авангардно и демократично мислещата г-жа Началник на РУО-Пловдив ще ме подкрепи този път и ето, може да проведем дебата си и на територията на РУО-Пловдив, ще поканим и небезразлични граждани, и медии, за да отразят събитието, какво ще кажете, това може да стане едно знаменателно събитие?! Ако пък Вие толкова държите да ме дарите със съдбата на Сократ, моля, заповядайте, тогава ще поговорим в съдебната зала, но знайте, че там съдиите не позволяват много-много да се говори, напротив, принуждават спорещите да мълчат, дали пък точно затова не предлагате дебата ни да се състои в съдебна зала? Но понеже сме учители, аз лично, вярно, по Ваше дълбоко убеждение, съвсем "немам нужните качества", съвсем съм "некадърен" и дори "калпав", но пък Вие, за сметка на това, в дадената ситуация, можете да се откроите, да блеснете на моя фон с талантите и с кадърността си, коя ли тогава е причината да отхвърлите предложението ми, както не без основание предполагам?! Е, не се подвеждайте, дразня Ви, провокирам Ви да приемете, хайде, приемете де: Вие сте опитен и мъдър човек, вярвам, че нема да се подведете на тъй нескопосаната ми уловка! Когато в пределно открития дебат пред целия народ ме изобличите и докажете моята тъй самонадеяна и екстравагантна некадърност и пр., тогава аз не само че ще се покая за всичко сторено от мен, не само ще Ви се извиня, но и ще попрося милост; ето тогава ще получите истинския душевен и морален реванш и тогава, в прилив на обзелото Ви великодушие, нищо чудно дори и да ми опростите тия прословути 1000 лева, които, съгласете се, в настоящия момент, предвид положението и униженията ми, които и заради Вас преживявам, е грехота да ми ги искате! (Вие вземате превъзходно добра директорска заплата и то от много години, а аз съм кажи-речи в мизерното положение на просяк, пояснявам защо искането на пари от човек като мен е твърде рисковано и дори укоримо от морална гледна точка, да не говорим за религиозната!)

Пак се разприказвах, спирам вече, аз май казах кажи-речи главното?! Дали да пращам това свое писмо на висшестоящите над Вас в йерархията началства – или не е необходимо това, щот ние двамата, зер, сме и нещо като мъже (щот, да признаем, многогодишното даскалуване вреди на мъжкото, на изявите на мъжествеността, нали има нещо верно в туй мое "псевдо-научно" допускане?!), бихме могли сами да се разберем? Окей, ще изчакам да видя реакцията Ви, пък евентуално после ще помолим в официален порядък висшестоящите началства да се намесят, с оглед да спомогнат за нашето помирение? Или Вие непременно държите аз да бъда "окончателно довършен" с едно ново съдебно дело?! 

Прочее, позволявам си да апелирам накрая към Вашата хуманност, г-н Директоре: в последните кажи-речи вече 10 години аз преживях такива тежки изпитания, беди, унижения, репресии, принудителна безработица, безчет съдебни дела се наложи да водя, за да си защитя честта и правата, разорих се тотално, семейството ми е в катастрофално положение (и моята съпруга, Вие добре я знаете, тя е работила при Вас, и тя пострада, горката, заради мен, и на нея властта не позволява да учителства – за да отмъстят на мен, самозабравили се властници в образованието тормозят и нея!), всичките тези страшни главоболия, които ми се стовариха върху бедната ми и вече побеляла глава (Вие сте с тъй възхитително черна коса, а сме набори!), ми изчерпаха дотам силите, че ето, чистосърдечно Ви признавам, едно ново съдебно дело аз няма да издържа, ще капитулирам физически и душевно, такова дело, моля да разберете това, ще ме убие и довърши окончателно! Аз върху този чисто човешки аспект на нещата се опитах да говоря при първата ни среща, когато вкратце Ви разказах историята си, но Вие тогава направихте такава презрителна физиономия, изпълнена с потресаващо безразличие, че аз се обезсърчих съвсем, но ето, сега отново си позволявам (сам знаете, че съм "пределно долен и нагъл"!) да Ви помоля: пощадете ме! Или, ако искате, удовлетворете ненавистта си – и направете нужното наистина да ме произведете в "сан" пловдивски Сократ, да Ви кажа, не е толкова приятно да се мре, майната й на славата, признавам си, още ми се живее, пък и искам да довърша някои неща, които съм започнал, примерно да си допиша някои започнати, ала недовършени книги. Много съм зле със сърцето напоследък, г-н Директоре, цяло чудо е, че сърцето ми още издържа, не се майтапя, работите са сериозни: ще поемете ли отговорността ако Вашата инициатива да ме съдите бъде "капката", която ще доведе до "преливането на чашата", сещате ли се как може да се разтълкува в конкретния случай тази не съвсем уместна тук метафора („скъсването на нишката” е значително по-добра в случая метафора!)?

Толкова. Знам, че Ви дадох обилни основания за подигравки и прочие, но аз съм такъв, че поставям всичко на масата, не крия нищо, залагам само на правдата, на истината, на доброто, на справедливостта. Вие в своите писания твърдите, че сте свръхморален човек, ползващ се със същата благородна слава, ето, значи съвсем не се познаваме, значи страдаме и двамата от пределно неверни и изкривени представи за другия, амче (употребявам таз тъй силно впечатлила и възмутила Ви просташка дума – за да я затвърдите в речника си!) нека да се опознаем и да се разберем цялостно и истински де, какво пречи за това?!

Аз тия дни, прочее, се принудих да напиша в крайната си нужда и бедност едно писмо не просто до властващите, а до самия... Премиер, ей-така, понеже имам тежък стоматологичен проблем, а нямам средства да го реша, дръзнах да се обърна към Върховния началник на държавата – и знаете ли що се случи два дни след това? Обади ми се вчера чиновничка от Министерството (не на образованието, разбира се, МОН мълчи упорито от години, чиновниците от МОН ме мразят не по-малко от Вас самия!) на труда и социалната политика (какво ми каза е отделна работа!) и също така в същия ден и кажи-речи час получих... "честитката" от Вас, в която ме уведомявате, че ме давате под съд!!! "Случайно съвпадение" ли е това, кажете де, или е "политическа поръчка", какво да мисля, влезте ми в положението де, човеци сме все пак?! Предизборна обстановка е, г-н Директоре, ами представете си, че Вашата тъй чистосърдечна инициатива да ме съдите, оповестена тъкмо в навечерието на предизборната битка, навреди на имиджа на управляващата партия: давате ли си сметка какво може да се стовари върху главата Ви – ако по този повод предизвикате нечий Височайш гняв?

Край. Дотук. Дума няма да кажа повече. Ще чакам обаче с нескривано любопитство Вашия отговор. Надявам се, че поради безспорната си възпитаност, образованост и култура нема да изпаднете във високомерно мълчание, а не само ще ми отговорите подобаващо на писмото, но и великодушно "ще поемете ръкавицата" и ще приемете било предложеният от мен "телевизионен дуел", било поне пределно откровения и пълноценен разговор и дебат на "кръглата маса за горещите проблеми в образованието" в РУО-Пловдив, ала държа и тя да се проведе пределно публично, благодарение на съвременните средства нищо не пречи да я излъчваме и онлайн, зер, вече и в образованието станахте (не мога да кажа "станахме" щото съм опраскан, остракиран и изритан от него: благодарение и на Вас!) тъй модерни, иновативни и не знам си какви още!

27 февруари 2021 г.

С НАЙ-ДОБРО ЧУВСТВО И С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

 

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.

 

Добави в Svejo