Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

вторник, 23 февруари 2021 г.

Дали мутренската власт в крайна сметка ще успее да ме убие ако не с гладна смърт, то поне с нетърпими унижения?!


Вчера бях на зъболекар. Нуждая се от три коронки и от подмяна на две стари и негодни вече протези. Попитах за цената. Коронка струвала "към 120 лв.", а една протеза - "към 700-800 лв." Щях да падна от зъболекарския стол като чух тази толкова висока цена. Толкова скъпите протези били "модерни, силиконови, меки" и пр. Какво да правя, аз такива суми не мога да си позволя - учител пред пенсия съм (всъщност имам точно две години до пенсия, но дали ще я доживея е под въпрос!), мутрите ме изритаха от образованието и сега се принудих да работя като пазач за минимална заплата, пък и съпругата ми, също учителка, и нея изгониха, тя е безработна, едва преживяваме? - казах на доктора.


Докторът не обърна внимание на казаното от мен, престори се, че не е чул какво казах (може пък да е почитател на мутренската власт, знам ли?!) и ми отвърна: "Заминавай на село, продавай нивите и си прави ченетата - щото се чудя как изобщо дъвчеш?!". (Наистина устата ми е изранена от негодното и мърдащо чене, да оставим това, че вече почти не мога и да говоря, а водя две предавания по Пловдивската обществена телевизия, про боно ги водя, без да ми дават и стотинка, за народното благо ги водя!)

Тръгнах си съвсем отчаян от заболекаря, чудейки се какво да правя. В този момент ми звънна един мой приятел (г-н Л.Воденичаров, него сякаш самия Бог го праща да ми се обади точно в такива тежки за мен моменти!), той ме попита какво правя и аз му отвърнах: "Чудя се накъде да поема, г-н Воденичаров, дали да не отида на някой мост на река Марица и да се хвърля в реката - та да се удавя?!"

Той ме попита какво е станало, разказах му, изказа ми съчувствието си (той, милият, е многократно по-зле от мен, има куп болести, не че из нямам де, но за сметка на това има поразително здрав и борбен дух!), обсъдихме безпътицата, в която се оказах.

Засега се налага да ям само попара и супи, неща, дето се ядят без да има нужда да се дъвче, пък натам ще видим какво ще правя. Пиша това не за друго, а за да съобщя какви са последиците от безумието и злобата на тия, които ме опраскаха от работа и сега ми забраняват да упражнявам професията си, т.е. да учителствам, нека да знаят до какво положение де доведоха; не крия, че ми е много интересно дали някога съвестта им ще проговори: та да осъзнаят какво причиниха на едно (със съпругата ми ставаме две!) човешко същество, вярно, твърде "лошо" като мен (безкрайно "лош" съм: щото не мога да си кривя душата и винаги казвам каквото мисля, всъщност заради това мутрите ме опраскаха и изритаха от "образователната" им система!).

Та ето, с настоящия текст продължавам да пиша своя кажи-речи всекидневно воден ДНЕВНИК НА УЧИТЕЛЯ, който пиша от години в блога си, в него описах всичките си главоболия, беди и изпитания, които ми се наложи да преживея заради моите борби за коренна и същностна промяна в българското образование.

Заради което, оказва се, предизвиках такава дива ненавист у властващите (щото идеите ми са крайно опасни за тяхното добруване в тъй прогнилата и катастрофирала по всички линии "образователна", а всъщност деградираща младите система!), че ето, доведоха ме в буквалния смисъл кажи-речи до гладна смърт (униженията не ги броим, те са бонус от тяхната тъй неудържима бесовщина!).

Толкова. Хубав ден ви желая! Бъдете здрави!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.


13 коментара:

Анонимен каза...

Като гледам, вариантите не са много - може временно да емигрирате в комунистическа Куба, където лекували "за без пари". Може да теглите "бърз кредит" от сорта на - изтегли 2000 и върни 4000. Може да помолите за помощ приятели и познати (вкл. и през ефира на ТВ) или както е казал докторо - да продадете некоя нива "на село". За момента аз мога да давам до 100-150лв/мес. благотворително, но те ще са крайно недостатъчни за тез зъбни неща. Да не говорим, че съвсем скоро няма да мога и това да давам, поради това, че разходната част ще ми се повиши значително.

Георги Пашевъ

Ангел Грънчаров каза...

Има известна опасност този мой чисто личен (дали да слагам кавички около "чисто личен", как мислите?) проблем да се превърне в обществен. Да оставим това, че наближават изборите, а с оглед но това, че политиците са най-отзивчиви в такъв предизборен период дали не е добра идея да напиша отворено писмо, да речем, до Боко Борисов и да го помоля да ми изпрати 2-3 банкноти от ония 500-евровите пачки, които беха наредени у нощното му чекмедже? Това също е вариант, а мутрите, които познават Боко, твърдят на всеослушание, че он имал много меко и жалостиво сърце, дали пък нема да вземе да ми прати барем две такива банкнотки, колко му е? Като купи толкоз гласове за изборите, що по тоз начин да не купи и моя? Освен това има и нещо друго: оня ден ми се обади омбудсмана на Пловдив и ми каза, че социалните грижи плащали ченетата на бедни маргинали като моя милост, ала за целта се искало да немам никакви мои зъби в устата, щото умниците от Социалното Министерство разпоредили, че държавата ще финансира ченетата само на ония бедни българи, които немат нито един своя зъб в устата, т.е. финансира правенето само на пълни (цели) протези, а не на частични. Иначе казано, държавата смета, че ако човек има дори и само един-два зъба в устата, той може прекрасно да си се храни като дъвче сухия хляб с тях, но щом остане без никакви зъби, едво тогава държавата ще се намеси и ще му плати цялото чене, пардон, и двете ченета. Сега се очертава следната прелюбопитна картинка: изританият от мутрите от образованието учител-дисидент Грънчаров ако иска отново да може да дъвче сухия си хлебец с безплатни държавни протези или ченета требва преди това да си извади останалите му собствени зъби до един; а ваденето на моите около 15-20 зъба струва доста пари. Има и друг вариант: за да ми извадят зъбите безплатно трябва да ида да се предложа на Стоматологичния факултет и устата ми да станат нещо като... опитно поле за обучаващите се бъдещи стоматолози, тогава те не само ще ми извадят зъбите, но и ще ми скъсат и нервите, щото нали си представяте как вади зъб съвсем неопитен в това нещо студент-начинаещ-стоматолог? Омбудсманът, с оглед да не се охарчат сплотените колективи на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и на РУО-Пловдив (небезразличните граждани предложиха те да съберат милостиня и да ми спонсорират отстраняването на зъбните проблеми на бившия си колега!) ми предложи да стана такова опитно поле на Стоматологичния факултет, там не само вадели безплатно зъби, но и правели пломби, стига човек да има яки нерви да издържи многочасовите мъки на зъболекарския стол. Ще видя какво ще правя де. Засега не знам.

Анонимен каза...

Просяк

Ангел Грънчаров каза...

Кой е такъв просяк ма, другарко? Вие мразите просяците щото много обичате тези симпатяги от властта, където са ги докарали до просията ли? Моралът Ви е завиден, нема що. В Милиционерското училище ли Ви научиха на такъв морал?

Анонимен каза...

Просиш храна и пари от хората и то по хитър начин СРАМОТА!

Мария Михайлова

Ангел Грънчаров каза...

Мария Михайлова Другарко, объркала сте се, просто изобличавам злодеянията на Вашите политически вождове... Знам че Ви е голема мъка, но се налага да я преглъщате. А иначе плюйте колкото искате срещу мен, то вече казахме, че Вашият "морал" не само позволява да плюете жертвите на тия злодеяния, но и Ви задължава да го правите, което Вие именно и правите, щото сте дисциплинирана, пък и безскрупулна.

Ангел Грънчаров каза...

Пари и храна се печелят чрез подмазване на властващите, не чрез критики, другарко, ето Вие явно сте доста добра в това нещо...

Анонимен каза...

Не несъм просто имам мнение , ти приемаш подаяния!

Мария Михайлова

Ангел Грънчаров каза...

Мария Михайлова Вие лично подавала ли сте ми нещо, или само си дърдорите с цел да ме оплюете?

Анонимен каза...

Интересно е как се развива Вашият случай.

Вие не можете да си намерите работа, не защото на някой от РУО или МОН му пука за Вас, а защото сте конфликтен, говорите абсолютни глупости и преподаването ви е съмнително. Това, че го наричате единствено вярното и истинско образование, в което говорите само истината, не го прави такова. Точно обратното. политическите Ви коментари са безпочвени, махленски и лъхат на социализъм до толкова, че човек започва да се пита дали не сте бил замразен и пуснат в нашето време.

Интелигентността и гъвкавостта Ви са кристално ясни и бихме могли да заключим, че никакви ги няма поради няколко просто причини: нито едно частно училище не Ви взима, дори и да предположим, че в някой измислен, анимационен свят хората от РУО и МОН ги интересува, дори малко за това какво се случва с живота Ви, поне частните училища щяха да Ви искат. Може би някоя организация, която се занимава с обучение на учители също или някой в НПО сектора. Вие обаче работите, като пазач, което означава, че сте толкова фиксиран върху политиката и училището, че не може да измислите нищо друго освен тези две професии.

Зашеметяващ е и начина Ви на общуване. Единственото, което правите е да обиждате събеседниците си, на чисто първично ниво. Липсва каквато и да е логична последователност и конструктивност в изказване на мислите Ви.

Всъщност Вие сте олицетворение на това какво Не трябва да е учителят.

Като си представим, че в България има 5 милиона души, а от тях, как беше "небезразличните граждани" са 4ма, как изобщо имате смелостта да пишете с такова самочувствие.

Блогът Ви основно се използва за забавление и рядко някой гледа сериозно на написаното от Вас.

Друг интересен момент е, че във Вашите безпочвени опити да се върнете в това училище от което сте изгонен вече години наред нито един човек не подкрепя протестите Ви.

Зашеметително е как човек на Вашата възраст си позволява да работи вече години наред, като пазач, не спира да хленчи как няма пари, да моли РУО, училищата, премиера, който постоянно унижава по най-долнопробния начин да му дават и все още е в нормални отношения със семейството си.

Как Не Ви е срам ? Нямате ли чест, достойнство, самочувствие, чувство за отговорност към близките си? Как спите нощем, когато знаете, че обричате семейството си на студ и глад ? На първо място сте човек, г-н Грънчаров! Мъж! Като такъв трябва да се грижите за семейството си, след това за всичко останало!

Явно искате да се изявявате и мислите за философ, няма лошо, но първо постигнете нещо значимо. не е значимо да издадете 100 книги с Ваши средства, след което никой да не ги чете. Не е значимо да сте си намерили работа в училище или университет, от където впрочем сте били изгонен. Не е значимо да водите предаване без пари, за да запълвате ефирно време. Не е значимо да имате блог в който хората влизат, за да Ви се подиграват.

Значимо е да изведете жена си на разходка, да й обърнете внимание, да я заведете в планината, да си направите питник. Значимо е да обърнете внимание на сина си, да го научите да се справя с трудностите в живота, но не като хленчи, а като се примирява с нещата, които не може да промени и да променя тези, които може. Трябва да го научите, а не да му говорите. Значимо е да обединявате хората, а не да ги разединявате. Значимо е да създавате и мултиплицирате добри идеи, а не да пишете жалби.

Разберете ме правилно, не Ви съдя. Всеки носи съдбата и кръста си, но ми е тъжно, когато чета какво пишете и как сте се затворили. Отидете на църква, поговорете с някой духовник. Срещнете се с някой специалист, пийте хапчета, ако трябва. Намерете изход от блатото в което сте затънал. Тези думи не са да Ви обидят, тези думи са за да Ви отрезвят и покажат как изглеждате в очите на обикновения човек.

Знам, че ще прочетете коментара, надявам се и да ми отговорите и то човешки.

Всичко добро!

Останете здрав!

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, цял ферман сте написала, бравос! Бихте ли се представила? Срамота е да ми изнасяте нравствени беседи, пък сама да нарушавате елементарни принципи на възпитанието. Даскалица ли сте? Смятате ли се за компетентна да ми давате тъй умни съвети? Кой рабфак сте учила, щото доста издишате, не сте ми на нивото, това поне можете ли да разберете? Та се представете, пък след това ще говорим. От чие име пишете? На места се изказвате в множествено число. Да не би да имате предвид това, че в главата Ви се обаждат разни гласове?

Анонимен каза...

Човекът ти каза някои истини, Грънчаров, от които, както виждаме, те заболя, но това е добре - показва, че още имаш нещо човешко у себе си. На хора, които ти казват горчиви истини, не бива да се гневиш, а да благодариш.

Ангел Грънчаров каза...

"Човекът", другарко, т.е. Вие, не сте написала никакви "истини" - във Вашата уста думата "истина" е гавра. Просто сте си изляла злобата срещу мен, подхранвана от безпределна завист. Нямаше да Ви обръщам никакво внимание, но понеже сте учителка, е страшно, че пропаднала тотално в морално отношение "личност" като Вас учителства на нашите деца и внуци, ето тази е причината да Ви обръщам внимание. Вие, другарко, за мен сте символ на страшното морално падение и на пълното обезчовечаване на българското "образование". Вие сте позорът на българското учителство.