Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

петък, 12 февруари 2021 г.

Какво отворено писмо написах и изпратих до Боко Борисов - заради което седмица по-късно бях опраскан, бях уволнен от работа?

 


Казвам нещо любопитно, ако искате, чуйте ме...

Ето и един линк, свързан с казаното в клипчето: Безпощадно правдолюбиво писмо до Б.Борисов: "Или се вслушайте в глухия, идещ от дълбините призив на историята – или си обирайте крушите!". Можете да го натиснете без никакви опасения. 

Хубав ден ви желая! До нови срещи! 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...



Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

11 коментара:

Анонимен каза...

Пловдивската обществена телевизия ще бере още ядове заради огнените послания, разпращани от Ангел Грънчаров. Да му мисли Евгений Тодоров!

Миролюб Бенатов
Пловдив, 12.02.2021.

Анонимен каза...

Защо Пловдивската обществена телевизия да бере ядове заради мен ма, другарко? Толкова силно ли Ви ядосва свободното слово ма, другарко?

Анонимен каза...

Вие ли сте символът на "свободното слово"? Държите се невъзпитано и обиждате. Поне нещо от стила на Евгений Тодоров да сте заели! Срамите и Пловдивската обществена телевизия, и Пловдив. С хленчовете си отблъсквате зрителите. Нещо положително досега да сте постигнали?!

13 февр. 2021 год.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, пак демонстрирате безпочвената си злоба и агресия. Пелтечите пълни глупости. Не се ядосвайте толкова по мой адрес ма, другарко, успокойте се: така Ви се чини, че съм толкова лош, то е поради хаптен сбърканите Ви представи и злобата, що блика от клетото Ви сърце, а иначе аз съм си съвсем нормален, даже добър човек съм, ала Вие сте се озлобила нещо (сигур сте ми навита сексуално и аз не съм откликнал на младини, признайте си причината, нали познах, че е тази: другояче не мога да си обясня Вашата епична злоба по мой адрес!)...

Анонимен каза...

Откакто сте едно от лицата на Пловдивската обществена телевизия, добра дума за някого казахте ли? Жлъч, омраза, ненавист, клетви, прикачвате съчинени от Вас прозвища на какво ли не и на кого ли не. Нещо свято има ли за Вас в България, г-н Грънчаров? А може би управата на ПОТ Ви използва за сеир на пловдивчани?
Нямам друго обяснение за това непрестанно бълване на омраза към всичко родно.

Пловдив, 13 февр. 2021 г.

Анонимен каза...

Любопитно е поради каква причина Вас, г-н Грънчаров, все някой Ви мрази и Ви мисли злото. Едва ли друг в този град се е ползвал толкова от добросърдечието на пловдивчани. Дали присъствието на безумните Ви лъже-философски епоси на екрана на ПОТ не е по милост и от състрадание към клетото Ви семейство. На г-н Евгений Тодоров поне благодарност за това дължите.

Миролюб Бенатов
Пловдив, 12.02.2021.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, и двете Ви изказвания са напълно неадекватни. Предполагам че поради необичайната си нервност и омраза към моята скромна персона Вие не сте гледала нито едно предаване. И по тази причина си мислите, че предаванията ми са такива, каквито ги рисува Вашето болно и страдалческо съзнание. Иначе, в реалността, те са съвсем други. Аз съм съвършено различна личност в сравнение с тази, която рисува Вашето тъй болно и страдалческо от омраза съзнание. На второ място, другарко, сте напълно некомпетентна в областта на философията, по причина на което това, което си го представяте и описвате с думите "безумните Ви лъже-философски епоси", го приемам като твърде ласкав комплимент. :-) Немаше нужда обаче да ме фалите все пак толкова...

Анонимен каза...

Минали сте край философията, г-не! Инак не бихте демонстрирали неуважение към всичко и всички в този град, който Ви е предоставил подслон и възможност да се развивате. Повтарям въпроса си: Нещо положително постигнахте ли през годините от 1985. досега в културната столица на България и Европа? Ползвате тв-екрана на една от най-мощните медии, а въртите все една дългосвиреща грамофонна плоча – как Ви опраскали, колко сте нещастен, как гладувате, как зле се отнасят към Вас цялото общество и държава. Е, няма ли и нещо светло в този клет Ваш живот на аутсайдер (човек извън обществото)? Единствено репортажът от разходката Ви по пловдивската Главна търговска улица заслужава добри думи, и то защото сте ограничили многословните си излияния. И пак моля, не компенсирайте липсата на самочувствие с приказки колко сте добър, умен, честен и достоен. Пловдив не е Долна Баня, ако още не сте разбрали.

Пловдив, 13 февр. 2021 год.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, с некой ме бъркате. Моите предавания са съвсем други. Явно сте се объркАла. То се дължи на глухотата и слепотата Ви, които пък са породени от безмерната Ви злоба към мен. Другарко, и защо толкова ме мразите ма, кажете сега честно, признайте си най-сетне? Да не съм Ви изял навремето десерта у детската градина? Кажете, облекчете си душата, завалийке, та да Ви олекне най-сетне...

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, понеже сте много веща, гледам, във философията (и затова сте си присвоила ролята на съд, решаващ кой е философ и кой не е!) бихте ли коментирала ето тия думи на Едвард Радзинский (но опитайте да ги осмислите в моя контекст, ако обичате, знам, че в момента подскачате от възмущение от стола, но все пак, като се успокоите, опитайте да ги прокоментирате!):

Атиняни, аз живях сред вас като конска муха, която досажда на коня - много благороден, но много ленив кон. Това е много опасно занимание - да безпокоиш едрото животно. Защото веднъж благородният кон с удар на опашката може да убие досадната конска муха! Не правете така, атиняни, защо за тази работа друга конска муха едва ли ще намерите. А получавам аз от вас само една заплата: вашата ненавист. Свидетелство за това е моята бедност и днешния съд...

Колко Сократовци е имало? Ами много малко са били Сократовците в историята на човечеството. Как те са завършили живота си? Ами със същото. Със същото, което е написано в Светата Книга: "Ерусалим, Ерусалим - избиващ своите пророци! И с камъни пребиващ изпратените при теб!"

Ето защо мнението на мнозинството, което често обявяват за мнение на народа, не е така важно? И тази страшна пословица когато казват, спекулирайки относно "гласа на народа": "Гласът на народа и Христос е разпънал!".

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, а сега за миг се опитайте да помислите ето за това (внимавайте само да не полудеете, дръжте се здраво и за стола!): а дали пък небето не е отредило на мен ролята на... Сократ? (За нашите български родни условия!) Между другото, за да понамаля поне малко гнева ви от моята наглост, ще добавя и ето това: всеки, който се смята за философ, но истински, а не менте, на него му се налага да прави всичко онова, което е правил Сократ. Е, аз може пък да не съм толкова нагъл, колкото ви се чини, тъй мила другарко, като ви кажа в добавка, че чисто и просто в ж ивота си съм се старал да бъда истински философ, т.е. да изпълнявам Сократовата роля. И сведетелство, че съм успял донякъде, е Вашата към мен ненавист, тъй любезна другарко оплювачке... зацепихте ли теперь о чьом я Вам говорю?