Докога интересите на разпищолилата се директорска номенклатура ще са "свещена крава" за самозабравилата се властваща "образователна" бюрокрация?

Тази сутрин ми се наложи да напиша и да изпратя до съответните институции ето това тъй мило отворено писъмце:

До г-н Красимир Вълчев, Министър на образованието и науката,

До доц. д-р Ана Джумалиева – председател на КЗД

До г-жа Иванка Киркова, Началник на РУО-Пловдив,

До г-н Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив,

ДО МЕДИИТЕ

ЗА СВЕДЕНИЕ: До г-н Юлиян Петров, Председател на Синдикат "Образование" към КТ "Подкрепа"

До г-жа Янка Такева, Председател на СБУ

До г-н Здравко Димитров, директор на СУ "Св.Климент Охридски" – Пловдив

 

ПИТАНЕ С ПРЕДЛОЖЕНИЯ ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

 

от Ангел Иванов Грънчаров, учител по философия и гражданско образование,  образователен дисидент, остракиран от образователната система

 

Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

Уважаема госпожо Началник на РУО-Пловдив,

Уважаема госпожо Председател на КЗД,

Уважаеми г-н омбудсман на Пловдив,

 

Наскоро в пловдивското СУ "Св. Климент Охридски" беше обявено вакантно място за учител по философия, за което подадох своите документи. (Получих входящ номер за удостоверяване на този факт.) Очаквах, както е редно, да бъда поканен за т.н. "събеседване" с комисията. Както е обичайно за мен в последните вече 7 (!!!) години, не получих такава покана или съобщение. Явно директорът на това училище г-н Здравко Димитров (съименник на наший тъй мощен градоначалник!), с когото сме стари познайници (три пъти в последните години кандидатствам все за това същото място и той винаги елиминира и игнорира кандидатурата ми по възможно най-екстравагантно-демонстративния начин!) не е сметнал за нужно да кани "такава некадърна личност" (по неговите думи, щото ние с него доста сме и спорили: аз и него се опитах да ограмотя за някои тъй елементарни правни и етични казуси!) на въпросното интервю, т.е. по стар обичай е игнорирал-елиминирал по безцеремонно грозен начин моята кандидатура. Във връзка с това поведение на този тъй своенравен властващ държавен служител се налага да Ви задам следните въпроси:

1.) Важат ли законите на нашата страна и разпоредбите на МОН за този тъй опърничав директор на училище, изживяващ се явно за нещо като негов владетел и феодален господар, казвам това щото човек, като се води от поведението му, има чувството че той нищо чудно да се мисли (в резултат на тъй завидно продължителното му директорстване!) че е носител на някаква ефимерно-имагинерна аристократична титла, примерно "барон", "херцог", "граф", "княз", а защо не и... Цар и дори... "бог"?

2.) Дали пък това училище вече не е присвоено, дали не е станало кой знае как владение, частна собственост на г-на Здравко Димитрова, дали пък то не си е вече негова бащиния, щом като тази властваща особа си позволява да прави "в училището си" каквото й скимне?

3.) Любопитно ми е да разбера когато търси учител за обявена вакантна учителска длъжност от какви критерии се води този директор, бихте ли имали добрината да проверите и да съобщите не само на мен, но и на тъй жадните за истината граждани-данъкоплатци (излишно е да казвам, че ще съобщя за новите подвизи на г-на Димитрова не само на читателите на моя блог, но и на зрителите на воденото от мен предаване на Пловдивската обществена телевизия, щото подвизите на този тъй виден деец на българската култура и образованост следва да се популяризират сред признателните и щастливи жители на иначе тъй приказната страна МУТРОЛАНДИЯ, в която, както виждаме, е възможно да се случи всичко!)?

4.) Понеже всички ние априори знаем какъв ще бъде отговора, подготвен както винаги от тъй самоотвержено защищаващата (подобно на смелчагата Александра Матросова!) и безрезервно вярващата в принципната непогрешимост на директорско-образователната номенклатура експертка по философия г-жа Антоанета Кръстанова, а именно, че "процедурата за избор и назначение на учител по философия беше абсолютно законна и неукоримо правилна" (тя никога в тъй многогодишната си самоотвержена кариера в РУО-Пловдив не е написала нищо различно от този шаблон!), то дали не е уместно в комисията, която този път ще провери и удостовери новия подвиг на г-н Директора на това училище да влязат и неколцина представители на гражданството, което, за разлика от г-н Директора, силно се вълнува от въпроса как той успява да избере най-достойния кандидат, който НАИСТИНА да е най-полезен за учениците, т.е. ще им осигури най-висококачествено и ефективно обучение по философия и гражданско образование?

5.) Смятам, че ще е справедливо в тази проверяваща и удостоверяваща новия подвиг на г-н Директора Димитров комисия (нали всички ний сме и за иновациите и демокрацията, защо пък този път не направим една наистина иновативна и демократична проверка?) да влязат един-двама представители на Общността на небезразличните граждани, Вие как смятате, има ли законови пречки това да стане, т.е. тази ценна инициатива да бъде реализирана?

6.) Понеже всички ние, като отдадени на тъй благородната кауза на българската духовност и образование сме силно заинтересовани от духовното, нравственото и чисто личностното издигане и проспериране на младите хора в свидното ни отечество (прочее, преди известно време една от възпитаничките на ръководеното толкова много години от г-н Димитрова училище за малко не... закла своята съученичка само защо тя, видите ли, "твърде шумно дъвчела дъвката си", за този случай медиите ни разказаха тогава цялата истина!), не смятате ли, че за учител по философия (етика, психология, право и пр.) в това многострадално училище следва наистина да бъде назначаван наистина най-добрия кандидат, а не оня, който по някакви причини субективно е харесал на доказано и традиционно вземащия погрешни решения и затова тъй епичен с подвизите си на нивата на българското просвещение директор?!

7.) На нас ни е интересно да разберем какви са БЕЗСПОРНИТЕ ПРЕДИМСТВА И ПРЕВЪЗХОДСТВОТО на избрания и назначения от г-н Директора кандидат, бихте ли направили нужното да излезе наяве тази тъй строго пазена от г-н Директора тайна?

Казусът повдига още много други въпроси (примерно този: още колко години ще трябва да властват и такива прочути и сияйни звезди на образователния фронт като г-н Здравкова, като г-жа Анастасова, именно многострадалната, ала иначе много войнствена директорка на световно-известната вече пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" и пр.?), но ще се задоволя с тези 7 въпроса. За мен ще е много интересно да разбера каква този път ще бъде реакцията на РУО-Пловдив, разбира се, изобщо не вярвам то да има дързостта да ме изненада или възхити с нещо - въпреки тъй иновативното, демократично и дори революционно време, в което имаме неописуемото щастие да живеем!

Приятни размисли и още по-приятни активности в замазването и на този пореден скандал на г-на директора Здравко Димитрова пожелавам на администрацията на РУО-Пловдив - тъй смела, непогрешима и самоотвержено предана на интересите на бюрократично-образователната номенклатура (за малко да напиша: "мафия" - което изобщо нямаше да е невярно, нали така?)! 

Уважаеми дами и господа от РУО-Пловдив, колко пъти ще трябва да Ви напомням, че не интересите на директорите на училища, а на учениците, на родителите, на гражданите за вас следва да са водещите? Толкова ли е трудно да проумеете тази толкова проста истина - и не само да я проумеете, но и да я приемете като свое ръководство за действие?! Добре де, защо не го правите, как е възможно себичните, користни и чисто субективни интереси на героично настроените и затова така безцеремонно разпищолили се дейци на тази въпросната номенклатура да са нещо като "свещена крава" за вас?! Кога ще осъзнаете, че училищата не са бащиния и частна собственост на директорите, а са наша, на гражданите, собственост!?

18 февруари 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

 ДОБАВКА:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo