Кога съм истински добър?

Ангел Грънчаров: Човекът, който не прави зло, не е безбожник. Безбожници са поддалите се на съблазните на Сатана, правещи зло на ближните си... 

Кръстьо Йорданов: Това в никакъв случай не ме успокоява. Защото не е достатъчно да не върша и мисля зло. Това е неутралитет, а не заемане твърдо страната на доброто. Може би такива като мен трябва да се напънат повече, за да вършат и мислят само добро. Поне за себе си не съм с достатъчно чиста съвест по този въпрос. Трябва всеки ден да вършиш някаква добрина и вечер да правиш трезва равносметка дали не си изживял напразно денонощието. Това означава да си добродетелен. И е по-трудното от невършенето на зло. Според един приятел да си добър в работата и към близките не е достатъчно, ако не си добродетелен към непознати люде и животни. Ако нито вършиш зло, нито правиш достатъчно добро, просто си безхарактерен. 

Ангел Грънчаров: Кръстьо Йорданов Напълно вярно разсъждавате! Точно така е - както казвате. Който не е безбожник, активно е на страната на Бога, той е войн на Бога, а пък Бог е добро, сиреч, трябва да правим добро. Само да искаме или да желаем доброто, но да не го правим, оставайки си с желанието и намерението си, означава, че не сме добродетелни. Истински добрият човек се познава по това, че е добродетелен, сиреч, прави добро, а не само го предпочита или желае. 

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo