Иска ли някой пловдивчанин да си направи една разходка и заедно с неколцина човека от групата на небезразличните граждани да посетим директора на СУ "Св.Кл.Охридски" в Пловдив за кратък, но съдържателен дебат?
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Дебат по каква тема?
Как каква? За образованието, естествено! За това имаме ли изобщо образование у нас... за това ще поговорим.
Защо с някакъв директор? Този въпрос е към министъра. Директора изпълнява заповеди спуснати от министерството.
Никъде няма да ходите.
Грънчаров, изтрил сте част от онзиденшното си видео. Първо се зачудих защо, но после се сетих, че в него казахте едни думи, дето после сте се изплашил от тях.
Само че е късно. И друг път съм ви казвал, че е НЕВЪЗМОЖНО да изтриете нещо от интернет, след като веднъж сте го качил. Просто няма как. Руският интернет автоматично пази всичко. Всеки, който е грамотен в компютрите, може да намери всичко, което някога сте качвали. Ето сега например този ваш запис от онзи ден. Той съществува. Има линк към него. Уверявам ви, че човекът, за когото бяха презназначени онези думи, ще го получи. Ако не ми вярвате, ще го пратя и на вас. Искате ли?
Поканени ли сте да дебатирате или ще ходите без покана?
Публикуване на коментар