Тъжното предпролетно поле - и заснеженият балкан в далечината...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.
8 коментара:
Не е тъжно. Просто вие сте черноглед по природа.
Тъй ли, другарко? И как така "по природа" съм "черноглед", искате да кажете, че душата ми по природа е черна ли? С черна душа съм се родил, тъй ли? Или по принцип съм "черноглед"? Ха помислете малко що искахте да кажете, що се помючихте да кажете - щото имате обичай да дърдорите без да мислите...
По природа сте песимист. Депресар.
Изказването Ви, другарко, е тъпо. Изказвате се за неща, които надвишават Вашата способност да осмисляте и да разбирате. Неука сте в областта на психологията. Иначе сама щяхте да разберете, че с това свое изказване удостоверявате единствено, че сте хаптен боса в тази област. По природа нема песимисти и "депресари". Тия неща, другарко, за Ваше сведение се придобиват с времето. Примерно човек като срещне отчайващо прости и неуки хора като Вас, които обаче се изказват "компетентно" по въпроси, от които нищо не разбират, той почва да се депресира. Аз обаче пък почвам да се смея. Което значи, че "теорията" Ви че съм бил "депресар" отива по дяволите.
По дяволите, по ангелите, това е положението. Депресарят си е депресар.
Амче освободете се от таз своя пуста депресарщина ма, другарко, кво чакате още?! :-) И учете, щото невежеството Ви е покъртително, а сте ужким даскалица...
Аз поне ужким, а вие никак, хи-хи! :)
Не е никак, другарко, съвсев не е: ето сега Ваос уча, учигелствам, ала сте доста тъпа, а и сте нагла и долна, та по тази причина надежда при Вас нема, Вие сте най-простата ми ученичка.
Публикуване на коментар