Защо сме се примирили с това НЕобразование, което младите, нашите деца и внуци, получават?

Диана Илиева: 

Форум за свободно обсъждане на образованието (учители - общество)

Здравейте!

Дискутираме в една друга тема тук в групата и стигнахме до нещо, което според мен е важно. И ми се ще да го обсъдим отделно.

Каква е целта на образованието?

Не е ли да създаде едни мислещи, разбиращи, умеещи да прилагат в живота знанията от училище, самостоятелни и успешни млади хора?

Или целта е да препускаме през един внушителен по обем учебен материал (да, това не може да се отрече на нашата учебна програма, тя е доста по-наситена от тази в доста други държави), заедно, с една и съща скорост, която за малко ученици е твъъърде бавна, за голяма част от учениците е прекалено бърза и само за съвсем малка част им е точно по мярка. И пишем разни оценки - 3, 4, 5 ... Ама тези с 3-ките какво и колко са разбрали? Дори и тези с 4-ките. Ще могат ли следващата градина да надградят? Защото ми отговарят в дискусията - ама ние им даваме възможност на учениците да се докоснат да голям обем знания!

Наистина ли си мислите, че ученик, който няколко години подред завършва годината с 3-ка по математика, или физика, или химия, каквото и да е, то той на следващата година "се докосва до знания"?!?

Това е като да си сляп от няколко години, но да ти предлагат пак и пак да разгледаш картина или прочетеш книга, с все по-дребни детайли картина и с все по-ситни и сложни думи книга . Ами какво пък, може да си прогледнал някак, чудо да е станало!

Аз знам, че знания се надграждат! Ако ние бързаме и препускаме по материала, за да може до 12-ти клас да е преподадено всичко, заложено в програмата по физика, но ученикът още първата година по физика е имал затруднения, възприема по-бавно, съответно нещата са останали неясни за него, през следващите години той до НИЩО не се докосва - просто стои и кибичи в часовете. Или бяга от часовете, или пречи в часовете - ми нормално! Ние му губим времето. А, и сме убедени, че му правим нещо добро на този ученик Той не е могъл да прогледне за физиката през първата година, прекалено бързо сме преподавали и той няма как да прогледне ей така спонтанно сам след 2, 3 или 5 години, през които му се предлага все по-сложна и по-сложна материя по физика.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: "Каква е целта на образованието? Не е ли да създаде едни мислещи, разбиращи, умеещи да прилагат в живота знанията от училище, самостоятелни и успешни млади хора?". Да, точно тази е целта на образованието. Но как тя се постига, и то не криво-ляво, а истински пълноценно? Този е главният въпрос.

Ясно е, че тази цел на образованието съвсем не се постига (или твърде малко се постига!) по начина, който ни налага сега съществуващата нереформирана, авторитарна, несвободна, административно-командна, социалистическа по естеството си (щото в нея държавата, в лицето на властващите чиновници, е всичко, а индивидът, ученикът и учителят, са нищо!), недемократична, нехуманна (безчовечна) в крайна сметка система. Значи излиза, че това, което налага тази система, не е по същество образование, а е нещо друго, примерно, тя е система за затъпяване на младите хора, за отвращаването им от четенето и от познанието, трябва да признаем, че тази цел въпросната система я постига много ефективно: половината от завършващите училище са функционално неграмотни!

Кой има интерес у нас, в тъй приказната страна Чалга-Мутроландия, "образователната" система да осакатява умствено, нравствено и личностно младите хора? На този въпрос трябва да си отговорим също. Разбира се, че този, дето има интерес от това осакатяване, няма никакво право да прави това. А ние, дето сме жертвите на въпросната система (нашите деца и внуци са жертвите!), защо не правим нищо за да променим системата? Защо сме се примирили с това НЕобразование ("менте-образование"), което те получават? Системата обезличностява нашите деца и внуци, а ние гледаме сеир и понасяме? Защо нашата реакция е тъй неадекватна? Дали пък и ние не се държим така защото също сме осакатени преди това от същата тази система?

Разбирате ли сега какъв е омагьосаният кръг, който се получава? Затова наистина реформа в образованието е нещо като опит за реформиране, за пренасяне на гробища - тъпо е да се очаква помощ отвътре.

Положението е направо трагично. Трябва да се търси изход, щото иначе загиваме.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.

Добави в Svejo