Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

четвъртък, 18 март 2021 г.

В Дискусионния клуб тази вечер: Как да си върнем загубената човечност?

 



Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...




Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

2 коментара:

Анонимен каза...

Участта на този философ-психолог, разбира се, не е за завиждане, но да опитаме да си отговорим на въпросите: кой носи вина за това негово плачевно положение в живота? Колко са хората, които го подкрепят? И защо странят от него като от чумав? Ех, какво обидно малцинство са онези петима-шестима, които приветстват усилията му? Защо бе, драги българи и пловдивчани, този пришелец в Пловдив не успява за двайсетина години усилна агитация и послания да обедини съмишленици!

Гражданин

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, патетиката Ви е на път да достигне висотите на ораторско изкуство, което показва, че емоцията по мой адрес, която Ви движи, е колосална! Но забележете, даже Вие самата, която така всеотдайно и самоотвержено ме мразите, не страните от мен, а всеки ден като кученце ме следвате, за какво Ви говори това, другарко, бихте ли могла да признаете, без да си кривите душата? А съдбата ми, участта ми е толкова хубава, че даже Вие ми завиждате, понеже не съм си жертвал достойнството, ето това бихте ли могла също да признаете?! Моите съмишленици, другарко, са хиляди, затова и Вашата потресаваща самота в оплюването ми е направо покъртителна...