Нима у нас няма нито една свястна партия, ценяща истински способните, достойни и порядъчни личности?

Защо нито една партия не прие предложението на групата на небезразличните граждани и не издигна кандидатурата на най-известния и най-авторитетен пловдивчанин Евгений Тодоров, което автоматично би й донесло десетки хиляди гласове?! Имат ли акъл партиите та не помолиха този талантлив и мъдър човек да влезе в листите им?!

Ето какво, прочее, пише един фен на Е.Тодоров до него, копие от писмото си е изпратил и на мен (аз не подкрепям обаче тезата му, че Е.Тодоров сам е трябвало да се кандидатира като независим кандидат, според мен ако имаше една-единствена умна партия, тя щеше да моли на колене редки личности като Е.Тодоров за влязат в листите й!):

Привет, Е. Тодоров,

Направихте грешка, че не се кандидатирахте за депутат. Вий сте достатъчно известен в Пловдив, че да можете да поведете независим от партиите инициативен комитет и да бъдете избран. После щяхте да получавате депутатска заплата и да я ползвате за финансиране на телевизията, която ви е по-скоро хоби, отколкото бизнес, по мои наблюдения. От 5 бона на месец (минимум) депутатска заплата, 3 да отиваха за телевизията — берекет версин. Да не говорим, че основната депутатска дейност — контактите с хората и следене на настроенията им, която другите депутати масово не правят, вие си я правите и сега.

За Пловдив май е абсолютно достатъчно 5000 човека да гласуват за вас, за да бъдете избран. А това за вашия капацитет е напълно постижимо. Не е ли тъй?

--

Георги Пашев

ДОБАВКА: Ние, от групата на небезразличните граждани, направихме нужното и предложихме на партиите да избегнат такава една непростимо тъпа грешка. Те не се вслушаха в съвета ни. С което доказаха, че за тях личности от мащаба на Е.Тодоров не само са нежелани, но и са опасни - щото имат нещо, което партиите и лидерите им явно нямат: имат и таланти, и морал (нещо, което у нас изобщо не се цени!).

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo