Какви съвсем щури идеи се родиха напоследък в главите на тъй немирните небезразлични граждани?

Тази сутрин в пощенската си кутия открих интересно писмо, което заслужава да получи по-голямо разпространение защото в него се поставят важни въпроси, макар да са поставени в една "чисто личностна", така да се рече, форма. По тази причина го и публикувам заедно и с мой кратък отговор, който веднага пратих на автора (понеже ако отложа писането на такъв отговор за "по-подходящо време" най-вероятно ще забравя и никога няма да му бъде отговорено, това поне съм установил и затова имам правило да отговарям веднага след прочитането на всяко получено писмо):

Здравейте,

Господин Грънчаров, с интерес изслушах беседата Ви. Научих доста неща. С някои съм съгласен, с други не съм съгласен. Но говорите доста увлекателно, това не мога да Ви го отрека. Аз съм студент по политология и много се интересувам от темите, които интересуват и Вас. В университета, в който уча, са рядкост преподавателите като Вас. Повечето са твърде посредствени и от тях не научаваме кой знае какво, при тях ученето е мъка. Изискват да им четем книгите и да им възпроизвеждаме мислите. Слабо се интересуват от това какво мислим ние. 

Зная, че Вие преди години сте преподавал в университета. Но са Ви изгонили оттам. Защо не сте опитал пак да се върнете? Според мен е грешка от Ваша страна че не сте се опитал да направите една академична кариера. И че сте станал учител в гимназия. Не че учителстването не е важно, и то е важно, но Вашият потенциал е за университетски преподавател. Сега ако бяхте останал в системата на университетското образование щяхте вече да сте авторитетен професор и от Вашата дейност щеше да има много повече положителен ефект, щяхте да помагате на много студенти да се развият като творчески личности. Оценявам подхода Ви като много добър и съвременен. 

Та мисълта ми е, че е много жалко, че сте се примирил с изритването Ви от системата на университетското образование. В което са се наместили толкова много посредствени хора, за жалост. А такива като Вас са нищожно малцинство. Това е много вредно за страната ни, щото в университетите се подготвят бъдещите учители. Ако те са обучавани от посредствени и некадърни професори и доценти, то след това и те ще станат безлични, посредствени и некадърни. 

Според мен не сте постъпил правилно като сте се отказал от академична кариера и сте се примирил. Трябвало е да се борите, трябвало е да мълчите, да не се бунтувате с нередностите в бюрократичната академична система, с оглед да се запазите и след това студентите Ви да имат шанса да общуват с Вас. Моля да разкажете повече защо постъпихте така, интересно ми е. 

Аз също съм пред избор какво да правя, как да се развивам в бъдеще. В университет ли да работя в бъдеще или като чисто практически политолог? Интересно ми е какъв съвет ще ми дадете. Аз лично добре знам, че повечето известни политолози у нас са придобили слава, пари и влияние щото са измекяри и слуги, обслужват печалното статукво. Т.е. платили са огромна нравствена цена. Аз не искам да стана като тях. но не крия, че искам да направя успешна кариера, та въпросът ми е: възможно ли е у нас според Вас да се промени ситуацията и един ден да е възможно да си истински успял политолог без да си бил години наред "съвест под наем" (примерно като дец. Стойчо Стойчев, политологът на Бойко Борисов)? Просто ми е интересно дали сте оптимист или вече не вярвате, че у нас е възможна позитивна промяна. 

Аз се разприказвах, но да се върна към първоначалната си мисъл: за мен щеше да е много приятно да имах в университета преподавател като Вас. Дали не е възможно и на Вашите години вече да опитате да започнете работа в университет? Защо не защитихте дисертация, сега вече е лесно, защо не опитате за година-две да минете през тия досадни процедури и да се върнете в университета? Мислил ли сте за това? И дали не е възможно някой университет да Ви покани като "почетен професор", като "гост-професор", като "частен доцент", да Ви даде курс някакъв, с оглед и преподавател от Вашето ниво да може да общува със студентите? Дали това е възможно да се предложи или направи? Вие имате ли свои приятели, които са университетски преподаватели, т.е. те да Ви предложат преподавателско място в някоя катедра в някой от университетите в страната? 

Какво може да се направи в тази посока? Сега ми хрумва такава една екстравагантна идея: дали пък Общността на небезразличните граждани да не предложи на СУ или ПУ да Ви вземат първоначално като хоноруван преподавател, а пък след това за година-две да станете и редовен такъв? Аз лично съм готов да предложа това, ето, предлагам го сега. Та да видим какво ще стане, ще реагират ли изобщо на такова предложение. Сега като сте около 60 години, бихте могъл да поработите 10-тина поне години в университет, както е било когато сте бил млад. Защо да не опитаме? Какво ще кажете?

Поздрави,

В.Т.

Ето и моя отговор:

Здравейте, г-н В.Т.,

Благодаря Ви за толкова интересното писмо, което поставя наистина важни според мен въпроси! По тази причина решавам да Ви отговоря на него в предаването "Изкуството да се живее", просто ще го прочета там и след това ще направя свой коментар, ще Ви отговоря на поставените въпроси. Същевременно там и други хора, зрителите, ще имат възможността да реагират, да кажат какво мислят, мисля, че ще стане интересно. Тъй че днес, от 11 часа, можете да гледате предаването на живо и дори да се свържете по редакционния телефон ако искате да участвате в дискусията по поставения от Вас самия проблем, пък ако не можете да го гледате наживо (излъчва се и на страницата на ПОтв във фейсбук), след това ще можете да го гледате и на запис, било пак там, било тук, в моя блог. Да не забравя, сложих писмото Ви като коментар и в блога си, под публикацията с видеото, съдържащо въпросната моя беседа, която днес пък също ще се излъчи по ПОтв, но като запис, в другото мое предаване, именно предаването "На Агората...". Напоследък ми хрумва това друго мое предаване да го правя... на площада в Пловдив, сиреч, на самата Агора, там да разговарям с разни хора, а не в студиото, ще видим де, на мен ми се струва хубава тази идея, днес ще я предложа на г-н Тодоров, евентуално пловдивчани, вместо да говорят по телефона, да могат да участват директно в предаването просто като дойдат на площада. Как възприемате тази идея Вие? Ето, на мен пък ще ми е интересно да разбера какво мислите по този мой въпрос.

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

Добави в Svejo