Кой изпя химна на мафията?

Текст

Ние сме лошите в страшния филм,
тъй пожела си съдбата...
Мъжки момчета сме, знаем сами -
лоши ще бъдем докрай!
Черните ни дрехи крият от вас
колко са бели душите ни.

Изпратете ни без плач, момичета,
без сълзи, забравете даже наш'те имена!
Копелета гадни бяхме всичките, до един,
ала така ни обичахте...

Някога всичко ще свърши така -
някой пред нас ще застане
с два пистолета във всяка ръка,
търсещи наш'те сърца.
И ще видят всички през раните ни
колко са бели душите ни...
Изпратете ни без плач, момичета,
без сълзи, забравете даже наш'те имена!
Копелета гадни бяхме всичките, до един,
ала така ни обичахте...
Изпратете ни без плач, момичета,
без сълзи, забравете даже наш'те имена!
Копелета гадни бяхме всичките, до един,
ала така ни обичахте...

Копелета гадни бяха всичките, до един, ала защо така ги обичахте?

ДОПЪЛНЕНИЕ: 

Kaloyan Kanev

7 април в 9:22 ч.  · 

Забелязвам, че някои мои приятели много тежко преживяват високия процент на Слави. Пийпъл, огледайте се! Ама преди да се огледате, първо напуснете центъра на София и жълтопаветната си среда. Разходете се в другата България. Там, където консенсус, конотация и конюнктура са еднакво непонятни и напълно празни откъм съдържание думи. За сметка на това пък, фрази като "Едно ферари с цвят червен" и " Копелета гадни бяхме всичките, до един" събуждат бясна асоциативна буря в главите на хората, крехки спомени от тежки запои, носталгия, че дори и умиление. Народът ни от десетилетия живее ден за ден и се радва на примитивни неща - кренвирши на промоция, брошура на супермаркет, безплатно 5-то руло тоалетна хартия, рекламна тениска с лика на ББ и т.н. Стремежите ни се простират до софрата, а разтухата пред телевизора е кулминацията на нашето съществуване. Така свикнахме и съвсем се разплухме. А от 11 години един шофьор на джипка ни радва с асфалт, нестихващи ремонти и идилични лайфове от шосетата. Езикът ни е емотиконен, образованието ни - обезобразено, здравеопазването ни - Господ да ни пази...

Театри, кино, опера, книги? Ко? Не!

И вие се чудите що аджеба българинът не се припознава в интелектуалеца от екрана, който така умело борави със словото, че чак сам се главозамайва от вербалната си мощ. Елитът, цветът на нацията ни, е готов със съвършена програма за управление. Много хубаво... ама елитът говори на чужд език, далечен и абстрактен за масите. И бай Киро от Карапелит просто решава да смени канала и да си пусне Славчо, където хем музичка, хем баба Вуна, хем бистрене на политиката… на един някак по-народен език.

Дали Слави свири популуистки на тънката струна на родолюбието? Отговорът е по-скоро да. Но той е на гребена на вълната в шоубизнеса от 200-300 години и това едва ли е случайно. Един "прост чалгар" направи показно как се провежда успешна предизборна кампания, без дори да е стъпил в студио на някоя от водещите ни телевизии и без да е влязъл в нито един публичен дебат. Няма никакво, ама никакво значение дали на мен и на "правоверните" това поведение ни харесва. Процентите са налице. Успехът му е огромен. Ама как? Защо той? Защото Слави си познава народа... Очевидно далеч по-добре от онези опитни политици, които вече са изготвили най-чинно и вероятно напълно компетентно целия план за възход на нацията, без обаче да са успели да привлекат нужния за целта електорат. Каква файда тогава от високопарни слова и намерения? НЕКА потърсят нов път, нека намерят нов език! Народът търси "народни хора", както и кренвирши. Това сме ние в момента! Не други. А преди да извисиш масата до твоите висини, първо е нужно малко да приземиш своята елитарност. Особено когато масата е под масата.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... 

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo