... Класически е примерът с първите 20-ина следосвобожденски години, когато новите стопански условия съвършено изменят перспективата на възприятие на миналото. И точно на границата на ХIХ и ХХ в., в проникновена равносметка на fin de siecle, един от лидерите на Българското икономическо дружество (БИД) констатира:
"Ходящето мнение у сегашното наше общество е, че ний живеехме стопански по-добре до освобождението, отколкото след него. В това вярват не само по-старите хора, които изгубиха занаятите си поради настъпилите след освобождението стопанствени промени, но даже и ония от ръководящите наши интелигентни кръгове, които имат претенцията да не обосновават съжденията само с отделно стоящи факти".
Затова днес Промяната идва основно от младите - както винаги е ставало. А докато старите не чуят как животът им няма да пострада от тази Промяна - ще продължат да подкрепят Статуквото. ...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА: вечното в класическата и модерната философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, февр. 2009 г., 520 стр. Книгата ИЗВОРИТЕ НА ЖИВОТА, външно погледнато, е систематичен курс по философия, в който обаче твърде експресивно се тълкуват и вечните въпроси, вълнуващи човешките същества на тази земя. Подобна форма, именно курс лекции по философия, осигурява на автора така потребната живост, непосредственост и свобода в общуването със съзнанието на читателя. През цялото време той се стреми да бъде близо и да не изневерява на ония неизбежни сърдечни трепети, благодарение на които човекът става човек – и личност, разбира се. Опитва се да приобщава съзнанието на читателя към така вълнуващата мисловност на непреходното, която именно е истинското богатство на човека.
Няма коментари:
Публикуване на коментар