Кога на дело ний, демократите, ще започнем да се подкрепяме?!

Emil Sokolov

37 мин.  · 

Едно нещо трябва да е ясно.

Учителите са будителите в едно общество, а журналистите са съвестта му. Това са хората, които не само ни информират, но провокират, искат от нас да си размърдаме мозъците. Те са спойката, която прави от отделните граждани, нация. Граждански дух, ако щете патриотизъм, няма как да има без работата, която учителите и журналистите вършат.

Явно сме се заблудили, че след изборите на 4-ти април нещо се е променило съществено, тъй като режимът сега се опитва да смаже учителите и журналистите. Наказания, дела за клевета, сваляне от ефир, окупиране на ефира, уволнения - атаките са много. Преди също е имало такива атаки, но сега са по-нагли и по-открити. Посланието е, че твърде много сме си повярвали да мислим, че нещо ще се промени.

От това изпитание зависи дали сме народ, или нещо друго по нелицеприятно. От нас обикновените граждани и от опозицията, която ни представлява в парламента, зависи тези набези срещу свободата на словото да не останат безнаказани. Няма демокрация, в която учители и журналисти се тормозят, а обществото да мълчи. Апатията и безразличието са антитези на демокрацията.

Тук не става въпрос за това дали харесваме дадена личност, или симпатизираме на някоя партия. Човешките права са надпартийни. Свободата на словото няма цвят и идеология, тя е свободата да можеш да кажеж това, което мислиш, без след това държавата, или срастналата се с нея олигархия, да ти потърсят сметка. Волтер е казал нещо просто, но актуално все още: 'Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.'

Европейското Просвещение го пропуснахме, тъй като бяхме под Османско иго. Дошъл е обаче моментът България днес да избере дали ще се нареди до страните от Западна Европа като модерна европейска страна, или ще избере да остане в мрака на неокомунистическото си минало. Няма трета опция - изборът е между светлина или мрак.

КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: На думи всички демократи сме перфектни, но на дело нещата стоят иначе. 7 години мутрите на власт в образованието ме газиха и тероризираха както си искат, аз съвсем умишлено дадох пълна гласност на ставащото чрез блога и страницата си във Фейсбук, ала на пръсти се броят хората, които се възмутиха от ставащото, които реагираха някак. Даже се стигна дотам, че един местен (в Пловдив!) лидер на демократична партия като го помолих поне малко да реагира, ми заяви в прав текст, че моят конфликт с мутренските началства в образованието бил "личностно обусловен" и затова той нямало да си мръдне и малкото пръстче да ми помогне...

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo