Имаме ли духовна сила да се освободим от бесовщините, които ни тресат без пощада и милост?

Преди около месец съпругата ми (тя също е учителка, но по начална училищна педагогика и по английски език), от дълго време безработна, започна работа като социален работник в Преходно жилище за възрастни хора  с умствена изостаналост (забележете каква е абревиатурата му: ПЖХУИ!), което се намира недалеч от нас. Най-сетне тя си намери работа, горката, с огромен ентусиазъм тръгна да си изпълнява тъй специфичните задължения. Да, но след около седмица директорът я извиква и й казва: или подписваш молба за напускане "по взаимно съгласие", или те уволнявам дисциплинарно по параграф... познайте кой, да, ами по абсолютно същия параграф, по който уволниха и мен преди време като учител, именно по прословутия чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда (КТ), това значи "липса на качества"! Случайно ли е това повторение на същата история - или изобщо не е случайно, ще кажете вие, ето сега два документа, по които можете да съдите и решите; първият документ е писмено възражение, написано от моя милост (след дълъг разговор и спор с директора на въпросното учреждение!), а второто е писмен отговор от самия директор, който се сметна за длъжен така да ми отвърне; моля, четете, порадвайте се на новите подвизи на нашето властващо бюрократично войнство:

До г-н Апостол Делев,

Директор на Комплекс за социални услуги „Свети Георги”

Град Пловдив

 

ПИСМО

 

От Ангел Иванов Грънчаров, небезразличен гражданин, остракиран от образователната система учител по философия и гражданско образование, възпитател на свободна практика (възпитател включително и на длъжностни лица, намиращи се на съответните управленски или властнически постове)

 

Уважаеми господин Директор,

Измина повече от една седмица от нашата първа и засега последна среща – и от разговора, който проведохме тогава. Не крия, очаквах някаква реакция от Ваша страна след разговора ни, наложи се да изчакам известно време, което, предполагам, е необходимо на всеки човек да осмисли станалото, да постигне неговия автентичен смисъл. Да, ама не, изглежда Вие просто си отдъхнахте след разговора ни, в смисъл, че успяхте да предотвратите очерталия се възможен „скандал” – след тъй скоропостижното уволнение на съпругата ми … Грънчарова. Не зная дали успяхте по време на разговора с мен да си дадете сметка какво точно е станало – и колко несправедливо и унизително (за нея, пък и за мен!) е това нейно уволнение. Извършено „по взаимно съгласие” при това, въпреки че съгласие от нейна (и от моя страна!) едва ли може да има.

Аз, както се бяхме уговорили, наблюдавах, видях и послушах отстрани иницииралата уволнението на съпругата ми управителка на Преходното жилище за възрастни хора  с умствена изостаналост (без да влизам в разговор или, опазил ме Бог, в спор с нея!) и си съставих впечатление-представа за човешкия тип личност, към който тя принадлежи. Не вярвам, че тя изобщо си дава сметка за това, което направи – а Вие узаконихте; макар че би следвало да й помогнете в това отношение, ала, вероятно, и тя, пък и Вие все още (въпреки разговора с мен!) продължавате да страдате от напълно погрешната представа, че сте постъпили „правилно”, пък и дори, защо не – и „морално”. Но справедливостта изисква (щом явно до този момент не сте успели да схванете точния, верния смисъл на стореното от вас двамата!) аз, в качеството си на учител и на възпитател, да ви помогна да сторите това. Да, моето съзнание за дълг ме принуждава да сторя това, а аз не съм привикнал да занемарявам задълженията си (независимо от цената, която след това ми се налага да плащам, щото ние живеем в една напълно ненормална обстановка, изпълнена с корупция – това значи развала! – и с аморалност, т.е. с лъжлив, лицемерен „морал”!). Ето какво се чувствам длъжен да Ви кажа по този повод:

1.) Вие с управителката постъпихте съвсем несправедливо, неправомерно (беззаконно!), безчовечно и никакво оправдание от ваша страна не може да ви извини, пък и вие самите нямате полза от съчиняването на каквито и да било „социално приемливи” оправдания за постъпката си;

2.) Нали си давате сметка, че аз (пък и съпругата ми) не сме глупаци и че точно мен (нас) не успяхте, пък и не можете никога да убедите в „правотата” си?

3.) Понеже донякъде ме познавате, нали Ви е ясно (тук вече оставям настрана управителката Ви!), че аз просто нямам морално право да си замълча и да оставя извършената неправда ненаказана, невъзмездена? Значи аз съм длъжен да направя нужното с оглед да Ви помогна щото Вие никога повече да не си позволявате да правите подобни несправедливи и грозни постъпки и спрямо други хора.

4.) Възможно е в момента, като четете това, да Ви хрумне, че аз си „съчинявам”, т.е. измислям си, изопачавам истината, по тази причина се налага да Ви помогна ето как, ще Ви кажа какво Вие следваше да направите ако следвахте правото, правдата и справедливостта, а не своя личен и кариеристичен (пък и съсловен, кастов: щото Вие, така или иначе, сте „от наште”, нали така?!) интерес:

а.) Щом получихте доклада на въпросната другарка-управителка (не си спомням името й и затова я наричам така), която (понеже, вероятно, не живее на тази наша грешна земя, а обитава некоя друга планета!) с този доклад си мисли, че е изразила „справедливите душевни мъки на тъй сплотения колектив” (това за „сплотения колектив” го взех от Ваши изречения по време на срещата ни!), Вие, ако искахте да постъпите справедливо, следваше да си изпълните дълга и да накажете нея, управителката, за това, че не си е свършила качествено и ефективно работата по въвеждането на новоназначената служителка в естеството на работата й и стриктното изпълняване на задълженията й;

б.) Трябваше да дадете подобаващ срок (примерно месец-два), в който тя да направи всичко нужно да си изпълни качествено и ефективно задълженията и да обучи новоназначената служителка, а не да иска тя да бъде изритана от работа още в началото на втората седмица след назначаването й;

в.) Трябваше също така (ако управителката Ви е некадърна, понеже живее с тотално неверни, сгрешени представи за нещата от живота, понеже е жертва на напълно сбъркано „образование” и пр.) да опитате да обясните на управителката си къде греши, да я накарате да поправи сама грешките си, включително и да поговори с пациентите, с потребителите на услугата, да ги убеди, че и те грешат, да й помогнете по този начин да се освободи от глупавите си представи и постъпки и пр., щото е срамота да се излага по толкова грозен начин и т.н.;

г.) Ако тя се беше осмелила да се заинати и да не иска да изпълни нарежданията Ви, тогава, при декларирано от нея нежелание да се промени, да усвои нов, адекватен на потребностите на съвременния живот подход (щот тя е жертва на отдавна остарели и порочни авторитарни, неуважаващи човешкото достойнство представи!), то на Вас щеше да Ви се наложи да уволните нея, а не жертвата на нейния произвол;

д.) Ако пък Вие сам се окажеше, че сте напълно неспособен да постъпите така, както Ви описвам по-горе, то тогава, уважаеми г-н Директор, на Вас самия щеше да се наложи да признаете горчивата истина, че Вие именно сте виновен за всичко, от което следва, за жалост, тъй неприятното, предполагам за Вас, действие: да си подадете оставката от заемания тъй дълго управленски пост.

Да, завършвам с това: Вие с тази управителка в комплект извършихте нещо крайно грозно, несправедливо, недостойно, неразумно, БЕЗЧОВЕЧНО, това, което дръзнахте да сторите, не може да се оправдае по никакъв начин, вярно, вие и двамата не съзнавате това, което сторихте, но това не променя факта, че то е такова, каквото е, каквото Ви го представям по-горе (истината за мен като философ и като учител е нещо свято, а да говоря и пиша истината за мен е свещен дълг!). Особено грозно е това, което в прав текст си позволихте да кажете пред мен без никаква морална скрупул, а именно, че съпругата ми била, видите „много зле в психично отношение”, че било трябвало „да се лекува” и пр., т.е. безсрамно й сложихте „психиатрична диагноза” и пр., ето това е нещо, което е крайно грозно, нищо че не схващате това!!! Така не бива да се постъпва, това, че някой насреща Ви е по-различна личност, че е скромен, че е човечен не значи, че е „психично болен”, а това, че подобни постъпки си ги позволявате тъкмо Вие, дето управлявате, забележете, такова именно заведение за „умствено увредени хора”, е направо СВРЪХСКАНДАЛНО и дори СВРЪХНАГЛО! Аз и там Ви казах, но сега ще го подчертая най-дебело: щом така дръзнахте да постъпите дори с моята съпруга (знаейки, че аз съм философ и психолог!), то си представям тогава как си позволявате да се отнасяте с потребителите на това социално учреждение, които всичките по диагноза са именно „умствено увредени” (аз не знам кой тъпанар е нарекъл така тия хора, кой ги е определил така, пък е нарекъл и самото учреждение по този начин, но това не само звучи крайно грозно, то е и неверно, пиша това дори без да познавам тия хора, щото кой е „умствено увреден”, виждате сам, в наше време е крайно несигурно и съмнително, истината по тия тъй хлъзгави теми подлежи на много задълбочен дебат!)!

Спирам дотук. Вече наистина спирам. Мисля, че след това писмо имате два варианта, сам изберете кой е по-добрият за Вас:

Първият: не обръщате внимание на това писмо няколко дни, примерно 3, след това аз на 4-тия ден го публикувам в блога си, пращам го до всички висшестоящи над Вас институции и следващия четвъртък разказвам тази цялата прелюбопитна и тъй многозначителна история на всички пловдивчани в предаването си „Изкуството да се живее”, казусът е превъзходен, нали така?

Вторият: Вие преоценявате постъпката си, осъзнавате грешката си, възстановявате съпругата ми на заеманата длъжност, т.е. връщате я на работа, съответно извинявайки се за причинената й обида и несправедливост. (Е, има още много варианти, примерно да ме дадете на прокурор или дори на съд и прочие, човешкото въображение има велик, много мощен творчески характер!)   

Моля, не възприемайте току-що казаното като „ултиматум” или като „изнудване”, аз просто разсъждавам, опитвам се да формулирам коректно съвсем логичните изводи, които и Вие сам бихте могъл да си направите, но до този момент очевидно не сте в състояние да го сторите. Ако искате, измислете и други логични варианти и ме изненадайте, аз не съм някакъв всезнайко и много често правя грешки. Човешко е да се греши, но още по-човешко е като някой ни посочи грешката, помогне ни да я осъзнаем, да направим нужното да се поправим. Моята работа като философ, учител и възпитател винаги е била тази и аз съм се старал според силите си да си я върша съвсем съвестно. За което, както знаете, постоянно плащам огромна и много тежка цена.

Простете за всичко казано по-горе, ако с пределната си прямота съм Ви обидил или засегнал, моля, прощавайте, не съм искал това! Моля също да предадете на управителката си моите извинения за някои думи, които дръзнах да кажа по неин адрес, то е било за нейно добро. Ако и двамата искате обаче да говорите отново с мен, простете, но за обучението ви ще ми се наложи да ви поискам известен хонорар. (Щото със съпругата ми здравата сме го закъсали, не зная как ще изкараме месеца, ето, вчера бях на зъболекар, почна да ми прави един зъб с коронка, оказа се, че всичко ще ми струва колосалните за нас 300 лева, т.е. повече от половината от вземаната от мен минимална заплата, с която ние двамата със съпругата ми ни се налага да живеем – благодарение и на Вас! Бог знае как ще изкараме настъпващия месец!) Та мисълта ми е че здравата го закъсахме след уволнението й, затова подхвърлих това за хонорара: приемете го като съвсем неуместна и нескопосана шега.

Всичко добро, бъдете здрав! Приятни размисли Ви желая! Сега е Великденски пост, тъкмо е време да се чистим от нечистотията – с размисъл, с пост, с духовно въздигане, с умиротворяване: крайно време е да се освобождаваме от бесовщините, които иначе ни тресат без пощада и милост…

26 март 2021 г.

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

ПОСЛЕПИС: Това писмо няма да бъде публикувано в блога ми поне 4 дни. После ще видим. Моля, бъдете напълно спокоен засега…

Ето сега и тъй любезния бюрократичен (ала напълно безчовечен!) "отговор" на това писмо:

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен... 

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo