Защо дори и Бог не може да помогне на неудачниците, пък макар и праведни?

Един мой отдавнашен приятел, мой състудент от Санкт-Петербург, който е специалист по източната философия (будизмът), ми разказа следната многозначителна история, ще я разкажа тук; тя има дълбока връзка с моя спор за свободата (виж: Що означава да си свободен?), който водя с един разочарован от нея нашенец, живеещ в "робска страна" като... Германия:

Някакъв човек бил много праведен, много се молел на боговете, но съвсем не му вярвяло, все страдал и пр. Някаква богиня като видяла това се впечатлила и се обърнала към Върховния Бог Шива ето с какви думи:

- Как е възможно това, защо не помогнеш на този човек, та той е толкова безгрешен, той е така праведен, всеки ден ти се моли и пр., не е справедливо това?

А Шива отвърнал:

- Какво да правя като такава е съдбата на този човек?! Искаш ли да проверим, че на него специално съвсем не мога да помогна?

И Шива, за да демонстрира безсилието си да помогне на своя тъй праведен, но нещастен почитател, от небесата хвърлил на този човек една торбичка или кесия, пълна с жълтици. И с онази състрадателна богиня погледнали да видят какво ще стане.

А точно в момента преди да падне пред него кесията оня въпросният праведник-нещастник промълвил:

- Цял живот вървях с отворен очи и нямах късмет, защо ли не опитам оттук-нататък да вървя със затворени очи - белким ми потръгне най-после в живота?!

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се,  че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...

Добави в Svejo