Взето от Тошо Пейков
От книгата „Цар Симеон II“,Станко Михайлов и Диана Димих:
„Често хората могат да имат напълно погрешна представа за живота на Царя – изгнаник… Но истината е съвсем друга. Цар Симеон е трудолюбив мъж, с неимоверно силна воля, който гледа живота право в очите. Тази воля е закалена от ранното му детство, когато той месеци е заложник, затворен в Двореца „Врана“ и многострадалната му майка всеки ден се бои за живота му. И може би поради това, когато дойде време да се ожени, той намери сродна душа у Маргарита Гомес – Асебо и Сехуела – потомка на виден испански род, чиито родители са разстреляни без присъда от един републикански комитет в края на 1936 г., по време на гражданската война в Испания. И Царят и Царицата не са галени деца на съдбата. Те са жертва на жестоката история на нашия век.
Затова в живота им няма място за плиткоумна суета. Те много рано са разбрали какви са истинските човешки ценности: семейство, труд, дълг.
Затова неуморимият труд на Цар Симеон II е изцяло посветен на дълга му към България и към прекрасното му семейство. А по примера на баща си и неговите синове, и дъщеря се борят с живота със собствени сили…
Това тяхно отношение към живота прави чест и на бащата, и на майката-сираче, отгледана от близки роднини и приятели, всеотдайно отдадена на благотворителна дейност, за да ощастливи и други онеправдани от съдбата.
Безгранични са грижите, които Цар Симеон полага, както той съвсем непринудено казва, „за да изхрани“ това хубаво семейство... Във финансовия свят той е известен и като граф Рилски – титла, любима на покойния му баща. Затова го почитат заради способностите му, а не заради царския му произход…“
КРАТЪК МОЙ КОМЕНТАР: Понеже доста старателно сте ми изтрили коментара, ще си го сложа пак (не се гаси туй, що не гасне бе, таваришчи - истината не може да я укриете въпреки всички старания!):
Тази книга и тези оценки за "царо" са съвсем остарели и лъжливи след като имахме щастието да разберем колко Симеон наистина струва. Като изпълни поръчката на ченгетата от ДС-КГБ той се опозори вовеки, а ако имаше капка съвест отдавна да беше абдикирал. (Дядо му за по-малки грехове и повече заслуги абдикира и за благодарност за това, което е сторил за България, още стои непогребан. Въпреки че внук му имаше цялата власт не стори дори и това! Правете си сметка що за "морал" има. И на гроба на чичо си още не се е поклонила таз мижитурка!)
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар