Ще дам пример, случил ми се на третия ден на Великден. Много показателен:
И на Разпети петък не работих, и на първите два дена на Великден се въздържах от всякаква работа. Реших да спазя обичая и мързелувах, както и подобава. Но на третия ден на Великден изведнъж дяволът ме подтикна да натоваря права лопата и мотика и да отида да поработя на градината (ранчото). И ето какво стана.
Първо, работата хич не ми вървеше, земята беше твърда, аз обаче съм инатлив, упорствах, мъчих се, както и да е, успях да обърна 2 квадратни метра, но се изпотих, а времето беше ветровито. И понеже беше опасно да не настина изпотен, реших да се прибирам. Натоварих пак лопатата и мотиката и се прибрах.
Но пред блока разбирам, че ги няма... ключовете за избата, където слагам инструментите! А те са ми единствени, други нямам! (В избата са и книгите ми, представяте ли си какво значи да нямам достъп до нея?!) Почнах да търся наоколо, не, ключовете ги няма. Наложи се да се върна на градината и да почна да търся ключовете навсякъде, където съм бил (рязах и клоните на няколко дръвчета!). Няма и няма, ключовете ги нямаше! Гадна работа!
В един момент разбрах, че няма да ги намеря, ще ми се наложи да разбивам вратата и да купувам нова брава, няма какво друго да правя?! И в последения момент, когато се гласях да се качвам отчаян в колата, видях връзката с двата ключа... до единия си крак! До преди малко ги нямаше, а изведнъж се появиха! Намерих ги в последния момент! Сякаш провидението се смили над мен и ми ги върна.
И ми изнесе хубав урок: на празник не се работи! Ето, предавам този урок и на вас, спазвайте поуката му. Не работете на празник никога повече!
Или вие си спазвате това правило винаги?!
2 коментара:
Суеверният човек в какво ли не вярва...
Кой човек е суеверен ма, другарко? Вие давате ли си сметка, Вие разбирате ли що е това суеверие? И къде в този казус видяхте "суеверие" или просто, заслепена от ненавист към мен, се чудите какво да ми припишете?
Публикуване на коментар