Какво казах на едно българско-руско-австралийско и комунистическо зомби, поздравило ме с приближаващия "День победы"?

Анонимен каза: Ти постоянно забравяш, че не си руснак, за да даваш мнения за тях...

Ти си само едно комплексирано BG турче...

Е как тогава постоянно говориш за Русия, ти нямаш тая компетентност... Роб си бил там през учението си, аз ти казах милион пъти, ти нямаш контакт с руснаците, защото си префърцунено турче, което е комплексирано и иска да е над тях...

Всеобщия BG синдром - те все смятат че са над другите...

Налудничаво е, но това са бълхàрите - тях света не ги интересува, те си правят Народен съд когато им скимне...

Луд 6 милионен народ, а скоро и 5 милиона...

Но другите страни искат тая територия, не може в един пренаселен свят там да се ширят 5 милиона идиота...

Приготви се за следващото робство, Севрюкова го намеква 10 пъти поне...

A. от Австралия

4.05.21 г., 5:29 ч.

 

 Ангел Грънчаров каза...

Ново 20, нова тъпотия: не съм бил руснак и затова не съм бил разбирал руснаците. А нима руснаците разбират себе си? Пълни глупости приказваш. Всички велики руснаци (Достоевски и пр.) са разбрали колко струва руснака с неговата "тъй непонятна душа", с неговата "тъй велика душа" и са описали чудесно истината за него. Чети руска литература за да разбереш що струва тази велика руска душа. Всички руснаци мразят своите велики писатели щото там намират жалката истина за самите себе си. Руснакът се излежава на печката си, бие редовно жена си, мързелив е, и понеже мрази живота, знае едно нещо: войната. В която отмъщава на целия свят (и особено на съседите си, щото до света нема как да стигне, нема нужния за това акъл!) за нещастния си живот, за това, че не може да живее. Това е истината за руснака. Толкоз. Тая руска злоба към целия свят се корени именно в руската жизнена непълноценност. Руснаците не разбират живота щото мразят свободата. И затова мразят така зверски всичко, що обича свободата и умее да живее с нея, умее да се радва на свободния живот. 

4.05.21 г., 5:35 ч.

 

Точка. Мисли малко като приказваш. Не може мен точно да баламосваш с пропагандни щуротии за "тъй великите руски мъже", дето не могат със собствените си жени да се справят, но иначе са способни да изгорят целия свят с атомни бомби, щото, видите ли, иначе не могат да отмъстят на жените си, щото са твърде жалки в леглото, нали така излиза?!

Анонимен каза.: Виж на 2:37 как немеца Паулус или кой идиот се предава... И руснакa се смее, комедия...

Но човечни руснаци, те не избиха тая паплач, а ги оставиха да се приберат... Лично бях в Германия 1990-те когато нацисти, убили хиляди руснаци, се пъчеха и си правеха братски събрания...

Но руснака как се смее - аз така се смея на някаква мижитурка, която съм пленил, ха-ха-ха-ха...

Виж руската сила, идиот-философ... Èби го твоя Сократ, той е прах...

https://www.youtube.com/watch?v=Az1lTFBwepw

A. от Австралия

4.05.21 г., 5:36 ч.

 

 Ангел Грънчаров каза...

Можеш да ме наричаш "идиот-философ", "тъпанар-философ" и прочие, но понеже си абсолютен тъпанар (путинец значи точно това, путинското зомби като теб е тотално лишено от акъл - и от всякакво чувство за реалност!) и изобщо не знаеш що е философия, по тази причина не разбираш какъв голем комплимент е това "идиот-философ" и пр.?! Малко да разбираше щеше да се уплашиш колко много ме фалиш!

Слушай сега. Ако имаш малко акълец, примерно 3 грама само, щеше за вечни времена да спреш да плямпотиш за "руската победа над Германия". Чуй ме сега защо това се налага: руснаците победиха Германия, нали така? (Разбира се, по некакъв чудесен начин все пак по-големата част от Германия беше окупирана не от руснаците, слава Богу, а от американците и англичаните, нали така?! Що ли така стана, а?) Но нищо, да речем, руснаците побели Германия. Слушай ме сега вмимателно с телешкио си путински мозък: какво стана с Германия (дето не беше руска) десетина години по-късно, говоря за истинската Германия, тази на Конрад Аденауер и Лудвиг Ерхард? Кажи какво стана с "победената" Германия? ЧувАл ли се некога за германското чудо?! (За японското чудо чувАл ли си? Америка окупира и Япония, нали така, следиш ли ме още мисълта или се измори; За южнокорейското чудо чувАл ли си?) В същото време нещо можеш ли да кажеш за това в какво състояние се намираха "победителите" 10-15-20 години след войната? Имаш ли си представя в какъв кошмар живееха "освободените" от тях народи, сред които беше и българския? Защо източните гемнаци 50 години близо така упорито бегаха в Западна Германия и в Западен Берлин, че се наложи на руските комунистически германски подлоги там да изградят Берлинската стена? Нещо чувАл ли си за Берлинската стена, руско зомби? Е, кажи сега, кои са истинските победители от войната? И кои са победените? Не съзнаваш ли, че стана ето как: победените се оказаха в крайна сметка победителите, оказаха се истински победители, а победителите се оказаха... победените?! Е, това и самите умни руснаци го признават, само зомбитата като теб го отричат. На теб известно ли ти е сега брутният продукт на "победената Германия" и на "победителката Русия"?! Кой фактически е крайният победител, можеш ли да ми го съобщиш сам?! Сега вече ще млъкнеш ли да ми говориш тъпи пропагандни простотии за "силата на руския гений", за "истинските руски мъже" и прочие?! Какво направиха тези "истински мъже" от страната си, която сега тъне в простотия, корупция, беззаконие, развала, в пълна оскотялост на населението си, в робско преклонение към таваришч-императора и прочие?! И той се осмелява да ми дърдори простотии всеки ден: асиктир най-после?!?!

Слушай колкото си искаш "День победы" и след това чети горното, което ти написах, белким ти дойде акъло някога. Макар че нема такава опасност, нали така?!

Почвай да беснееш и да ме плюеш както си искаш. Казах ти истината. Точка.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, . изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo