Това, с което Путин се фука са не човешките постижения, а природните дадености на Русия. Дори се заканва да "избие зъбите" на онези, които "мечтаят да отхапят" от Матушка, независимо, че такива "мечтатели" няма... освен, може би, Китай.
Питам се: руската държава с какво е допринесла за тези природни богатства, освен, че ги е заграбила с прилежащите им чужди територии? По същия начин всеки пещерен човек е бранил със зъби и нокти земята, която го е хранила.
Путин няма с какво друго да се хвали, защото това, което се произвежда в РФ е нерентабилно, неоправдано скъпо, недодялано и калпаво, точно толкова, колкото беше в СССР и останалите страни от СИВ. Това, което Кремъл прави е да плаши гаргите със стари оръжия и да лъже, че ще има супер нови и модерни.
Ето какво казва величествената, харизматична и изключително интелигентна Маргарет Тачър:
"Богатството на една страна не е задължително да е изградено на база собствени природни ресурси – то е постижимо дори и при пълното им отсъствие. Най-важният ресурс е ЧОВЕКЪТ. Държавата просто трябва да създава условия за развитие таланта на хората."
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
2 коментара:
И тук тълкувам това изказване на Тачър като само половинчата истина.
Не е нужно само да имаме само свободата на "таланта" и да го развиваме. Не трябва ли да имаме и желание или някакъв подтик да го развиваме. А какво е това таланта въобще и ако имаме талант да бием и обиждаме, морално ли е да го развиваме?
Г-н Грънчаров развива своя философски талант, и свобода има що-годе, защо тогава няма това присъщо богатство, което Тачър му обеща.
Трябва да се потърси сметка на тази премъдра масонска-саксонка?
Или пък г-н Грънчаров крие делвите със злато и имането си там на бостана, дето уж го копае, пък още нищо не расте?
Талантът включва в себе си и това необходимо свойство да се изявява по подобаващия начин. Той е Божий дар - и огромна отговорност. Затова талант и свобода са неотделими. Без свобода талантливият човек много страда. Затъва в безнадеждни борби за утвърждаване. Но въпреки това талантът е отговорност, дълг: неслучайно е записано във Вечната Книга че "на ония, на които много е дадено, от тях много и ще се иска". Та мисълта ми е, че подтикът на таланта съм изявяване и утвърждаване е неудържим. Талантливият човек трябва да го убиеш за да спреш възхода му.
"Талантът" на побойниците и хулиганите (Путин има тоз "талант", Боко също, он сам се пофали за това в едно интервю!) не е талант, той е Сатанинска привилегия. Бог не раздава такива порочни "таланти". Побойниците, разбойниците са оръдия на Сатана.
Много ясно защо моя милост не е просперирала външно, в обичайния външен смисъл, примерно да имам много пари: ами защото живея в ненормално общество, в което всичко е тъкмо наопаки на нормалното, на правилното, на доброто, на разумното. Затова и почти никой не ме оценява подобаващо. У нас просперират некадърниците, долните, безскрупулните. В същото време не може да се отрече, че аз фактически съм предостатъчно успял и в този смисъл Тачър е права. И съм успял, и съм пребогат тъкмо с най-истинските богатдства. Моят капитал е огромен, колосален направо: имам добро име и чиста съвест. Това са безценни неща. Изпълнявал съм си дълга и съм показал с примера си какво означава да си човек - и какво означава да си учител. Нима има някой, който да е постигнал съвсем същото и точно затова да е толкова наказван и репресиран? Само Сократ има съдба като моята. Е, и всички останали филисофи сме все същите като Сократ, не съм само аз... въпреки че са ни убивали по различни начини.
Публикуване на коментар