Ще насадим само разкопаното. Краставици, тиквички, домати, моркови, зеле, тикви, подправки. А иначе тук природата въздейства на човека умиротворяващо и одухотворяващо... (Поканих с обява който иска да дойде и да си работи за себе си, да си насади каквото иска, никой не откликна...) Здраве да е...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
16 коментара:
Няма смисъл. В Кауфланд има всичко.
Същите часове ако ги прекарвате в работа можете да си купите 78 пъти по голяма продукция със заработените пари.
Някои хора очевидно не са успели да разбират и толкова прост текст. Като казах, че никой от приятелите ми не иска повече да идва да копае съм имал предвид не да копае на мен, а да копае за себе си, т.е. да ми прави компания в копаенето. Този участък земя го взехме с един мой пирятел с намерението там да си прекарваме част от времето и да се занимаваме със "земеделие в градски условия". Той беше много ентусиазиран, запали и мен, почнахме да работим заедно, но след като насадихме част от земята той се захвана с други неща и престана да идва. Друг приятел заяви категорично, че иска да се включи, цяла зима говорихме за това, ето, дойде и мина пролетта, а той "забрави" и даже не се обажда вече. Имам чувството, че и той се овладя от други идеи да си прекарва времето. Аз останах сам. Съпругата ми почна да идва да ми помага, но и тя не е ентусиазирана много, пак по причина на това, че "в Кауфланд има всичко". Аз пък правя това не толкова заради това, че ще имам някакви свежи зеленчуци, а заради това, че мога да оБщувам с природата. Както и да е. Ето че бях разбран криво за приятелите. Затова и давам туй пояснение. Градските жители не обичат да работят земеделие, такъв извод си правя. А и природата може би я обичат предимно само на думи, не на дело. Трудът (земеделският) май съвсем не го обичат. (Разбира се, има всякакви хора и на съседни участъци други хора си работят земята, по цял ден са там, участъците им са чудесно обработени, но те са пенсионери и имат много време. Аз дали ще доживея до пенсия е съмнително...)
Как е механизацията и мелиорацията? Май на изцяло първобитно ниво? Там има ли изобщо поне кладенец за вода?
Георги Пашевъ
Георги Пашевъ Има помпа, ръчна, която вади подпочвена вода. Тя е предостатъчна за малкия парцел. Механизацията е правата лопата и мотиката. Друга нема. Първобитно ниво. Но точно това е хубавото. По-хубав спорт от земеделския труд аз не знам...
По-кофти и неблагодарно нещо от земеделския труд няма. Природата я обичам, но само да се порасодя из нея, а после пак да се прибера в апартамента. Инак - не.
Щом всичко го има в супермаркета, значи хич да не копаме, и едно цвете да нямаме в градината. Да си седим во веки в квадратната панелка... какъв ужас!
А няма ли по-същата логика да спрем и да четем книги и да не търсим истинска любов, защото всичко го има в интернет. Да престанем и да пътуваме, то има гугъл мапс. И да не си правим труда и да си създадем собствено мнение за собствения си живот, те медиите, киното и културата ни казват много добре какво нАучно мнение да имаме за живота, любовта и какви мечти да преследваме, а именно да следваме утопичния култ към успеха в материалното. Да но и една къща да има "смисъл" да съществува като къща, не е нейната перфектна външност, а вътрешна същност. И с каква вътрешност ни изпълват купените домати в сравнение със собствено произведените?
Таваришчът тъпанар, който казва, че земеделският друд бил неблагодарен и пр. може ли да обясни плодовете и зеленчуците в хипермаркета откъде са се появили? От Луната ли са докарани?
Появили са се от фермите. Чудно как не знаете това...
Тъй умна другарко, а във фурмите има ли човешки същества, които се занимават с тъй неблагодарния труд на земеделеца? Или плодовете просто така си растат, по природни причини - и са дар от боговете за калпазанки като Вас?
Произвеждат ги хора, на които това им е професията. Ний обичаме природата, но само за удоволствие - да се порасодим из планините, па после пак в удобния апарамент. Теперь сфаналь?
Искате да кажете, тъй умна другарко, че Вие самата, понеже сте ентелегентна, не обичате да се трудите, а обичате толька да мързелувате? Теперь сфанала что сказала?
Обичам да се трудя на интелектуалното поприще, където ми е призванието. Копането, оранта и охраната остявам на мужиците.
Другарко, понеже сте такава голяма интелектуалка и понеже явно се трудите само на интелектуалното поприще, където Ви е силата, тогава, моля, демонстрирайте всичкото това и ни обяснете: Вашето физическо тяло има ли нужда от физически натоварвания, от физически труд? Да не искате да кажете, че Вие сте толкова интелектуализирана, че физическото Ви тяло вече дотам сте го пренебрегнала, поради което го и не храните изобщо? Аскетка ли сте ма, другарко? Щото по Вашата префинена интелектуална логика това излиза. Човекъэт требвя ли изобщо да полага некакви физически усилия? И какво пречи тез усилия да са именно на полето, на нивата, в градината? Ще се радвам да ни удивите с нови и нови интелектуални постижения в отговорите на моите въпроси, щот, както си личи, наистина точно там, на интелектуалното поприще, Ви и силата. Оставете копането на простаците, на тъпанарите, Вие сте от интелектуалния елит на нацията ни...
Натоварването на тялото отлично става с туризъм сред природата, с планинарство. Това е хем ползувателно, хем приятно.
Но точно вие да ми говорите за физически труд - дето цял живот нищо по-тежко от химикалка не сте дигал, айде не, а? :)
Другарко, Вие сте ентелектуалка, Вие сте от елито, затуй и не сте дигала по-тежко от жимикалка. Аз постоянно работя, другарко, ето сега е безочие да твърдите, че не работя като съм ви показал какво съм прекопал... Мерзавка да бъдете, другарко, при ентелектуалните Ви претенции, е пълно безочие...
Публикуване на коментар