С един млад човек, на когото навремето съм преподавал философия (и гражданско образование), който сега живее и работи в Обединеното Кралство, започнахме (на лични съобщения в месинджъра!) нещо като интервю, което има възможността, както и подобава, по естествен начин да се превърне в интересна дискусия по важни въпроси; позволявам си да публикувам, с негово съгласие, началото на тази - очертаваща се да бъде също така и доста продължителна и разгорещена! - дискусия по някои наистина съдбовно важни за нас, българите, въпроси:
Благодарността е Дълг, а не само някаква максима на благоразумието, съгласно която — като засвидетелствам обвързаност към благодетеля си поради оказано ми благодеяние — да го подбудя към още благодеяния (gratiarum actio est ad plus dandum invitatio) 1. Защото, в последния случай, аз бих си служил с тази демонстрация само като със средство за други мои намерения, докато благодарността представлява едно непосредствено принуждение упражнявано от моралния закон, т.е. Дълг.
Освен това, трябва да разглеждаме благодарността като специален и свещен Дълг, т. е. като Дълг, нарушаването на който — бидейки възмутителен пример2 — унищожава в самия й принцип моралната подбуда към благотворителност. А свещен е този морален предмет, обвързаността с оглед на който не може да бъде напълно погасена чрез никакъв съответстващ й акт (в случая: задълженият към благодарност винаги си остава задължен). Всеки друг Дълг е само обикновен Дълг. Никога, обаче, каквото и да е отблагодаряване не може да компенсира и погаси полученото благодеяние, тъй като облагодетелстваният никога няма да може да отнеме на благодетеля си предимството да е бил първи в благоволението.
Това е от Метафизика на Нравите на Имануел Кант, как бихте комантирали, какво е отношението Ви към Кант?
Ангел Грънчаров: Най-добро ми е отношението към Кант. Неговата морална философия е най-добрата по моя преценка. Най-вярната. Уважавам Кант, смятам го за Сократ на новото, на нашето време.
Dimityr Filipov: Значи трябва да сте съгласен с концепцията му за дълга за благодарност?
Ангел Грънчаров: Разбира се.
Dimityr Filipov: Предполагам сте се досетил, че няма как да не Ви попитам посоченият от Кант морален закон не се ли отнася за отношението и дълга на българите към Русия?
Ангел Грънчаров: Нямаме никакъв дълг към Русия. Тя преследва имперския си интерес и се мъчи да ни порусначи, да направи България своя Задунайская губерния. Напротив, руснаците ни са длъжници за неподобаващото ни третиране и за накърняването на достойнството ни, както и за вредите, които са ни нанесли (примерно като са ни натрапили, насадили са комунизма у нас!).
Dimityr Filipov: Г-н Грънчаров, какво Ви е мнението за политическия проект на Васил Божков?
Ангел Грънчаров: Добро ми е мнението. Аз съм от учредителите на партия "Българско лято"... За разлика от Боко Васил Божков е умен, което му дава ред предимства. И освен това е жертва на използваното като бухалка "правосъдие". Затова го подкрепям.
Аз също съм такава жертва, затова.
Dimityr Filipov: Вие като косервативен или като прогресистки мислител се отценявате г-н Грънчаров - в светлината на вече открито водената в Съединените щати културна борба между консервативните и прогресистики сили?
Ангел Грънчаров: Тези термини ("прогресистки" и "консервативен") в настоящия контекст не са достатъчни, не са годни да представят моята позиция. По убеждения съм привърженик на дясната, консервативната политическа философия, но не смятам, че популистът Тръмп я представя убедително и разумно. Освен това разни менте-"консерватори" като Путин опошлиха термина. По начало не бива да се стремим един жив човек да го подведем под някакви термини, било в тясно политическия смисъл, било изобщо, човекът е нещо значително по-богато. Но ако това Ви върши работа, приемете, че съм дясно мислещ и консервативен човек в класическия смисъл на тези понятия.
Dimityr Filipov: Благодаря Ви за отговора, имам още въпроси защото сте интересна личност и бих желал да узная повече за убежденията Ви, не всичко е в книгите; току-що довърших Страстите и бесовете български и доста ми хареса личният елемент в книгата.
Ето още нещо което меинтересува: доколко сте запознат с учението на Петър Дънов и имате ли някакво мнение за него, или ако не друго поне най-общо кажете положително или отрицателно ли е отношението Ви?
Ангел Грънчаров: Към Дънов нямам никакво отношение. Просто ми е безинтересен защо съм установил, че твърде безинтересни като личности за мен са били ония, които са се представяли като дъновисти. Негови книги съм разлиствал, но не съм имал, кой знае защо, никакво желание да ги прочета...
Dimityr Filipov: Когато питах за Дънов го имах предвид като представител наред с Ванга и много други, на онова явление наречено "окултни феномени", и "народен мистицизъм". Да разбирам ли, че отношението Ви и към Ванга, както и цялото явление е същото?
Ангел Грънчаров: Да. Хубаво е, че свързвате Ванга с Дънов, те са еднопорядкови явления на нездравата народна душа. И да наричаме простотията "народен мистицизъм" или "окултен феномен", тя пак си остава в същината си простотия...
Dimityr Filipov: Споменяе ли си навремето беше направено предложение за замяна на кирилицата с латиница, не си спомням от кой точно, но как се отнасяте към подобна възможност, смятате ли че това ще подпомогне евроинтеграцията ни.
Ангел Грънчаров: Това са глупости, измислени и пуснати за дезинформация от ченгетата и техните платени медийни мерзавци. Няма такова предложение за замяна на кирилицата с латиница. По тази причина е съвсем ясно какво може да бъде отношението ми към такава глупост, към такава ченгесарска манипулация.
Dimityr Filipov: Смяната на азбука не е глупост, а реален факт, имаме за пример югоизточните ни съседи, те си смениха азбуката с латиница преди няма и сто годино, мисля че подобно нещо е извършено и в Румъния, т.е. подобен акт е напълно реална възможност, също както и връщането на монархията друг е възпросът как се оценява подобна една възможност. Ако Вашата оценка за тази възможност се изразява с думата глупост, то тогава благодаря Ви за отговора. Аз имам същото мнение. Да приемем латиницата значи да се обезличим, да изгубим своята уникалност и самобитност, да игубим идентичността си, традиции и история. Но мисля че в Западният свят ще погледнат на това с добро око.
Иска ми се да Ви задам още няколко въпроса, а Вие при възможност и желание може да отговорите.
Смятате ли че Православието като деноминация отстъпва на протестантизма и католицизма, установили се на Запад или не, напротив, православието с нещо ги превъзхожда - и как може да аргументирате отговора си? Казано по друг начин: смятате ли факта, че исторически сме се установили като православен народ, за нещо положително или напротив?
Макар че не сте историк: как приемате наложената в българската истриография теза за преобладаващият славянски характер на българският народ? Ако я приемате имате ли някакво мнение като философ каква е същността на славянският елемент? Или казано накратко и направо: смятате ли че сме славянски народ и ако да смятате ли това за положителен факт или не?
Ангел Грънчаров: Казах, че медийната дъвка относно смяна на азбуката е инсинуация, изобретена от ченгетата с оглед всяване на антизападни, антиевропейски настроения сред хората, и в този смисъл е глупост, е неистина, изобретена с чисто пропагандна цел. Никой не е имал намерение да сменя азбуката и това е правилно. Но ченгетата, с оглед да прокарарат тезата, че "проклетият Запад" иска да ни вземе всичко, т.е. иска да ни "позападнячи", иска да ни отнеме българщината, да ни ликвидира идентичността и уникалността, са способни на всякаква мерзавщина, ето, измислиха и пробутаха тезата, че "соросоидите", западниците у нас, видите ли, били искали да сменят азбуката ни, т.е. посягали на най-святото ни. Разните там сидеровци, разпалвайки антизападни настроения, се набутваха, както е известно, в Парламента.
Аз лично смятам, че автентичното православие е носител на една много дълбока духовност и пълноценна, свята и свещена религиозност. Но основният дефект на православието е, че неговите водачи са превръщали църквата в послушен слуга на светската власт, обслужвали са царете, а би трябвало, по идея, да стоят над нея и да й влияят позитивно, да я озаптяват, да я очовечават.
Западното православие, католицизмът, точно в това отношение превъзхожда източното, папите винаги са стоели над светските власти, над кралете, и по тази причина за били фактор за озаптяването им, за вкарването им в една по-духовна посока. Иначе казано, при папоцезаризма духовното начало има примат над светското начало и това според мен е добре, е правилно, съответства по-точно на духа и принципа на религията; на Изток обаче господства цезаропапизма, царят, императорът има по-голяма власт от папата, което не е добре за църквата, обезличава я, не й позволява да си изпълнява ролата на духовен водач - пък и влияе зле на народа, щото това фактически е примат, водеща роля, превъзходство на материалното над духовното.
Католиците обаче воюват за да провеждат алтернативният принцип, той също си има недостатъци, но по същество е правилният.
За нас, българите, не е кой знае колко добре това, че сме попаднали под властта на източната, на византийската патриаршия, т.е. че сме станали източно-православна държава. Значително по-добре щеше да е да сме признавали властта на папата и да сме били станали католици. Това най-вероятно щеше да доведе дотам Западът да се опита да се постарае да ни запази от завладяването от Османската империя. И щеше да ни предпазва от аспирациите на руските империалисти, които, понеже са се самобявили за наследници на Византия, понеже са обявили Москва за втори Константинопол и за трети Рим, до ден днешен си се разпореждат у нас сякаш България им е нещо като бащиния. Ако бяхме католици като поляците, щяхме да имаме съвсем друга и то по-достойна, а и по-героична историческа съдба. Но станалото в историята е станало и не може да се промени.
Друг е въпросът, че в днешно време православието ни трябва да се промени, нужна е реформа и осъвременяване, с оглед църквата да се приближи до народа и човека, да почне да им въздейства много по-ефективно, ако все още изобщо им въздейства - щото сега владиците ни са станали бизнесмени и нещо като украшение на трапезите на мафиотите, което е съвсем унизително; днес, за жалост, църквата ни не си изпълнява своята чисто духовна роля.
За което главен фактор е подчиняването й, даже робуването на светската власт, на държавата, което има пагубни последици. Но най-страшното е, че комунистическият атеистичен режим овладя църквата и се постара да я ликвидира отвътре, у нас и в Русия сега фактически нищо не е останало от истинското, от автентичното православие. Сега имаме фалшификат, имаме сатанинско подобие, гавра с християнството, с православието: владиците, както знаем, са ченгета, а патриарсите - генерали от КГБ-ДС, което е смърт за религията и за църквата!
Бездуховността, материализмът, атеизмът у нас и в Русия затова се ширят необезпокоявани от нищо, т.е. ние сме фактически безцърковно, а това значи безпътно общество, общество без вяра, а значи и без дух, сме общество, съществуващо в страшна духовна пустота или празнота. Това е страшно, дори кошмарно!
Рядкост са истински духовно озарените духовници, да не говорим пък за чисто духовни човеци, за някакви наши духовни водачи. Това е предвестник на духовната смърт на нацията, това са симптоми, показващи духовната агония на народа.
Ето този е най-съдбовният проблем на нацията, завещан ни от десетилетното господство на изцяло антидуховния, антихристиянски, чисто материалистичен комунизъм, който е форма на сатанизъм, на бесовщина, на войнстващ, безцеремонно унижаващ човеците атеизъм.
По последния въпрос ще бъда пределно кратък, щото той е много важен, но за пълния отговор се иска написването на цяла една книга. Теорията за славянството е изобретена с оглед целите на Руската империя, които са чисто империалистически, това е една войнствена, експанзионистична, ретроградна империя, която векове наред се е борила за завоюване на колкото се може повече територии, за завладяване на Проливите, с оглед достъп до южните, топлите морета.
Нас специално руснаците по време на Възраждането, по време на граф Игнатиев, не са ни смятали за никакви българи, а са ни наричали "южни славяни", Русия пък се е представяла за "защитница" и "покровителка" на цялото славянство, знаем колко злотворна е била тази мисия и роля на руския империализъм по отношение на Полша, Украйна и пр., ние също сме негова главна, не по-малко пострадала и още страдаща жертва. Сиреч, славянската доктрина е чисто идеологическа и пропагандна с оглед прокарването на експанционистичните цели на винаги агресивната Руска империя.
Ние, българите, сме тракийци, а т.н. "славяни", дето са били дошли "цяло море", всъщност са завръщащи се по родните места тракийски племена. Това е теорията на моя приятел и състудент Стоян Николов, който издаде тритомна книга, на първия том аз му бях и редактор; той е философ, нарича книгата си УКРИТОТО И ПРЕМЪЛЧАНОТО В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ, можете да я намерите в търсачката. Аз изцяло подкрепям неговата теория. Той всичко го е казал най-добре и се е обосновал с много източници, изследването му е много добре аргументирано, препращам Ви към него.
Вие сякаш вземате от мен нещо като интервю. Така се получи. Поставихте ми хубави въпроси. Ще използвате ли получилото се фактически интервю някъде, ще го публикувате ли? Или аз да направя това, какво ще кажете?
Dimityr Filipov: Благодаря ви за отговорите! Ваше право е да го публикувате в блога си, даже нямаше нужда да го споменавате. Що се отнася до формата, която нашият диалог взема: да, действително наподобява интервю, дори серия от интервюта - защото аз имам още въпроси, които искам да Ви задам.
А после ако имате желание може да се задълбочим върху отделните теми, които обсъждаме, като за основа вземем Вашите отговори.
А сега да продължа с въпросите. В един от клиповете, които създавате, Ви видях с фес; аз не съм първосигнален патриотар, такава настройка дори е дълбоко противна на природата ми, но все пак кажете ми: какво искахте да изразите с този си акт? Не сте ли съгласен, че падането на България под властта на Османската империя спира развитието на България за векове напред и я откъсва от общоевропейското русло на нейното развитие - като я потапя в една ориенталска система, която до голяма степен е повлияла на бългаският национален дух? Оставането на българският народ за такъв дълъг период под игото още повече задълбочава това откъсване от Европа и със нежеланието си да съдействат за нашето освобождение европейските сили подпечатват разделението между нашият свят и западноевропейският.
А между другото какво е отношението Ви към понятията "робство" и "иго", аз лично предпочтам второто; като историк не мога да се съглася с думата "робство", от фактическа гледна точка тя е неточна, но описва една духовна реалност и как българската душа е възприемала Османското господство.
Чакам Вашият отговор, а в последствие, ако ми позволите, ще дам коментар и на някои Ваши отговори; ако искате освен интервю да се получи и някаква дискусия? Ако ли не искате да размътим чистата форма на интерюто мога да продължа с въпросите и да не коментирам отговорите Ви - както си запазва правото допълнително да Ви поканя на дискусия по този повод?
И само едно допълнение в предишните ми въпроси; използвах един похват след сложно зададеният въопрос да дам просто и директно питане което обобщава, уточнява и акцентира въпроса; ето го и него: господин Грънчаров, Вие туркофил ли сте?
Или по-правилно казано: османофил ли сте?
Ангел Грънчаров: Предпочитам тъй спонтанно започналото "интервю" (то си беше в началото нещо като най-обикновен разговор!) да премине в дискусия, за мен дискусията е истинското, а интервюто е непълноценна форма в случая, щото въпросите, които задавате, изискват дискусия, предполагат дискусия, необходима е дискусия. Но ето че плавно минахме от разговор към "интервю", а то по естествен начин, няма как, ще прерасне в дискусия, което е добре. Държа само да уточня, че на първоти Ви въпроси отговарях доста повърхностно, включително и за Дънов и за "народния мистицизъм", просто защото нямах време и настроение за по-сериозен отговор, тъй че, ако искате, можем да се върнем към тях, но вече под формата на дискусия. (Примерно, на мен ми е интересно Вашето отношение към Дънов и пр.) Толкова по формалната страна. А сега почвам по ред на въпросите.
Първо: защо си сложих феса в онова свое видео. Ами защото обичам провокациите, които са способни да разбудят не само някакви емоции, но и размислите, пък и да породят спорове, а аз като философ много обичам споровете, няма как да е иначе. Тъй че недейте да възприемате тази моя проява плоско и повърхностно, именно, че щом съм си сложил турски фес, значи, следователно, съм "туркофил". Не, не съм туркофил, отношението ми към турците и към Османската империя ще разкрия след малко, а за феса да довърша: купих си този фес в Истанбул преди време щото го възприех като вещ, имаща исторически смисъл, т.е. способна да напомня за цял един етап в нашата, в българската история, който се нуждае от преосмисляне, от по-задълбочено вникване, щото, няма да скрия, смятам, че досега ние към този продължителен период от историята си имаме едно много повърхностно, елементарно, да не кажа глупаво отношение: като определяме този период като "турско робство", като го оценяваме като някакво "безпросветно, тъмно пропадане", ние фактически зачеркваме цяла една трета част от своята история! Аз лично като философ решително възразявам срещу толкова глупаво идеологизирани, чисто пропагандни представи и смятам, че те е крайно време да бъдат изкоренени от съзнанията ни, щото тровят съвременното ни съществуване, ние страдаме по тази причина от крайно зловредни исторически комплекси: видите ли, турците ни били виновни за всичко, "турското робство" го изпозваме като нянаква мантра, служеща ни за какви ли не оправдания и извинения, а това, простете, е детинщина, това е, още по-лошо, идиотщина, е проява на идиотизъм; крайно време е да се освободим от подобни исторически идиотщини, тровещи, повтарям, живота ни, пречещи ни да гледаме и на съвременността с един трезв, зрял поглед, с погледа на един успял да извлече мъдростта от историята си, а не злобата, не злото, не онова, което сме изстрадали, но, за жалост, страданието не е довело до помъдряването ни. Та значи, да се върна на феса, сложих си го за да подбудя мисленето, съзнанието на колкото се може повече хора, да ги предизвикам към размисъл и към дискусия, това си е една провокация, но с благородна цел. И ето, че във Вашия случай провокацията ми постигна целта си, с Вас почваме сериозен разговор и дискусия, която обещава да е плодотворна. Дай Боже да е така, но от нас зависи дали ще е плодотворна - или ще се изпокараме, както, примерно, става обикновено с разговорите ни, имам предвид не нашите разговори с Вас, а изобщо, разговорите между българи; примерно, с моя приятел и кажи-речи комшия Ники Димов много често дотам стигаме, до караница стигаме, той почва да фучи, да се ядосва, да псува даже, да обижда, а аз обикновено се смея, щото такива глупости на мен лично са смешни (тъй, приемрно, протичат разговорите ни за съвременна политика!). А сега за отношението ми към турците.
Преди доста години писах едно есе по тази тема, написах го след една екскурзия в Турция и го публикувах в блога си. После то беше публикувано в доста сайтове, сега, като го потърсих, открих, че е било публикувано дори и в сайта ДНЕВНИК, ето линк към тази публикация (за която наистина не знаех!), под която има доста интересни коментари: От Турция с любов: Европейци сте вече, влезте сега вие, пък после и ние ще дойдем… (заглавието е тяхно, но го приемам, не възразявам срещу него).
Та в резюме отношението ми към турците е много положително, аз не смятам, че сегашните турци трябва да бъдат обвинавани за някакви грехове на техните предци спрямо нашите, на българите, предци, крайно глупаво е да се прави това; освен това смятам, че и сред тогавашните турци е имало (както и сега има!) всякакви хора, имало е всякакви човеци, и добри, и лоши, и зли, и жестоки, и какви ли не, т.е. неправилно е да се обобщава и да се дърдорят глупости от рода на тези, че "абсолютно всички турци" са било лоши, било добри, не, имало е и има всякакви; сред турците, по моето виждане, както и сред българите също, има и много свестни хора най-напред, има добри, работливи, смирени, в смисъл на миролюбиви, има хора с какви ли не добродетели, гостоприемни, ведри, усмихнати ако щете, има мъдри, разумни хора, има и, естествено, и простаци, и глупаци, и тъпанари, и зли има, имало е и има, и ще има всякакви хора, да не изброявам сега какви хора е имало и сред турците, и сред българите, и сред циганите ако щете, и сред всеки друг народ на планетата положението е абсолютно същото, нали така? Нека да бъдем реалисти и да престанем да говорим глупости по отношение на турците, т.е. нека да имаме духовната сила да се освободим от някой свои тъй зловредни и глупави национални комплекси. Ако това мое разбиране е израз на "туркофилия", нека да е туркофилия, аз по досущ същия начин се отнасям и към реснаците, а иначе много хора ме смятат за... "русофоб", вярно, налагало ми се е да поставям акцента върху това, че руснаците в мнозинството си са носители на един робски манталитет, до ден днешен е така, но щом това твърдение е истина, то няма как да се оценява като "фобия", разбира се, сред руснаците има и много качествени личности, които аз съм срещнал още по времето, когато бях студент в Санкт-Петербург, това е било в началото на 80-те години на миналия век, и те са оказали голямо влияние върху формирането ми като личност, за която свободата е най-висшата ценност; та да не се отплесвам, понякога се налага да слагаме екцента върху отрицателното, но като го правим за добро, това е оправдано, като критикуваме друг човек или народ, и го правим с добро намерение, с оглед да помогнем за поправянето му, това е опрадвано и допустимо; също ако хвалим някой друг човек, но го правим с благородни подбуди, не за да му се подмазваме и да го подкупваме, а го правим справедливо, това също е оправдано, аз така виждам нещата. Ето защо, в резюме, аз уважавам турците като наши комшии, в друякия смисъл, и като страни сме комшии, и иначе, в много села у нас турци и българи живеят в съседни къщи, в съседни махали, и векове наред са живеели така, били са всякакви времена, имало е какви ли не неща, но ето, не сме се избили "до крак", дали така, значи все пак доброто е надделявало и в най-страшните минали времена. И за това нещо има заслуга мъдростта на нашите два народа, които са доста близки, доста са си повлияли, щото сме имали обща история поне пет века. Били сме народи от тъй космополитната Османска империя. И ето че сега идвам до главния въпрос: за оценката на този период от историята ни. Аз твърдя: нужна е коренна и основна преоценка на досегашното ни повърхностно, комплексирано, глупаво, несправедливо отношение, което ни е натрапвано по чисто пропагандни, лъжливи, неревни, глупави подбуди!
Казвате, че "турското иго" (правилно не приемате термина "робство", чест Ви прави, че сте осъзнал, че използването му е съвсем - исторически или обективно - невярно и неправилно!) забавило развитието ни, ерго, ние до ден-днешен сме изостанали от Европа, пък и Европа е виновница за това наше изоставане (икономическо, културно и духовно, всякакво!) щото не е направила нужното навремето да ни "ОСВОБОДИ", ето и тук зародиша на един друг злотворен мит, на една друга лъжа, свързана с лъжата за "игото" или "робството" (двете думи общо взето носят същия смисъл, във втората обаче е малко прикрит, което я прави по-"приемлива"!): щом сме били "роби", значи все някой требва да ни "освободи", щот истинския роб, предполагаме, не може сам да мисли и да работи за свободата си, а трябва та да му бъде поднесена наготово, и то именно "на тепсия", както се е изразил Васил Левски, дето го наричаме "Апостол на българската свобода" (обесен от... турците, но под диктата, по настояването на руснаците, на руския посланик в Цариград граф Игнатиев, а осъден на смърт от... българи, нали така, ето ПРОТОКОЛИТЕ от процеса срещу Левски?!) Аз пък смятам, че като се вземе предвид как ние, българите, сме се управлявали във времето непосредствено преди падането ни под османска власт и в десетилетията след като руснаците ни "освобождават" - а ние сме се управлявали доста некадърно, глупаво, не сме могли и не можем да се обединим за следването на наистина добри, разумни, мъдро избрани общодържавни и общонародни цели! - то управлението ни по времето на Османската империя е било значително по-добро, по-кадърно, по-качествено ако щете отколкото ако се бяхме управлявали сами в тия толкова дълги пет века! Щото във вътрешни борби помежду ни сме щели хептен да изтощим страната, да не говорим какви страшни битки между партиите е щяло да има, а партии винаги, така или иначе, е имало, дори и във времената, в които не е имало и помен от демокрация, имам предвид времената на т.н. Средновековие. Погледнете как се управляваме сега, в толкова съвременния, напреднал, прогресивен, авангарден даже XXI-ви век, вижте докъде сме докарали сега българската каруца, пък си представете как сме щели да се управляваме във времената на XV, XVI, XVII, XVIII, XIX-ти векове, можете ли да си представите поне това?! А "турците" (Османската империя, забележете, е била управлявана от какви ли не по произход велики везири и дори султани - щото майките на султаните са били какви ли не по произход, нали така?!) са ни управлявали (за времето си!) много кадърно, добре, правилно дори, справедливо, имало е добра (за времето си!) администрация, имало е съдилища, имало е всичко, каквото е трябвало да има, и което го е нямало дори и в някои европейски, да не говорим за страни от други контитенти! Освен това сме били част от една голяма космополитна империя, което си е имало ред предимства, аз тук не мога да се разпростирам (това е тема за цяла книга!), но това е огромен общ пазар, имало е свобода на търговията и на пътуванията дори (в Руската империя това го е нямало изобщо!), имало е частна собственост, нашите предци никакви роби не са били, имало е и Възраждане у нас, имало е религиозна свобода, даже по време на "турското робство", оказва се, българското образование е било истински свободно, единствено по това време е имало такава една пълна свобода в образованието, не е ли забележително това, не е ли справедливо да признаем поне това, щото ето дори и сега, дето уж живеем в тъй напредналия XXI-ви век в българското образование няма такава свобода, каквато е имало по времето на "турското робство", е, ако това е "робство", аз, като свободолюбив и правдолюбив учител, го предпочитам решително пред това, което имаме сега! българските мъже, примерно, по време на тъй страховитата Османска империя, са били освободени от военна служба, вярно, някои деца са били вземани в началото насила за еничари (с което тези деца са минавали директно в елита на същата тази империя!), но те са били много малко, но това, че българи не са измирали като войници във войните, които е водила империята, е било доста добре за нас, е било фактически доста ценна привилегия (питайте руснаците колко са страдали от това, че техните деца са били вземани фактически завинаги, до смърт, на военна служба!). Тук няма да цитирам руснаци, които, като са ни "освобождавали", са се чудели от какво ни "освобождават" след като тогавашните българи са живеели значително по-добре от тях! Ако на мен не вярвате ето свидетел, на когото, предполагам, ще повярвате:
"... Турция не би трябвало да бъде прекалено унижавана, за да достигнем до финала и да поставим Англия в мат. Фантазиите на нашите панслависти и интригите на Англия ни въвлякоха в тази война. Освобождението на християните от игото на исляма е една химера. Българите тук са по-заможни и живеят по-щастливо от селяните в Русия. Тяхното най-съкровено желание е освободителите да напуснат колкото е възможно по-бързо страната им.
Те плащат на турското правителство нищожен данък в сравнение с приходите си и са напълно освободени от военна служба.
... Турците съвсем не са толкова лоши, колкото преднамерено ги очернят: народът е честен, скромен, работлив... сега българите ще трябва да плащат двойно по-високи данъци."
(Ген. Едуард Тотлебен - "освободител" на Плевен, началник последователно на Западния и Източния отряд по време на руско-турската война (1877-1878); главнокомандващ на окупационния руски корпус на Балканския полуостров (т.е. в България и Източна Румелия) от април 1878 до януари 1879 г.)
Виждате ли как мисли един необременен от глупави исторически и други комплекси руски аристократ, който просто е вярвал на учите си - и на ума си?
Като казвам, като пиша тия неща, това съвсем не ме прави "османофил", нито "туркофил"; просто показва, че съм реалист, сиреч, мисля с ума си, бидейки освободен от същите тези, повтарям и подчертавам, тъй злотворни исторически и психологически комплекси, на които, за жалост, робуват толкова много наши сънародници. По тази причина у нас е належаща една коренна и основна преоценка на отношението ни към тъй дългия исторически период, в който сме били една от най-развитите и богати, благоденстващи провинции на космополитната Османска империя. (Която в някои отношения не само наподобява... Европейския съюз, но дори и го... превъзхожда! Рискувам много с това свое твърдение, признавам, че то е рисковано, но съм длъжен да го кажа, щото е справедливо, пак в един такъв провокативен мениер, знайно е, аз не съм противник на Европейския съюз, т.е. приемете го в неговия позитивно звучащ смисъл!)
Темата е голяма, а аз се изморих да пиша. Да спра дотук, ще продължим друг път; наистина се налага да спра засега дотук. Очаквам с интерес Вашата реакция, предлагам да продължим дискусията не на лични съобщения, а на по-добро, подобаващото, на публично място, именно в блога ми. До скоро!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
6 коментара:
Вие въпросните протоколи на процеса срещу Левски чели ли сте ги? На кой ред се споменава, че Игнатиев има общо с процеса? Дори името му не е споменато никъде.
СЕГА РАЗБИРАТЕ ЛИ ЗАЩО Е ТОЛКОВА СПРАВЕДЛИВО РЕШЕНИЕТО НА ЛЮБИМАТА ДИРЕКТОРКА НА ЦЕЛИЯ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ НА ТЕТ ЛЕНИН В ПЛОВДИВ КОЯТО УВОЛНИ ТОЗИ НАЦИОНАЛЕН ПРЕДАТЕЛ ГРАНЧАРОВ????????????????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! НИМА МОЖЕ ТАКЪВ РОДООТСТЪПНИК И МАЙЦЕПРОДАВНИК КАТО НЕГО НА БЪДЕ УЧИТЕЛ НА НАШИТЕ ДЕЦА И ВНУЦИ???????????????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЩЕ МИ ФИЛОСОФСТВА ТОЙ, НЕКАДЪРНИК НЕДЕН??????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ДАЖЕ ЗАТВОР Е МАЛКО ЗА ТАКИВА ПРЕДАТЕЛИ, ИСКА СЕ РАСТРЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Към анонимната другарка, написала първия коментар:
Другарко, Вие очаквате в протоколите ли да пише това, което граф Игнатиев е направил щото Левски да отиде на бесилото ли? Не бъдете толкова наивна, другарко. Това, което той е направил, се знае от други източници. поинтересувайте се. Ограмотете се...
Лъжата за каквото и да е връзка на граф Игнатиев със залавянето и присъдата на Левски е любима дъвка на козяшките петоколонници.
Не е лъжа, таваришч московский петоколоннико. Самата истина е. Да лъжеш, таваришч, не помага, докога ще залагате само на лъжи?!
много се смях, коментирам коментарите, а не статията, тъй като това ще направя в отделен текст. Но искам да подчертая аз уважавам думите на Волтер, това е истинското достойнство на философа.
Публикуване на коментар