Моят състудент и приятел от университета в Санкт-Петербург Георги Манолкехайов

Моят състудент и приятел от университета в Санкт-Петербург Георги Д. Манолкехайов - какъвто го помня от онова време...

(Оригиналното място на снимките)

Имам възможност да публикувам някои неща от архива на моя състудент и приятел от университета в Санкт-Петербург Георги Манолкехайов, с когото учихме там в началото на 80-те години на миналия век. Днес отново се порових в кашоните, които ми предостави неговият племенник с молба да видя и да преценя кое от тях си заслужава да бъде публикувано. (Намерих много интересни негови ръкописи, от които ще подбера най-интересното и ще го публикувам с времето, не наведнъж, разбира се.) Съвсем скоро ще напиша и есе, в което да разкажа за Георги, който почина на 27 август 2001 г., т.е. преди 20 години, Бог да го прости! 

По този повод решавам в новата книжка на философското списание ИДЕИ да публикувам някои неща от Георги и за Георги. Той беше една рядка личност с високи нравствени качества и добродетели. Но за това ще пиша, казах, отделно и съвсем скоро. Мой човешки дълг е да разкажа за него, той заслужава това.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo