Моята дискусия с един млад човек, който работи и живее в Обединеното Кралство (навремето съм му преподавал философия в едно пловдивско училище!) за малко спря (поради заетостта ни!), но сега отново продължава, ето докъде стигнахме за момента (и предстои да продължим съвсем скоро нататък, през другите въпроси - а в една хубава дискусия, разбира се, се раждат все нови и нови въпроси, нали така?); та който иска, може да се включи в нашата дискусия, да заповяда; та ето какво ми писа тия дни моят тъй приятен събеседник:
Запознат съм с факта, че вие сте привърженик на монархията, аз като съвременен човек и поклоник на делото и мислите на Апостола съм убеден републиканец и за това смятам, че монархията е ретроградна, анахронична фирма на управление, вредна за бъдещето на народа; но въпроса ми е друг: как вашите демократични убеждения се съчетават с идеята за монархията? (Тъй като според мен те са несъвместими по самата си същност.) Тъй като демокрация е власт на народа, демоса, т.е. на мнозинството, а монархия според самото и понятие е власт на един човек. Това е изложено още в древността от Аристотел, който отделя монархията от демокрацията. Ето това е първият ми въпрос.
Искам да направя и коментар относно изказването Ви за Православието. Струва ми се, че заслепен от повсеместно наложилата се западна рационалност, тръгнала още с отделянето на Западният свят от нашият Православен мир. Тази рационалност се вижда вече в схоластиката на Тома Аквински и е напълно възтържествувала през Просвещението. Кулминацията й е Атеизма на Френската революция и Прагматизма в САЩ; комунистическата идеология е плод именно на Западната рационалност, а не на славяно-азиатската, руска душевност, и Атеизма на Комунистите идва именно оттам. Наистина ми е чудно как човек с Вашата висока култура и философско проникновение може да подценява или да не вниква достатъчно дълбоко в духовната същност на нашата вяра, която за съжаление много от нас са загърбили или напълно изоставили. Изкушени от благата на модеността.
Именно отказа на православието от светската власт го прави по-духовно, "кесаревото кесарю", както е казано още в писанието. Стремежа на Католическата църква към светската власт, т.нар. папоцезаризъм я довежда до Инквизицията, институция, която, както Ви е известно няма аналог в Православната църква, или аз поне не знам такъв, макар и да има примери за религиони гонения и на Православна почва, но не с такива мащаби и ожествоченост. Така че стремежа на Римо-Католическата църква към светска власт я води до грехопадение, нямащо аналог в духоната история на човечеството. Престъпленията на Римската църква спрямо човечестото в тази насока са съизмерими единствено с престъпленията на тоталитарните режими, ако не и да са по-страшни тъй като са извършени в името на Бога на Любовта. Трябва обаче да се съглася с констатациите Ви за починяването на Православната църква на светската власт, което нямаше да е такъв проблем ако църквата ни дори не санционираше и подкрепяше някои престъпни действия на тази власт; причината за това е, че и църквата е съставена от хора, а повечето от тях за жалост не са светци и не искат да стават мъченици. Разликата с Католицизмът обаче е, че Католическата църква сама извършва престъпленията, която Православната поради слабостта си само не порицава. Но има и примери на обратното, когато Православни мъже се противопоставят на властта, без да се опитват да я овладяват, такъв пример е св. Йоан Златоуст.
Що се отнася до спора за славянството ще бъда кратък: аз съм привърженик на славянската идея. Тракийската теория не е нова, тя ни е позната още от трудовете на Цани Гинчев и проф. Ганчо Ценов, смятам я за интересна и заслужаваща уважение, имам близки и приятели, които я споделят, но тя е недоказуема тъй като няма как да се намерят достатъчно данни за да се потвърди. Докато славянството е настояща действителност и дори самата ни езикова близост със сърби, руси, чехи и поляци лесно го доказва. Тази езикова близост въпреки иминалите столетия за мен е безспорното доказателство, че нещо свързва тези народи, наречете го както искате, но за мен то се изразява с думата славяни, другото са словесни еквилибристики и спекулации.
Зададохте ми въпроса за моето отношение към учителя Петър Дънов и баба Ванга, аз лично дълбоко ги уважавам и ги считам за национално богатство; и макар че в началото поставихме баба Ванга и Петър Дънов заедно като представители на българският мистицизъм, то въпреки това между тях има и дълбока разлика: баба Ванга е наистина самороден феномен, но Петър Дънов е учител, той е проводник на учение, което както аз смятам е продължение на Богомилството по българските земи. (Смятах да Ви попитам за мението ви за Богомилството, но имайки предвид предишните Ви отговори предполагам какво ще е.) Това учение израства в школа, носеща неговото име и като такава печелеща привърженици и извън българските предели, макар и дълбоко мистична, идеите на таз школа имат и дълбоки философски недра и потенциал, който аз смятам могат да послужат за база за развитие на нови самобитни филсофски кълнове у нас. Подобно на мистичните учения на Лао Дзъ в Китай, на Талмуда сред евреите и т.н. Именно религиозните и мистични текстове са давали благодатна почва за развитие на философията, то и самата философия се е зародила от религията. И именно школата на Дънов е единствената мисловна школа у нас, за пример най-изтъкнатият български философ преди 1944 г. проф. Димитър Михалчев е съосновател на философска школа, макар и според мен Михалчев е главният и най-силен мислител в тази школа, а тя дори не носи името на българина, а носи името на някакъв второразреден немски философ Ремке; това е дълбоко обидно за нас, не смятате ли?
Ето сега и моите отговори:
Ще карам поред, макар че в началото съм длъжен да изтъкна ето какво: поставил сте въпроси, които заслужават много по-внимателно вникване и значително по-широка и цялостна дискусия, за всеки отделен възпрос трябва да се мисли и говори (обсъжда) много, по всеки оттях можем да направим цялостна и продължителна дискусия. А както е в случая Вие ме питате да кажа накратко позицията си, ОК, казвам я в резюме, след това Вие казвате в резюме своето разбиране, и зарязваме дискусията тъкмо в началото й, когато само сме изявили изходните си тези; а пък поради това, че въпросите (проблемите) са много, ние не се връщаме към предишните - и така всичко си остава съвсем повърхностно, без задълбочаване, вникване и истинско дискутиране. Но да видим, може пък към някои по-възлови проблеми да се върнем след време или да направим, ако сте съгласен, и дискусия във видеоформат, тя също дава възможности за по-цялостно осмисляне и разглеждане.
Ето сега по въпроса за монархията - и дали изобщо е възможно тази форма на държавата да се съчетава с демокрацията? Ами оказва се, че монархията не просто се съчетава чудесно с демокрацията (примери колкото щеш: Обединеното Кралство, Швеция, Норвегия, Дания, Холандия, Испания, Япония - това са все демократични монархии, нали така?), но и, по моето разбиране, сама е един от основните фактори за разцвета на демокрацията и също така за съпровождащия демократичната (парламентарната) монархия просперитет. Значи Вашата теза, че монархия и демокрация са несъчетаеми е опровергана от самия живот, от историята. А пък другата Ви теза, че републиката била, така да се каже, естественото място за развитие на демокрацията, пак отива по дяволите с такъв един най-лекичък аргумент: нима няма недемократични (тиранични) републики?! Има, разбира се, и са немалко: Русия на първо място, България, средноазиатските тирании. Е, има и демократични републики (САЩ, Франция, Германия, Италия...), но те, ако проследим развитието им след войната поне, са твърде нестабилни, неустойчиви, развитието им се съпровожда с перманентни кризи, Италия и Франция са примери за това особено в следвоенното им развитие. Примерно на ген. Дьо Гол се налага да играе роля на нещо като монарх, за да спасява републиката, затънала в партийни ежби и нестабилност, налага му се да измени Конституцията, прави Петата република, в която, както е известно, ролята на държавния глава е много голяма, властта му е доста силна, решаваща. Това дали не обозначава, че в самата републиканска форма имплицитно се съдържа тенденция към засилване на ролята на президента - за да се намаляват негативните й ефекти и последиците на неработещото й по принцип състояние?
България също е пример за крах на републиканската форма и то в екстремна форма: в нашата "республика" се стигна дотам разбойниците, т.е. най-лошите, да завладеят държавата, т.е. "демокрацията" ни отиде на кино, пороците на републиката бяха доведени до крайност, развиха се в най-пищна форма (корупция, беззаконие!), стигна се до пълен провал на демокрацията, до пародия, от която трябва да се срамуваме (самият факт, че в момента одиозни фигури като Боко Банкянский и Славчу Учиндолский са "първите политически лидери" е симптом на такова израждане, за такова страшно уродство, каквото не може да се опише с думи!). Та да се защити смислеността на републиката при това положение е кауза пердута, вярвам, ще се съгласите с този извод.
Това именно показва, че за България по ред причини се е стигнало до тази безспорна историческа традиция да сме именно монархия, това явно и съответства и на духа (душата) на народа. Аз лично смятам, че монархията у нас (примера на Цар Борис Трети, пък и на баща му, е твърде показателен, говори много!) е доказано най-добрата, разумната и работещата форма, разбира се, в Търновската Конституция е възприета конституционната монархия, именно тя и най-добре работи у нас, но нищо не пречи с времето да бъде заменена и от парламентарна, но след като е възникнала съответната работеща демокрация.
По въпроса за православието. Има такова нещо като "господство на рационалността" на Запад - и господство, респективно, на ирационалността на Изток (Азия също така има духовна основа, която по същество е ирационална, мистична, холистична!). Но там е работата какво е това рационалност, разбираме ли го адекватно.
Вие, кой знае защо, схващате този термин негативно и стигате дотам в, простете, неразбирането си, че казвате, че и комунизмът бил продукт на "западната рационалност". А истината е съвсем друга ако се схване подобаващо терминът "рационалност", това нещо, рационалността, всъщност е разумност: какво лошо може да има в това че на Запад е господствал именно РАЗУМЪТ?
Прочее, западната духовност и мисловност води своето начало от нашите земи, от античната, от древната гръцка философия, в нея именно разумът взема надмощие и става ядрото на този тип духовност. Но разбираме ли адекватно що е разум?
Обикновено не се разбира това, щото разумът неоправдано се отъждествява с УМА, с разсъдъка (интелекта), а разумът по идея и по понятие (в същината си!) е нещо съвършено различно - и значително по-богато. Стана така, че аз в първите си стъпки във философията (в студентските ми години в Санкт-Петербург) писах една курсова и след това дипломна работа, която носеше заглавието ПРОБЛЕМЪТ ЗА ИРАЦИОНАЛНОТО В СЪВРЕМЕННАТА ЗАПАДНА ФИЛОСОФИЯ (все още пазя този текст, сега се сещам за него, ще го потърся и ще го публикувам, макар че е доста дълъг, ще е интересно да се разбере как съм писал когато съм бил на 22-23 години!), т.е. изследвах тия неща, написах добър текст, моят научен ръководител, млад човек (главен асистент, после доцент тогава!) беше във възторг от него, но същевременно ми заяви твърдо, че понеже текстът ми коренно се разминава с догмите и стереотипите на тогавашната официална философия, е негоден да бъде дипломна работа (и тогава, за да се дипломирам, ми се наложи да напиша набързо текст за западния, в частност, френския символизъм - в поезията, в изкуството!).
Както и да е, та този проблем ми е много близък (дисертацията ми е е за формите на духа, там именно показвам как РАЗУМЪТ постига единството и хармонията на всички до една душевни сили, той, в пълноценното си състояние, Е точно това единство и точно тази хармония, т.е., иначе казано, съвсем не може да се сведе до тъй ЕДНОИЗМЕРНИЯ, плосък и самонадеян ум. Когато умът обаче стане тиранин, т.е. постигне хегемония в пределите на душата, тогава именно възниква оня едноизмерен, плосък, ощетен, ЧИСТО РАЗСЪДЪЧЕН "рационализъм", който вероятно имате предвид Вие.
Да, обаче в западната духовност и култура, ако сме справедливи, трябва да признаем това, няма такава хегемония и всевластие на ума, щото там е налице и е доста влиятелна и противоположната, ИРАЦИОНАЛНАТА тенденция - в лицето, примерно, на философията на живота (Киркегор, Шопенхауер, Ницше...). Всъщност Западната духовност, бидейки именно автентично или пълноценно РАЦИОНАЛИСТИЧНА, съдържа в себе си и тази алтернатива на ИРАЦИОНАЛНОТО, двете тенденции си партнират, така да се каже, подпомагат се, с оглед постигането на цялостност, пълнота.
Разбира се, има периоди, в които ощетената и едноплоскостна псевдо"рационалност", именно РАЗСЪДЪЧНАТА, е вземала надмощие, с което е предизвиквала отпор от страна на другата тенденция - и така е вървяло развитието на тъй богатата на всякакви идеи ЗАПАДНА ДУХОВНОСТ.
Та значи комунизмът е израз не на тази същностна и цялостна западна рационалност, а е израз на този ощетен, плосък, едноизмерен диктат на самонадеяния ум, за който е напълно приемлива идеята да избием всички богати, да им вземем богатствата, да ги раздадем на бедните, та да станем всички равни - и да настъпи всеобщото организирано и принудително "щастие" на комунизма, което, прочее, не е нищо друго освен тотална вакханалия на кошмарната бесовщина на овладените от ненавист към живота, към пълноценната личност и към свободата и пр. комунисти! (Достоевски е показал в чист вид тази същина на тъй бедната, но за сметка на това толкова страшна комунистическа УМСТВЕНА "РАЦИОНАЛНОСТ", която е именно антирационална по същество, щото поражда БЕСОВЩИНА, която е неописуема (прочетете романа БЕСОВЕ на Достоевски и ще разберете какво имам предвид!).
Та католицизмът на Запад, дори и да е имал периоди на такова господство на едноизмерния ум (насила, с терор да правим всички "добри християни"!), в същото време е породил (в рамките на ЗАПАДНАТА ПЛУРАЛИСТИЧНА, а това значи АВТЕНТИЧНО РАЦИОНАЛНА ДУХОВНОСТ!) и свои антитези в лицето на протестантството, на англиканството, на какво ли не още. А и самият католицизъм съдържа в себе си ВСИЧКИ ВЪЗМОЖНИ ПОЗИЦИИ И ОПОЗИЦИИ, примерно, в неговите рамки се е родила Инквизицията, но не можете да отречете, че именно в условията на господство на католицизма възниква и всестранния разцвет на духовността, на изкуството, философията, културата (и науката) по времето на РЕНЕСАНСА.
А и т.н. Средновековие не е епоха на "тъмнина, непрогледен мрак и пълна безпросветност", както ни учеха навремето... комунистите (за жалост българското образование е все още под тяхната тирания!), а е многовековна ферментация, растеж, кипеж, култивиране на САМОСЪЗНАНИЕТО ЗА СВОБОДА, което именно е постижение на толкова пълноценния ЗАПАДЕН РАЦИОНАЛИЗЪМ, т.е. е цялостна изява на ХРИСТИЯНСКАТА ФИЛОСОФИЯ НА ЧОВЕКА И ЖИВОТА. Затова и Западът по същество е една ЧИСТО ХРИСТИЯНСКА ДУХОВНОСТ, която именно е породила всички ония тъй богати плодове, на които се радва западният човек.
И тук именно можем с пълно право да поставим и демокрацията, която постига своя разцвет - показвайки и своите несъвършенства, разбира се; но в реалния живот е така, само когато имаме ТИРАНИЯ НА УМА, тогава можем да имаме лесни и бързи решения, които обаче водят след това до невъобразими кошмари и абсурди - пример за което е историята на руския комунизъм. (Тезата Ви, че разбираната едноплоскостно и едноизмерно - като чисто разсъдъчна! - западна рационалност била породила освен комунизма също така и атеизма на френската революция и дори прагматизма на САЩ, е невярна особено по отношение на прагматизма, но това е отделна хубава тема, живот и здраве да е, можем да я обсъдим някой друг път!)
Спирам дотук. Просто се изморих и нямам сили да се самопринуждавам да продължа и през другите теми. Ще продължа скоро и по останалите въпроси - като ще започна с това как в рамките на православието се решава въпроса за съотношението на рационалност и ирационалност.
Всичко добро Ви желая!
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар