Какъв невероятно многозначителен, пък макар и "съвсем несъществен" казус поставих на вниманието на неколцина министри?

Искам да разкажа накратко една показателна, направо многозначителна история, която при това има предимството да е взета от реалния живот, от всекидневието ни. По своя си обичай ще предприема някаква акция (действие) с оглед да разбера има ли някакъв шанс да повлияя на ситуацията, с която като личност, като философ, като учител, да не говорим като гражданин, съвсем не мога да се примиря. 

Съществува една много интересна институция, с която не зная дали сте се сблъсквали - и дали сте ставали нейна жертва. Тя се нарича "ТОЛЕК" - Транспортна областна лекарска експертна комисия, (вижте и страница във фейсбук: Многопрофилна транспортна болница - Пловдив) Та ще ви разкажа една многозначителна история, която не бива да бъде пазена в тайна, напротив, трябва, по дълбокото ми убеждение, да бъде разказана, с оглед безобразията на упоменатата институция един ден, дай Боже, да престанат. Аз съм се явявал два пъти в нея, сега ми предстои трето явяване, има невероятно спомени от миналото, но за да не бъде разказът ми прекалено обширен, ще разкажа всичко в любимия ми жанр: "жалба под формата на отворено писмо"; ето, моля, четете:

До д-р Стойчо Кацаров, Министър на здравеопазването

До г-н Николай Денков, Министър на образованието и науката

До г-н Бойко Рашков, Министър на вътрешните работи

До д-р Таня Танчева-Манчева, Директор на РЗИ-Пловдив, 

До инж. Борислав Стаматов, омбудсман на Пловдив

 

ДО МЕДИИТЕ

  

ЖАЛБА ПОД ФОРМАТА НА ОТВОРЕНО ПИСМО

 

от Ангел Иванов Грънчаров, от гр. Пловдив, 4023, Ж.К.Тракия, бл. ..., вх. ..., ап. ..., тел. 0878269488, имейл: angeligdb\@\abv.bg

 

            Уважаеми господин Министър на здравеопазването,

            Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

            Уважаеми господин Министър на вътрешните работи,

            Уважаема госпожо Директор на РЗИ-Пловдив,

            Уважаеми господин омбудсман,

 

            Искам да Ви информирам за драстична аномалия, за непростима нередност в работата на т.н. ТОЛЕК (Транспортна областна лекарска експертна комисия) в Пловдив, на която съм жертва. Ще се радвам ако в резултат на моя сигнал работата на това учреждение бъде подложена на по-задълбочен критичен анализ, което да доведе отстраняване на нередностите и в крайна сметка до промяна към добро в нея.

            По професия съм учител по философия и гражданско образование, цял живот работих като такъв. За жалост, в последните няколко години, след сериозен конфликт (на чисто политическа основа: аз съм привърженик и активист на движението за свобода в образованието, т.е. за реална демократизация, либерализиране и декомунизиране на българското образование!) с новата директорка на пловдивската ПГЕЕ (известна в града ни като "ТЕТ Ленин"), училището, в което съм работил 15 години, бях двукратно уволняван по безпрецедентно грозен начин  от нея (с куриозно-смешния лъжлив мотив "пълна липса на качества да бъде учител"!). Години наред водих съдебни дела да си защитя правата, съдът ме връщаше на работа, тя отново ме уволняваше, в крайна сметка самозабравилата се властваща особа (назначена, естествено, от ГЕРБ!) успя все пак да постигне толкова дълго мечтания реванш, съдът най-после облече в "законна форма" нейния наистина безпрецедентен административен произвол, знаете каква e ситуацията в нашето родно "правосъдие" особено в последните години, използвано от гербовашкия режим като бухалка за опраскване, за наказване на неудобните за режима. (В момента съм сезирал по казуса си Европейския съд за защита на правата на човека.)

            Казвам тия неща неслучайно, защото като капак на всичко въпросната властница успя дори да ми уреди "психично заболяване" по следният потресаващо любопитен начин: след като в моя "производствена характеристика" (предназначена за ТЕЛК, където се явявах заради кардиологичното ми заболяване) способната на какви ли не подвизи директорка си позволи да ми даде своя самоделна "психиатрична диагноза" (при положение че никога не съм имал оплаквания от този род!), да, тя вписа там, че съм бил изпадал в "чести нервно-психични разстройства", разбира се, по този повод ми се наложи години наред да водя и наказателно дело от частен характер за клевета (спечелих делото, което принуди неуморната в репресиите си над мен директорка, парадираща с връзките си сред управляващите, да си намери знаменит и влиятелен адвокат, който мобилизира всичките си връзки и познанства и успя да "спечели" делото, което забележително войнствената директорка води с такава настойчивост само и само за да си спаси, разбира се, директорския пост!), е, стигна се до следната забележителна по абсурдите си правна аномалия, за която аз съм алармирал предишното ръководство на Министерството на здравеопазването, то обаче, естествено, не направи нищо:

 

            - След доноса на директорката на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" до ТЕЛК-Пловдив аз бях насочен, въпреки протеста си, за преглед към "Психиатрична ТЕЛК", и то при положение, че никога в живота си не ми се е налагало, както казах, да търся помощ при психолог или психиатър (аз самият между другото съм автор и на учебник по психология, написал съм също така и свои новаторски учебни помагала по всички изучавани в гимназиите философски предмети, а така също и около 20 други авторски книги, една част от тях са посветени и на изложението на моите възгледи за реформа на образованието!). Та значи за това явяване трябваше за първи път в живота си да бъда прегледан от психиатър в "Центъра за психично здраве" в Пловдив, психиатърът, след разговор с мен, даде заключение "Психично здрав"; беше ми извършено и психологическо изследване, заключението беше, че по всички показатели съм в нормата; въпреки това двете психиатърки на пенсионна възраст в Психиатрична ТЕЛК - Пловдив (за тях знаех от устата на самата директорка, че били удостоени с височайше посещение от самата директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" дни преди моето явяване, тя с тях явно е водила твърде сърдечен разговор!) имаха добрината да потвърдят "тъй компетентната психиатрична диагноза" на проявяващата забележителен интерес и дори "задълбочени познания" към психиатрията директорка на ПГЕЕ "ТЕТ Ленин".

 

            - Разбира се, обжалвах решението на двете тъй отзивчиви към директорските сърдечни пориви психиатърки (които, въпреки че ми "лепнаха" някакво мистично "психиатрично заболяване", не съобразиха поне да ми дадат какъвто и да било процент за нетрудоспособност, явно мисленето на въпросните психиатърки е на висота!), но при моето обжалване пред НЕЛК-София се появи интересен казус, невероятно хубав бюрократичен "Параграф 22": оказа се, че ако искам да докажа, че психичното ми здраве е нормално, трябва да се съглася да вляза в психиатрична болница (!!!), където, както априори е ясно, все пак влизат тъкмо... психично болни хора (опазил ни Бог да се налага и психично здравите да им се налага да влизат в психиатрична болница - за да устоверяват, че са... психично здрави; но ето, сами виждате, че в тъй приказната страна Мутроландия е възможно всичко, да, в нея няма невъзможни неща!). Естествено, отказах да влизам в психиатрична болница - за да доказвам, че съм психично здрав (самото влизане в такава болница вече показва, че този човек, който е позволил, волю-неволю, да се подложи на такава гавра, наистина не е напълно наред с акъла, нали така?!). По тази причина "решението" на двете възрастни дами на преклонна пенсионна възраст, работещи в пловдивския Психиатричен ТЕЛК, биде потвърдено от НЕЛК - и самоделната психиатрична диагноза, дадена ми от многознаещата директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" придоби, така да се каже, съответното "битие в правния мир" на тъй приказната, подчертавам изрично това, страна Мутроландия;

 

            - Понеже вече 7 (!!!) години, по указаните причини, съм безработен учител, при всяко обявяване на учителско място по моята специалност ми се налага да кандидатствам (аз съм активен блогър, описах и дадох пълна публичност на всичките тия мои битки със самозабравилите се ретроградни влястващи бюрократи от пловдивското образование - правя това с чисто възпитателна цел: ако не се промени съзнанието на гражданите, ние няма как да се спасим от идиотщините, от беззаконието, от корупцията, от безогледния волунтаризъм, от произвола на самозабравилите се и парадиращи с наглостта и с простотията си управници!); да, кандидатствам за всяко учителско място по философия, но тъй като съм в сериозен конфликт и с покровителстващите въпросната си административно-партийна сестра велможи от РУО-Пловдив, то аз нямам никакъв шанс да си намеря работа, с което фактически бях лишен от моите преподавателски права (за да оцелея физически ми се наложи да работя като пазач за минимална заплата в тия решаващи години преди пенсионирането ми, остават ми вече само 2 години и половина до пенсионна възраст!). Но думата ми е за друго (съжалявам, но този абсурдизъм, на който съм жертва, няма как иначе да се изяви освен с помощта на немалко, както виждате, мисли, разсъждения, думи и изречения!): при всяко мое кандидатстване за работа аз трябва да си изваждам документ от Центъра за психично здраве, е, издават ми оттам документ със заключение "Психично здрав, не се води на отчет", но винаги след преглед, моля ви се, при психиатър (!!!), т.е. и тук констатираме все същия великолепен, направо пищен "Параграф 22" 

 

            - Но има и нещо още по-вълнуващо: понеже по време на заведеното от мен наказателно от частен характер съдебно дело за клевета срещу директорката на тъй славната пловдивска ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" се наложи да ми бъде направена "съдебно-психиатрична експертиза", то, видите ли, се оказа, че имало в някакъв правилник положение, че ония хора, на които им била правена такава експертиза, независимо от заключенията й, цели 10 години трябвало да бъдат под наблюдение на Центъра за психично здраве (!!!), това разбрах от неговата ръководителка. По тази именно причина, понеже имам шофьорска книжка и заради моето все тъй мистично "психиатрично заболяване", иначе казано, заради моята ЛЪЖЛИВА "диагноза", аз трябва на всеки три години да се явявам на въпросната ТОЛЕК; и ето каква чудесна, не по-малко впечатляваща история се роди и тук, знайно е, че в тъй приказната страна Мутроландия, животът е пълен с какви ли не запомнящи се преживявания.

 

            И тъй, по посочените по-горе причини, от няколко години съм, така да се каже, клиент на ТОЛЕК-Пловдив. Имам заболяване на сърцето, на белия дроб (астма) и имам, както казах, куриозно-несъстоятелна, напълно лъжлива "психиатрична диагноза", която ми е свиден дар от тъй войнствената директорка на пловдивската ПГЕЕ "ТЕТ Ленин" (която всъщност воюва толкова упорито с мен по една-единствена причина: че си позволявам публично, бидейки блогър, да я критикувам, да, най-вече по тази причина тя ме опраска и се постара да ми отмъсти - както само тя умее; виждате, че в тази посока тя има наистина забележителни способности и безкрайна, направо колосална енергия!). Е, и понеже тази година на 7 юли ми изтича тригодишния срок, аз реших, като съвестен гражданин, да отида месец по-рано в сградата на ТОЛЕК-Пловдив и да поискам ден за преглед, понеже личният лекар ми каза да сторя това.

            Отидох, изчаках реда си на немалката опашка (на регистратурата там работеше само една дама на видимо пенсионна възраст, поради което "опашката" вървеше твърде бавно!) и не повярвах на ушите си когато тя ми каза, че приемният ми ден бил... 1 септември! Запитах я: как така, защо в толкова далечен ден ме "планира", тя отвърна, че, щом съм бил искал да се явя на освидетелстване в ТОЛЕК в началото на юли, било трябвало да се явя да поискам час... преди три месеца, а именно някъде в началото на април! На въпроса ми: а как аз ще ползвам колата си (местоработата ми като пазач е извън град Пловдив, дотам може да се пътува само с лека кола!) във времето от началото на юли до неизвестно кой ден на септември (когато вече ще ми бъде издадена новата шофьорска книжка!), ми беше отвърнато: ами оправяй се както си искаш, ползвай такси, колко му е?! Трябвало да съм бил по-предвидлив и да съм бил дошъл за приемен час не месец преди срока, а цели три месеца! Като попитах къде го пише това, как да го знам, ми беше отвърнато, че всички го знаели след като в предишни години вече са се били опарили, вече са били пострадали! И тъй, оказва се, повече от два месеца няма да мога да пътувам до местоработата си със своята лека кола поради това, че в тия поне два, а може би и три летни месеца няма да имам шофьорска книжка заради неуредиците в пловдивската ТОЛЕК, където очевидно са рекордьори в това отношение: цели три месеца по-рано при тях трябва да искаш приемен час! 

 

            Във връзка с този пример, който Ви давам, искам да Ви запитам следното:

 

            1.) Докога ние, гражданите, ще сме жертви на "законен" (псевдо, лъже "законен"!) административен произвол не само в сферата на образованието (както е в моя случай, който се постарах накратко да Ви представя!), но и в сферата на здравеопазването, където, както се вижда, е напълно възможно ние, гражданите, да бъдем тормозени от какви ли не бюрократични идиотщини, засенчващи прословутия "Параграф 22"?

 

            2.) Не следва ли длъжностните лица, които са замесени в произвеждането на всичките тези административно-бюрократични гаври над нас, гражданите, да бъдат все някога наказани подобаващо за всичко това, което са дръзнали да сторят?! (В моя случай, оказва се, многоуважаеми г-н Министър на образованието и науката, първопричинителката на репресиите, гаврите и терора над мен, все още продължава блажено да си директорства - независимо от това, че ръководеното от нея учреждение беше доведено до твърде жалко, до окаяно състояние?!)

 

            3.) Нима не е възможно да се направи нужното клиентите на ТОЛЕК-Пловдив (тази институция, видите ли, била обслужвала цяла Южна България, представяте ли си какви издевателства преживяват болните хора от отдалечени от Пловдив градове и села, на които им се налага толкова пъти да пътуват по Пловдив и обратно!) да бъдат обслужвани в що-годе нормални и приемливи срокове, толкова ли е трудно да се изобрети начин на по-ефективно и качествено, достойно за 21-ия век обслужване?! Щото къде е доказано, че ние, българите, трябва да страдаме от толкова безогледен административно-бюрократичен тормоз и терор от страна на институции, издържани при това с нашите данъци?! За какво, не мога да разбера това, ни наказват тия именно институции и длъжностни лица, на които ние, гражданите, плащаме заплатите, т.е. ги храним?! Не може ли, уважаеми господа министри, този разгул на произвола, беззаконието и корупцията (корупция значи ПОКВАРА, РАЗВРАТ, РАЗВАЛА!) в свидното ни отечество най-после да бъде спрян?!

 

            4.) Аз като човек с болно сърце и с минимална заплата на пазач как ще се предвижвам през месеците юли, август и септември до отдалечения си работен обект след като през това време няма да мога да ползвам леката си кола (поради това, че няма да имам шофьорска книжка заради представената тук, в този сигнал, тъй сюрреалистична бюрократична неуредица в пловдивската ТОЛЕК!), не мога, разбира се, да си позволя такси, не мога също така заради заболяванията си да ходя пеша (носейки при това и тежък багаж, включващ и бутилки вода, защото на обекта нямаме питейна вода!)? Нима трябва, уважаеми господин омбусман, да напусна тази своя работа по посочената причина - и как, позволете, ще съществува занапред моето семейство, след като, като капак на всичко, за да отмъстят на мен, самозабравилите се властници в пловдивското образование уволниха и съпругата ми, също учителка, да, и тя вече трета година е изцяло безработна, изхранваме се някак с моята минимална заплата на пазач?!

 

            5.) Уважаеми г-н Министър на вътрешните работи, тъй като КАТ е към ръководеното от Вас министерство, си позволявам да запитам следното: има ли някаква законна възможност, предвид създалата си ситуация (която може да има крайно тежки последици върху едно продължително безработно, поради терора на мутро-гербовашкия режим, учителско семейство!) по някакъв начин в тия два-три месеца, докато премина освидетелстването от толкова бавно действащата ТОЛЕК, да бъде удължен срока на действие на моята шофьорска книжка? Не че ние сме до такава степен правова държава, в която законността е на завидна висота, но не е ли все пак парадокс точно в държава като нашата, наричана все по-често "Мутроландия", и то доста справедливо, единственото преследвано безукорно строго "беззаконие" да е това, че един преследван от режима и затова безработен учител, моли за разрешение КАТ да не го санкционира във времето от тези два-три месеца, в които ще кара колата си без шофьорска книжка? Да, добре знам, че едва ли има законова възможност да ми бъде разрешено да карам колата си с изтекъл срок на шофьорската книжка, но нали преди време заради КОВИД-19 беше даден няколкомесечен толеранс за лични карти с изтекъл срок, не може ли и тук да се приложи аналогичен подход?!

 

            6.) Уважаеми г-н Министър на здравеопазването, Ваш предшественик от предишното правителство не обърна никакво внимание на аналогична моя жалба до него по повод на това, че поради крещящ бюрократичен произвол на мен ми беше "подарена" напълно лъжлива психиатрична диагноза, която обаче, въпреки това, продължава да трови живота ми и да ми причинява невероятно обидни унижения. Възможно ли е Вие все пак да направите нещо тази аномалия най-после да бъде отстранена?!

 

            Уважаеми господин Министър на здравеопазването,

            Уважаеми господин Министър на образованието и науката,

            Уважаеми господин Министър на вътрешните работи,

            Уважаема госпожо Директор на РЗИ-Пловдив,

            Уважаеми господин омбудсман,

 

            Ще Ви бъда много благодарен ако все пак, в предела на пълномощията си по закон и също така и по чисто човешки подбуди най-вече, спомогнете моят тъй "несъществен" ("Какво там значи някаква си личност?!") казус да бъде разгледан и дори, да се надяваме, някак решен, което без преувеличение би спасило от допълнителни унижения едно безработно и поставено в тежки условия учителско семейство!

 

12 юни 2021 г.

Пловдив

 

С УВАЖЕНИЕ: (подпис)

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Абонирайте се! Подкрепете свободната мисъл и свободното слово в България тъкмо когато те са в страшна немилост!  (Забележка: Можете да получавате броевете на в-к ГРАЖДАНИНЪ за 2011 г. ако пишете на имейл angeligdb [@] abv.bg)

Добави в Svejo