Братска славянска помощ (пази ни, Боже , от "братята", пък от чуждите и сами ще се опазим)!
Напечатано в цариградския в-к „Македония“ от 1869, №14, препечатано във в-к „Дунавска зора“ от 1869 г., №19:
„Братя, чуйте що ще да ви кажем – пише един македонски търговец. – Както всяка, тако и тая година пойдох по търговията си във Виена и не шам защо параходо, наместо да ме заведе в Землин, дето сека година се маях по един ден за друг параход до Виена, ме заведе в Белград... Чим излизох от параходо, се замаях малко около пристанището, защото досега не сум излизал овде, но ето еден непознат човек се приближи при мене и ме запита: „одакле си?“ Я му отговорих како съм българин из Македония. Кога отговорих ово, а мойо непознат приятел ми рече: „Какъв бугарин, тамо не живеят бугари, тамо са сърби – тамо е Стара Сърбия“. – „Не знам – рекох, – може би, но ние се викаме българи.“ – „Не сте вие бугари – бугари не са славени: они са татари и техното име произлиза от Бухария. Но вие сте сърби, затова треба да учите сръбски, па като разорим турската държава, и вие ще имате: княз, топови, пушки, войници и др. т.“.
Аз, като видех що ищет този безсрамник, почнах да му одобрявам, дано видим що ще да ми сборит още. И той, като видя да го одобрявам, поразпусна се, и като гледаше на обичайните ми дрехи, мислеше да сум прост и си помисли, кой знай, ето едно оръдие за нашата цел...
„Имате ли учител?“ – ме запита.
„Имаме – му рекох, – едно момче, но не знае много, а и му нерозумеваме.“ – „А, видите, oн e бугарин, а вие не говорите бугарски, а сръбски, затова му не разумевате. Но ние би ви пратили и учител, и книги, ако го истирате.“
– „И така сме сиромаси, то би добро било“ – му рекох.
„Кога ке си идеш?“ – ме запита. – „Кога се върна из Виена.“
– „Е, тогава ке се върнеш в Белиград и я ке те отведем при министъра и... (многоточие в оригинала); то ке ти дадем два сандъка книги, а после, кат видим що ке да будет, ке ви пратим и сандъка книги, а после, кат видим що ке да будет, ке ви пратим и учител...“
Това, братя, да ми беше казувал някой, не бих вервал; но кога с очите видех и с ушите си чух – смаях се. Още се научавам, какво имало нарочна кампания за това и влачели нашите невинни братя за Белград и им давали без пари книги да пращат за селата си. 1
1 Напечатано в цариградския в-к „Македония“ от 1869, №14, препечатано във в-к „Дунавска зора“ от 1869 г., №19
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров БЪЛГАРСКАТА ДУША И СЪДБА (с подзаглавие Идеи към нашата философия на живота, историята и съвременността), 12.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-375-7, 354 стр. Книгата е новаторски опит за по-цялостно представяне и описание на битуващите в нашето съзнание исторически и "народопсихологични" комплекси, които определят и нашите реакции спрямо съвременните реалности на живота ни. Авторът търси смисъла, който се крие в случващото се с нас самите, изхождайки от предпоставката, че ясното съзнание за това какви сме като индивиди и като нация е основа на така необходимата ни промяна към по-добро. А този е залогът за бъдещия ни просперитет.
3 коментара:
Това и русофобите в момента го повтарят , че българите не са славяни , така че нищо неправилно не е казъл.
Другарко, не работата истина ли е или не е истина дали сме славяни, а проблемът е другаде, жалко е че не го сфащате...
Всеки трябва да гледа първо себе си.
Ако сме болни или луди като тях, което е очевидно, по-добре е, ако не си помагаме.
Публикуване на коментар