Да робува на жена си (на жените!) е най-разпространеното робство, от което си страда почти всеки мъж (в някои случаи и жени робуват на мъжете си, но в днешно време това сякаш е все по-рядък случай!).
Как смятате, възможно ли е между мъж и жена в днешно време да има напълно свободни отношения и въпреки това да са семейство, т.е. да има отношения, при които никой от двамата не слугува и не робува на другия?!
Интересно ми е какво мислите по такъв един въпрос...
И още един въпрос, който е не по-малко неприятен: дали няма да се окаже, че единствено... гейовете са мъжете, които са си запазили свободата (и достойнството!) и по този начин са се спасили от това тъй разпространено, направо вечно робуване от мъжете на жените?
И други важни въпроси могат да бъдат поставени по тази вечно актуална тема за отношенията мъже-жени, но да започнем засега с тези, пък в процеса на дискусията ще се появят още и то не по-малко важни...
И тъй: Ти лично дали не си роб на някоя жена?
ДОБАВКА:
Сократ спасява свой ученик от робство - изтръгва го от обятията на една жена!
ОЩЕ ЕДНА ДОБАВКА:
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.
20 коментара:
ГРАНЧАРОВ НАЙ-ПОСЛЕ СИ ПРИЗНА ЧЕ Е ГЕЙ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НАЛИ УЖ СЕ СМЯТА ЗА СВОБОДЕН, ЗНАЧИ ПО ТАЗИ НЕГОВА ИЗВРАТЕНА ЛОГИКА Е ГЕЙ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЕТО ЧЕ СЪВСЕМ ПРАВИЛНО ЛЮБИМАТА НА ЦЕЛИЯ НАШ СПЛОТЕН КОЛЕКТИВ ГО УВОЛНИ, ОКАЗВА СЕ, ЧЕ ТОЙ НЕ САМО Е НЕКАДЪРЕН, НО Е ГЕЙ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! А НИМА ЕДИН ГЕЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ В НАШЕ УЧИЛИЩЕ???????????????????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НИКОГА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!НЕ МУ СТИГА ЧЕ Е НЕКАДЪРНИК, АМИ И ГЕЙ БИЛ?????????????!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!ЕТО ЗАЩО НАПЪЛНО ПРАВИЛНО ТОЙ НИКОГА ПОВЕЧЕ НЯМА ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
Нормално е човек, когото никоя жена не би погледнала, да не понася жените.
Другарко, Вие кога успяхте да попитате всички жени за да установите, че нито една не ме е погледнала до този момент? :-)
Към първият въпрос.
Само истинската любов не поробва, а освобождава и е най-божествения пламък. А ако при някой не освобождава, тя не е истинска. Но за това трябва и двамата партньори да са нравствено израснали и наясно да не се опарят от огъня. За истинската любов не е нужна "връзка". При истински влюбените бракът е само формална подробност, а харченето на луди пари за сватби, пресилено и безумно.
Затова в днешно време е възможно да има такива отношения, но са рядкост, или само в началото, а щом има и брак и деца, става почти невъзможно да имате едновременно "класическо семейство" и човешка свобода.
Да, мъжете се поробват както доброволно така и несъзнателно да обслужват скъпите желания и лудите мечти на някоя жена. Да допуснеш да те държат "под чехъл", да влезеш във връзка или да се обвържеш по какъвто и да е начин си е чисто робство. И значението на думите "връзка", "обвързан" и "брак" са си типично робска терминология. Но на кой недорасъл момък му идва на акъла, че всъщност е щастлив роб, щом му готвят вкусно и обслужват и най-дълбоките му сексуални мечти и приятелите му галят егото като видят таз красота неземна.
Женският роб обслужва мъжкия роб и обратно! И за жените важи също. Да оправяш ежедневно в кухнята, дома и леглото, не е нищо друго освен да си слугиня и робиня. Ама и на коя недорасла мома да и сече толкова пипето, че да се досети в какво се обвързва "докато смърта я раздели". Роб до гроб.
Към втория въпрос.
Не, гейовете и лесбийките не може да са по този смисъл свободни, тъй като се обвързват също във връзки. А щом настояват и за право на граждански брак или да имат деца, съвсем са оглупели да си просят робството, от което всеки мъж и жена на средна възраст се опитва поне вътрешно да се спаси.
Единствено монасите са свободни и хората, които се отдават на целибат като отлелници, монахини но и напр. "самотни вълци" или мъже от рода вълк-единак.
Аз също съм писал не по-малко патетични дитирамби за "освобождаващата" и "всичко одухотворяващата" сила на любовта. Но вярно ли е това, че любовта е свобода, дали тук не робуваме на едно клише? Давате ли си сметка какво става в душата ва влюбения мъж (влюбената жена е отделна не по-малко интересна тема!)? Влюбеният мъж, под действието на своя нагон (сексуалното си желание, влечението към получаване на удоволствия!) си е загубил изцяло ума - а загубилият изцяло ума си мъж дали всъщност не е тъкмо истински роб? Да, под властта на либидото ние, мъжете, ставаме роби - и какво променя това, че ще наричаме (в свое оправдание, в оправдание на своят аслабост) робството "свобода"? Да, това робство-свобода ни било преобразявало живота, ние сме ставали одухотворени, намирали сме смисъла на живота и бля-бля-бля, какво от това - тия бълнувания на лишения от ум мъж какво друго са освен именно бълнувания и опити да се самооправдаваме?!
Нравствено сме били израснали, не знам си какво още, били сме с възвишени души, чувствата ни били "кристално чисти" и пр., да де, ама в основата им стои едно чисто ирационално животинско влечение към удоволствието, страстта към консумирането на удоволствия, колкото се може по-силни, а като сме под властта на тази дива страст, то това не значи ли, че свободата ни фактически е отишла по дяволите?!
В семейството няма свобода, така ли? А извън семейството нима има? А без семейство нима има свобода? Със и без семейство нима не сме си все това: роби на своята сексуалност? Или РОБИ НА ГРЕХА - както аз нарекох една малка книжка, която подготви по идея на един млад католически монах, поляк, с когото общувахме, с когото водихме чудесни философски разговори когато бях за известно време учител по философия в гимназията на гр. Раковски (наблизо до нея има католически манастрир, а отецът идваше всеки ден в училището защото водеше нещо като кръжок с групичка ученици, на който ходех и аз през междучасията!).
Как е възможно при това положение освобождаването ли? Възможно ли е то изобщо? Шопенхауер (и индийската философия, будизмът, а също така и чисто аскетичното християнство на монасите!) твърдят, че пълната аскеза, квиетизмът, кардиналният отказ от желанията на тялото, резигнацията, да, трябва да наказваме тялото си, трябва да го бичуваме, да де, но всичкото това не значи ли, че ВЛАСТТА на тялото (сексуалността!), иначе казано, РОБУВАНЕТО НА ТЯЛОТО И СЕКСУАЛНОСТТА и в този случай е не по-малко силно - щом ни е принудило да се самоизмъчваме по този начин? (В нашата литература има такъв трагичен образ на един йезуит, отец Ередия, в "Осъдени души" на Димитър Димов). Смъртта при това положение дали не е единственото избавление от тиранията на тялото, на сексуалността върху човека? И за каква свобода при това положение изобщо можем да говорим?
Мисля, че при жените властта на сексуалността е още по-тиранична и страшна, те са си направо робини на тялото, на вагината си. При мъжете има една възможност, а именно тази, която е била Сократовата алтернатива: да се отдадем на чисто духовните наслади на философстването, което е способно да ни даде още по-пълноценни наслади: блаженството на духа, с което нищо друго не може да се сравни! Как звучи обаче този изход в ушите на съвременния отдаден на плътските наслади човек? А и, както твърдят злословещите, дали и в школата на Сократ развратът (и то между мъже!) не е бил, дето се казва, на висота? Аз писах книга по този въпрос, на която дадох заглавието РАЖДАНЕТО НА ЛИЧНОСТТА. Заради тази моя книга от мен се погнусиха даже най-близките ми приятели (и приятелки особено!). Поех обаче този риск. Там твърдя (следвайки Сократ и Платон), че тъй жестоко осъжданата в наше време ЧИСТО ПЛАТОНИЧНА - да, именно платонична, безтелесна, изцяло идеалистична! - ЛЮБОВ МЕЖДУ МЪЖЕ, при която няма нищо телесно, сиреч, ИСТИНСКОТО ПРИЯТЕЛСТВО между мъже е онзи изход, при който човек може да запази свободата си и да постигне онова блаженство, което само философията може да ми го даде. Да, повторих Платоновата теза и всички се погнусиха от мен - а някои дори и ме проклеха (доста жени, мои приятелки, точно така реагираха, което е многозначително!). Разбира се, интересно е това, че тъкмо жени мен специално ме възприеха като смъртен враг и се опитаха да ме убият (сред тях водеща е една другарка, която, възможно е, и била влюбена в мен, но аз не съм й отвърнал на чувствата, което, излиза, може да се възмезди само по един-единствен начин: със смърт!).
Да вметна още нещо, пак от моя личен опит. Аз бях на 26 години когато издържах конкурс и започнах работа като асистент по философия в ПУ. Общуването ми със студентите (тогава обаче ситуацията беше сложна, имаше една-единствена официална, "изцяло нАучна", т.е. "единствено правилна" философия, комунистическата!) въпреки всичко ми даваше възможност да се ползвам от свободата си, колкото и парадоксално да Ви звучи това. (В моите часове разговаряхме по всякакви теми, но най-често - за Сократ и Платон, за Кант, за Хегел, за Шопенхауер, за Ницше...)
Да, но се появиха доноси срещу мен и по тази причина аз бях принуден да основа ФИЛОСОФСКИ ДИСКУСИОНЕН КЛУБ (извън официалните занятия) като алтернатива на казионната държавна философия. Това стана есента на 1987 г. Да, но точно в този момент аз пък срещнах едно момиче и се роди силна любов между нас, тази девойка след година ще стане моя съпруга (и такава е до ден днешен, Божията помощ!). Мисълта ми обаче е следната: в един момент моята изгора (та беше съвсем млада, на 18 години!) ми заяви, че щом ходя в Клуба, значи "й изневерявам", а трябвало изцяло да се отдам на нея, т.е. ме постави пред избора: или Клуба, или мен (нашата любов)! Тогава аз, за да реша проблема, започнах и любимата си да я обучавам във философия - като за целта я убедих да идва и тя в Клуба за да се зарази с философията (доколко това изобщо е възможно за една жена де!)! Тя понякога идваше, понякога я обземаха типичните женски чувства и ми правеше съответните сцени. Забраняваше ми да ида на срещи, на разговори в Клуба! Доста проблеми имах тогава, СВОБОДАТА ми се оказа застрашена. Но ето че и любовта ни оцеля, и свободата си запазих, и Клубът оцеля до 1992 г., когато (и заради него, но най-вече заради политическата ми ангажираност с демократичните сили!) мен другарите-комунисти ме изритаха от Университета с един великолепен шут!
У теб се роди силна любов към пловдивското гражданство.
Другарко, моята възлюблена и бъдеща съпруга не беше от Пловдив, а от Раднево. Нещо ще кажете ли по този повод - понеже виждам, че се мъчите да се представите за твърде проницателна?
Питате "вярно ли е това, че любовта е свобода, дали тук не робуваме на едно клише?".
Ако един тиранин ни каже, че за да бъдем свободни, трябва да работим и то почти за без пари, това свобода ли е, той прав ли е? А ако една жена или мъж ни съблазни да се влюбим, за да ни вземе парите или децата и психическото здраве и да ни унизява, това любов ли е, тя права ли е? Тираните и психопатите винаги подмамват като лукавия, но в крайна сметка искат само да ни ограбят материално или убият вътрешните, божествени стремежи към любов и свобода и да ни направят роби до гроб. Това не е нито свобода, нито любов, макар че така ни ги предлагат. Затова стигаме до заключения, че те са клишета и някакви фантазии и ненужни чувства и състояния на човешката душа от които може само да се нараним.
Според мен, така както Свободата, и Любовта (нека с главна буква) изисква една по-кристално чиста дефиниция, за да се разбере по-правилно. За какво иде реч, щом каже някой Истинска Любов. За един подробен анализ на всичко правилно казано за Любовта ще трябва да напишем май още една книга като "Изворите на Живота". Аз не твърдя, че притежавам цялото Знание за Любовта, но от моя субективна гледна точка, мога да разкажа като сбит дитирамб това, което знам и лично съм изпитвал.
Любовта е способността на човека да дава на другия, а не да взема.
Тъй като Любовта дава, тя не може да поробва и ограбва, и истински Христово-влюбения приема другия такъв какъвто е, и не иска да го променя. Любовта свършва, когато започнем да променяме другия и да му казваме какво е правилно и какво не.
Обичайки Бога, ние се научаваме да обичаме безусловно, а че защо да променяме този другия, той или тя, нали е перфектен?
Така и току-що влюбения приема жената такава каквато е, с всички недостатъци, които са изчезнали като с магическа пръчка.
Любовта е жизнеността на съзнанието на човека да търси своето истинско Здраве и Свобода.
Така както Свободата е липса на робство, така и Любовта е липса на не-здраве, болки и притеснения.
Да искаш да си влюбен в Живота, ама истински, означава да искаш да живееш и да си здрав.
От един американски лекар достигнах тези познания, но не твърдя, че са абсолютни и верни. Всеки да се убеди. Казва се д-р Брус Липтън, има негови лекции и преди около 12 години се запознах с неговата теория за Влюбването (ефекта на медения месец). От личен опит мога да твърдя, че съм се чувствал най-здрав, най-жизнен, най-плодотворен и най-одухотворен в състояние на влюбеност, при мен разбира се само жени. Та този автор твърди, че това е душевно състояние, което можем да създадем за цял живот и никога да не се разболеем.
За вагината и жените искам и аз да направя един коментар.
Скрита като тема-табу, главно от Църквата, за да не разберем случйно къде се крие ключа. А ключа към какво, робството или свободата? Разбира се, че към робството! Затова тези символи се крият с всички възможни средства, за да накарат мъжа да търси, да ходи цял живот за зелен хайвер, и уж Свобода и Любов, а то робство крият от него. Затова вагината е най-големия символ на човешкото робство, според мен.
С вагината си, жената притежава умението да изкушава, с вагина и с красота, едното дадено и от Бога, а другото от ония другия "лукавия пич". Неосъзнавайки тази си сила, тя може да пороби не само себе си и любимия мъж до нея, а един цял народ. Дори и в природата, най-отровните разстения са едни от най-красивите.
Също неслучайно, но и най-известната война в гръцката митология, избухва когато жените-богини се изпокарват за "Ябълката на Раздора". И древните богини подкупват Парис, син на троянския цар Приам, да подари ябълката на най-красивата богиня. Той не избира нито властта над целия свят, нито неземната сила и непобедимост, предложени му като подкуп от Хера и Атина, а избира подкупа на Афродита, а именно да притежава най-красивата жена в света, Елена от Троя. Останалото е добре описано в Одисея.
Също метафоричен пример, пак от гръцката митология. Медуза е била много красива жена, но с красотата си съблазнила Посейдон, който се заиграл с нея и я изнасилил. Осъзнавайки това, Медуза я обземат зли сили, тя се разярява и побърква, превръща се в зла Горгона, която може да вкаменява всеки мъж с поглед. Единствено Персей успява да и отреже главата като използва огледалния щит, подарък от богинята Атина. Примерът е метафоричен и без значение за каквито и да е полови разлики между мъжа и жената. Всеки човек, ако иска вътрешно да израсне, трябва да осъзнае битката между божествената и животинската природа у себе си. А горгоните, змейовете и т.н. символизират точно това, човекът-роб на плътската сексуалност.
Не, смъртта не е единственото избавление от тиранията на тялото. Играейки си с Божиите заповеди, ще достигнем и до такива аморални (престъпни) твърдения от рода "има човек, има проблем, няма човек, няма проблем". Проблема обаче не е в другия човек или в нашето тяло подвластно на секса, а в нашето субективно виждане за него, като нещо което е по-недостойно за живот и съществувяне на този свят.
Другите начини са чрез осъзнаване и медитация, според мен. А ако филосифията не е осъзнаване и медитация чрез тълкуване на мъдрости, какво друго да е.
Така че, философията би трябвало да е Спасение, тъй като ни дава сила да победим невежеството.
За Платоничната Любов и Любовта по определенията на Платон трябва отделна тема да започнете някой друг път, защото е много интересна и дълга. Как я обясняват Любовта древните философи и по точно Платон и Сократ?
А тези, които твърдят, че братската и мъжката платонична любов са проява на хомосексуализъм и гейство, много са се объркАли.
Тия г-жи са вероятно неудовлетворени, щом само това им е в главата, г-н Грънчаров. Дето се вика, толкова иска, че две не вижда.
Няма ли около тях нови фалосални паметници да си гледат работата и културата с тях?
Г-н Грънчаров, един виц за млади студенти по философия. Трябва да го споделя. Мисля, че пасва най-добре към тази тема, за да се поотпусне атмосферата :-)
Млада и загоряла студентка по философия много си харесала нейн колега и се пробвала да го сваля.
- Ще дойдеш ли у нас да пием по едно кафенце?
- С удоволствие, но не пия кафе.
- Е, идеално. И без т'ва нямам никакво кафе.
Безбрай дефиниции са били давани за Любовта (нека да е с главна буква!), коя от коя по-дълбоки, проницателни, вълнуващи, впечатляващи. Вие давате една такава: способност да даваш е любовта. Най-добре се е изказал за любовта Апостол Павел. Неговото е същински Химн на Любовта, ето тук можете да си го припомните: http://www.pravoslavieto.com/bible/docs/hymn_to_love.htm
Аз няма да давам някаква дълбокомудра дефиниция. Любовта е чувство, и то не какво да е. Но всяко чувство затъмнява разсъдъка, ума. По тази причина влюбените са лишени от ум, нали така? "Божествен бяс" или "лудост" е любовта според Платон. Влюбеният е като бесен. Изпада благодарение на любовта в една потресаваща пълна субективност, абсолютно заслепение. Говоря за мъжете. За ефекта на любовта върху мъжете. (Жените по начало са лишени от ум и затова влюбеността е тяхно естествено състояние, т.е. чувството винаги при тях е водещото. Затова жените умеят дори по-добре да мразят от мъжете. "Коварство, твоето име е жена!", думи на Шекспир.)
Е, добре де, какво излиза от това. Забравяме за всичко, изоставяме всичко - защото сме се влюбили в една жена, нали така? "Безполезна страст" не е ли любовта? Щото удоволствието (сексуалното, пък и душевното) е водещото, но при него няма засищане. Затова общо взето има два вида мъже: едните се влюбват в жени, а други, значително по-малко са те, се влюбват в истината.Тяхна жена и съпруга е именно истината. И така се спасяват от робството. Да си роб на истината дали пък не е най-доброто възможно робство? Истинският мъж и според Сократ, и според Платон е влюбен само в истината. А тя се ражда в душите на спорещите, на търсещите истината мъже. Мъжът "забременява" с някоя истина и след това я "ражда". Истините са децата на мъжете. Едно безсмъртно поколение и пр. (Докато децата на жените, знаем това, са смъртни.) Примерно Омир има две "деца", които ще са вечно живи: Илиада и Одисея.
А пък Христос е казал другото, останалото: Познайте истината, защото тя ще ви направи свободни. Да, Истината освобождава. Само тя. Без истина няма свобода. И тук вече идва мисията на философите, които са служители в Храма на Истината. Нещо като свещеници на истината са философите. Служейки на Истината, те обслужват Свободата. И именно по тази начин ставаме и човеци.
Та значи любовта е, казваме, "духовно преживяване". Бог е дал на хората Любовта за да познаят благодарение на нея Бог - който именно е и Истина. Аз съм Истината, и Пътя, и Живота. (Думи на Христос.) Затова ний, смъртните, добиваме известна представа що е Бог благодарение именно на Любовта. Бог е Любов, с това е казано всичко. Любовта към жените е първо стъпало на любовта към Бога. Тя леко ни напоммя що е това Бог. Разбира се, ако твой "бог" стане някоя жена или пък "жените изобщо", загазил си го здравата. Ставаш неумолимо един мухльо. Между другото човек се влюбва един-единствен път в живота, няма как да е иначе, ако изобщо му се случи това. Повечето хора се привързват страстно към... Секса. И към Тялото. Стават еротомани, същински роби на плътта и на греха. И на Разврата. Това е най-масовото робство не само в нашия век, а във всички други векове. (да, за еротоманите е много важно да са здрави и затова постоянно сами рушат здравето си, насилват го, тероризират го, тиранизират го, с оглед да извадят от него колкото се може повече удоволствия. Тялото им е станало техен кумир или бог. Материалистите-консумативисти се познават най-вече по това.
И тъй, тия хора са роби по-скоро на своя пенис, не толкова на женската вагина. Или и на двете. Слугуват на двама капризни господари. Жалка е тази участ. Страшно е това робство. Всички други грехове и дори и престъпленията са все на сексуална основа. (Някаква майка си изхвърлила детето през прозореца, а пък друга "майка" преди време си уби децата.) Ето това вече е страшна бесовщина. Най-жестокият тиранин е човешката сексуалност. Сатана по този начин владее именно човеците. Бог пък спасява човеците чрез Любовта като чиста духовна сила. Любовта към Истината. Ако може истината да стане твоя жена, си станал значи философ. (Е, и Сократ, и моя скромна милост имаме и жени, а отношенията ни са много вълнуващи!)
Казах, че Шопенхауер има такива радикални твърдения, че смъртта е единствения изход от тиранията на тялото - на волята за живот. Това не са мои твърдения. Аз мисля друго. Камю е писал доста по този въпрос, за самоубийството. Смята, че това е основният философски (и човешки) въпрос. Може и да е прав. За какво си струва да живея? - как изобщо живеем щом като на този въпрос не сме си отговори? Но щом живеем, значи сме все пак сме си отговорили. Дори и да се самозалъгваме, нали така?
Темата за любовта е безкрайна както всяка друга тема във философията. Подобно на теми като човекът, животът, свободата, истината, доброто и пр. Философията, освобождавайки човека от илюзиите и привързвайки го към истината, прави така, че по-голямата част от хората почват да мразят и истината, и философията: защото, видите ли, от истината... боли, а пък и тя раждала омраза, ненавист. Затуй и истинските философи обикновено ги убиват. По тази причина именно и Вие ми отказвате тази съмнителна чест да ме убиват - щото това означава да ме признаете за философ - и то истински. А как така българин ще признае на друг българин такова нещо?! Не, това решително не е възможно. Това последното го приемете като шега.
Времето ми свършва, след пет минути трябва да заминавам за работа. След това ако имам врем и настроение ще пиша пак. Макар че имам и други теми, по които съм зарязал работата си, писането. А не бива. Пиша книга (искам да е малка книжка, брошурка) за демокрацията, която трябваше да е готова още за протестите миналата година (исках да я отпечатам и да я раздавам на протестиращите, много от които са със съвсем объркани представи!), но това не стана тъкмо защото всеки ден пиша за какво ли не и не си гледам работата. Сега ми се ще да я завърша и отпечатам ако не за изборите, то поне за решаващия период след тях. И съм решен това нещо да го постигна с цената на всичко. А като бутнем тираните (мутро-комунистите) и си върнем държавата, тогава ще си философстваме преспокойно за любовта и пр. Вие живеете в Германия, там мафията не владее дължавата все пак, нали така, можете колкото си искате да си мислите и пишете на спокойствие за любовта, за вагината, за "неомарксизЪма" и прочие...
Благодаря Ви за отговорите. Ще си направя бележки от тях. Пожелавам Ви успех с начинанията и да отворите очите на много нашенци с книгата.
Да, неомамарксизма ми "дава" пари и спокойствие да философствам за истината, любовта и вагината по цял ден. Ах, колко са щедри тези нео-комунисти, нали? Да отбележа най-иронично. Ще напиша и аз книга за тези теми (замислял съм се сериозно). А какво мисля за неомарксизма в Германия, написах Ви в другата ни дискусия по темата.
Ние сме изключително страстни и чувствени личности, пълни с мистерия, желание и много забавления.
Обичаме да изследваме нашата сексуалност и да си чатим с хубави хора тук.
Ние сме много отворени и разрешителни хора, които обичат да бъдат пред уеб камерата и да полудяват с тялото си и най-доброто си шоу.
Не обичаме негативизма, опитваме се да се усмихнем и да направим деня ви малко по-добър, докато сте в нашата стая, така че, моля, играйте и погледнете от по-добрата страна.
Вярваме, че сме различни и че ще намерим начин да си струва да прекарвате време с нас, ако просто ни позволите.
Вашата подкрепа и любов сбъдват мечтите ни и за това МИ БЛАГОДАРИМ!
Сбъркали сте стаята.
Една личност не може да бъде страстна и чувствителна и да и се приписват човешки качества.
Публикуване на коментар