Представена публикация

За всички, които се интересуват от моите коментари, беседи и от дискусиите, в които участвам!

Съобщавам, че всеки, който иска да следи моите всекидневни коментари и анализи, може да го прави като посещава редовно моята страница във фе...

събота, 19 юни 2021 г.

Живеем или живуркаме?

Получих на имейла ето това писмо:

Абе, Грънчаров,

Днес специално както никога пуснах ПОТВ в 12 часа, щото очаквах да ти видя предаването «Изкуството да се живурка», а вместо това видях «Ася в Страната на талантите». Ася вече е одъртяла, ама още е «апетитна мацка». А аз я помня още от времето, когато бех 6 годишно лапенце и веднъж бех на нейн «ивент» в Тримонциум за лапенца (каквото бех аз по това време). Жалко, че немам певчески талант, щото ако имах, щях веднага да цъфна в нейното предаване да изпея некоя серенада. Най-много с моя мучащ глас да ставам за по-елементарен рок… По-елементарен рок, щото примерно метъла вече е висш пилотаж, който аз не владея.

Между другото, пиша това писмо с идеята предаването «Изкуството да се живее» да се прекръсти на по-непретенциозното «Изкуството да се живурка». Мотивът ми е, че единственото истинско живеене, е живеенето в Бога, а това са го постигнали малцина мъдри люде, които вече не са и люде баш в нормалния смисъл на думата. Всичко останало (демек ние нормалните средностатистически случаи) не живееме, а по-скоро живуркаме, защото не сме стигнали до това развитие. Може би, след някое и друго прераждане, кой знае… 

Далеч в бъдещето, ще се влеем в Живота, ама сега сме много далеч от таз работа. Аз например, досега бех пример за лицемерен егоист като начин на живот и сега за сефте ми се налага да се грижа за малки същества, различни от риба или котка или папагал, примерно и виждам, че въпреки, че примерно вече съм близо до доцент и съм се борил за това и съм работил 10 години като програмист и 4 години като даскал в ПУ, това бледнее пред моралното удовлетворение да гледаш и да се грижиш за нов живот, за твоето бъдеще в пелени. Понекога изпитвам огромни трудности, неминуемо ми страда и работата, колкото и да е айляшко да си даскал, в сравнение с това да си «програмист на 8 часа», но тия жертви са благи жертви. 

Така, че тепърва почвам аз да живея, но още съм в живуркането, щото не съм се слял достатъчно с Бога. В тоя ред на мисли, аз доста отдавна не съм стъпвал вече в църква, а единствената молитва към Бога, която имам «в тъмната стаичка» дълбоко в душата си е да бъде Неговата воля (а не моята) за живота ми. Нито некакви конкретни желания съм имал и съм молил, освен примерно, ако детето е запечено, да почне да ака или, ако другото повръща, да спре. За мене си съм спрял да искам от Бога каквото и да е, и съм разбрал, че така ще си дойде самичко каквото трябва, защото Неговата Воля е най-верната воля, а моята воля е смешна и жалка, в сравнение с Неговата.
 
Затова, Грънчаров, отправям една провокация към теб и към Евгени Тодоров — да дискутираме некой път как е по-правилно — «Изкуството да се живее» или «Изкуството да се живурка». :) 
 

На което отговорих ето как:

Абе, Пашев, благодаря ти за тъй интересното предложение, а и най-вече за темата, чието обсъждане, прочее, започнахме снощи, но тя съвсем не е изчерпана, тя дори не е и поставена както трябва! Като представих в блога си нашата снощна седенка, аз сложих ето това заглавие: 

Как протече сбирката на Дискусионния клуб, темата е: Разбираме ли какво е животът - и дали не живеем, а само живуркаме?


И като връх на наглостта си турих картинка, на която са изобразени кориците на някои от сновните мои книги, с което, признавам, намеквам, че ЖИВОТЪТ е моя основна тема (основна, но не и любима, щот любимата ми тема е СВОБОДАТА, макар че живот и свобода за ЧОВЕКА са неразделни, тъй че какво излиза?). 

И, за да подразня народа, изтъквам, че аз съм нещо като "експерт по живот", и при това, като философ, имам претенцията да съм от т.н. "Сократов тип философи" (те са малко, броим се на пръстите на едната ръка, че и по-малко!), т.е. при мен има точно съответствие между идея за живота (философия на живота) и непосредствен живот, т.е. аз се опитвам да живея точно така, както смятам че трябва да живее човекът. Или, още по-добре казано, при мен (и при Сократ) има точно съвпадение между думи и дела, доколкото това изобщо е възможно е. Тъй че няма как да се съглася предаването ми да се нарича "Изкуството на живуркането", щото е недостойно да почна да уча хората да живуркат, щото това те превъзходно си го умеят и без да са учили каквото и да било. При това, представяте ли си, пропуснах снощи да сложа корицата на една от моите основни книги, която се нарича именно така: ИЗКУСТВОТО ДА СЕ ЖИВЕЕ (а нейно подзаглавие е ЕТИКА НА ДОСТОЙНСТВОТО!). Но ще поправя това и ще сложа корицата й тук, в блога си, където публикувам твоето писмо и моя отговор. (Това, че почнахме да си говорим на "ти", може и да е за добро, но може и да не е: защото, забелязал съм, когато хората си говорят на "Вие", те просто не могат да се карат, я се опитай да се караш с някой на "Вие", ще станеш за смях!) 

Навремето, прочее, преди да ме изгонят от "образователната" система, аз десетки години, учителствайки, към учениците си винаги съм се обръщал на "Вие" - по простата причина, че учениците не могат да говорят на учител на "ти", е, за да сме равнопоставени, се налага учителите да говорят на учениците не на "ти", а на "Вие" - което масово не се спазва из нашите училища, по простата причина, че учителите се възприемат за началници на учениците. Както и да е, здраве да е, ще се радвам като си говорим на "ти", да не се изпокараме в близко бъдеще, дано, дано, ама надали - доколкото познавам човешката душа нищо чудно съвсем скоро да се скараме здравата...

Толкова. 

С поздрав от сърце: Ангел Грънчаров

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...





Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров ЕРОТИКА И СВОБОДА (с подзаглавие Практическа психология на пола, секса и любовта), 8.00 лв., изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2007 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN 978-954-321-332-0, 168 стр. Една книга, създадена с цел да облекчи разбирането от младите хора на най-значими за живота проблеми, по които сме длъжни да имаме цялата достижима яснота. Всеки трябва да достигне до своята лична истина, без която трудно се живее, без която животът ни се превръща в абсурд. Книгата ЕРОТИКА И СВОБОДА е написана за тия, които живеят с духа на новото, на завърналия се при себе си човешки живот и на свободата.

2 коментара:

Анонимен каза...

Живуркате.

Ангел Грънчаров каза...

Другарко, Вашата представя за живот е така сбъркана, че просто немаше нужда да ме фалите толкова, но все пак благодаря за коммплимента, ама дето се казва просто немаше нужда...