Смаяхме ли света с поредната си простотия?

Файненшъл таймс: Изпълнител на „турбофолк“ иска да преобразува антикампанията си в антиполитическа управляваща платформа

... Българската антисистемна партия „Има такъв народ“ нямаше нито митинги, нито плакати, нито агитация, нито даже реална програма. И сега цялата страна вероятно ще преживее същото от своя нов лидер, пише днес „Файненшъл таймс“, цитиран от БНР.

Харизмата на Слави Трифонов, поп звезда, гологлав и суров на вид, бе достатъчно за ИТН да спечели около четвърт от гласовете на вота в неделя, което го прави вероятен лидер на следващото коалиционно правителство. Но Трифонов, който е изпълнител на „турбофолк“ жанр, наричан чалга, изглежда иска да преобразува своята антикампания в антиполитическа управляваща платформа, отбелязва вестникът. ...

ДОБАВКА:

Ilian Vassilev

12 юли в 18:12 ч.  · 

За някои с къса памет да напомня, именно защото очаквах този ход на Слави Трифонов и познавам генезиса на тези хора, предупредих, че единственият начин за сдържането им е чрез силно представителство на ДБ.

В интерес на истината, сутрешният ход на Трифонов, е прекалено преднамерено провокативен за да няма "двойно" дъно, като че ли иска да провокира сигурно отрицание и по-точно, да блокира реакциите поради своята арогатност. Още повече че изобщо не отговаря на депутатските места, които получи. Биографиите не управляват, управляват опит, екип, знания.

И пак ДБ не е никак безсилна, особено при координиран отговор с ИМВ, защото Слави не може да прокара кабинета си с гласовете на други партии извън тези на протеста. То това е целта на целия му проект - да опитоми протеста, без изобщо да е участвал в него, да го оглави. Да замести реалните политики на реформи, на борба с корупцията и унищожаване на модела на Доган и Борисов, с пиар акции и популистки мерки - толкова е тъпо да направиш проблем на Софийската община с местата в детските градини център на програма на правителство?!?

Но не ги подценявайте, ИТН успя, защото използва протестната енергия за да спечели изборите.

Повтарям, познавайки тези които стоят зад Слави и наредения нов кабинет, да им кажа, годината не е 2001, и пунта марата с юпитата не върви. Просто те вече имат история и много опашки от "спорни" приноси към българската икономика и развитие, включително самия Борисов който се роди като резервен заместващ вариант на НДСВ, след като стана ясно че царската партия си отива.

Новините от деня потвърждават острата нужда от независима и обективна журналистика, защото е ясно, че и БНТ, и БТВ и Нова ще тръгнат след "новите" силни без никакво забавяне. За това подкрепяйте Алтернативата и малкото други независими журналистически предавания. Те са вашия кислород и опора, защото задкулисието е много силно.

ОЩЕ:

Допълнителен важен нюанс към вчерашния анализ на "кабинета" на Слави, ролята му на мост между президента Радев и Ахмед Доган. Моите източници спорят дали това е надпревара/битка или договорка, точно както Доган правеше с Борисов - кабинета да има Х министри на Радев /силовите/, и У министри на Доган /икономика и финанси/. Премиерът е на Доган, като гарантира автономност на Радев в сферата на сигурност и отбрана. За това и няма място за Кирил Петков и Асен Василев, те не са на Доган.

Това е опит на "сараите", които олицетворяват и библиотекари, и олигарси и партийни номенклатури/ДС, да контролират и президента преди изборите.

Радев иска да бъде преизбран и това е моментът на уязвимост и зависимост, който Доган използва. Слави с тези 60 депутата не може да бъде силната фигура. Борисов с два пъти повече депутати не можа.

Този план на Доган и Слави /който успешно замества Пеевски и Борисов едновременно - Борисов защото е партиен лидер, Пеевски защото не е видим/ трудно ще успее в този си вид. Хората са настръхнали, недоверчиви, нетолерантни към Доган, който вече няма лукса на фасадата Пеевски, който убираше недоволството като гръмоотвод.

Твърдят, че Ахмед Доган е успял да се договори с Радев. Възможно е. Но е самоубийствено за президента, защото ще стане поредния "употребен" - след Сакскобурготски, Борисов, Пеевски.

Тези, които ме убеждават в гениалността на вчерашния ход на Слави, нещо много бъркат - няма толкова силни карти за да играе този ход и да блокира като шокира. Прекалено рано се помисли за незаобиколим. Вместо да печели доверие и да си усилва базата, той поиска да играе "ва банк" и да кешира 20 годишна телевизионна популярност и роля в политическия процес, каквато няма. Доган може да му осигури власт на кабинета през задкулисието - държи и Борисов и ДПС, но това и целувката на смъртта. Така ИТН ще приключи още преди да е стартирала като проект, а ДБ и ИМВ ще продължат битката. За това правилно ДБ не реагира.

Постоянно напомням - битката за демонтаж на задкулисието не свършва нито с Гешев, нито с Борисов - Доган е епицентърът. Христо Иванов правилно се ориентира към битка с Боса на мафията. За това Доган през Слави се стреми да изолира ДБ и протестните партии.

Гледайте на Николай Василев като на поредния Орешарски.

Има една част от уравнението, което Слави и Доган не владеят - и това са протестите. Трифонов никога не е бил част от протеста и той може да се обърне срещу него.

За това е важно да имаме независими и свободни медии. Защото е ясно че централните са пленени.

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците книгата на философа Ангел Грънчаров СТРАСТИТЕ И БЕСОВЕТЕ БЪЛГАРСКИ (с подзаглавие Кратка психологическа история на съвременна България), изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2008 г., 320 стр. Хронология и феноменология на случилото се след 1989 година, както и вникване във факторите, които определят нашата национална съдба. Книга за нашите лутания по пътищата на свободата, за раждането и пътя на младата българска демокрация, за това какви сме ние, съвременните българи, книга за пропилените ни шансове и за покрусените ни надежди. Но това е една въпреки всичко оптимистична книга, която ни казва, че от нас, гражданите, зависи всичко: ако сме мизерни духом, няма как и да не живеем в бедност. От нашите ценности зависи съществуването, живота ни. Духовната безпътица поражда историческите, пък и сегашните ни нещастия. А растежът на нашите сили - и като индивиди, и като нация - тръгва от освобождаването на съзнанията ни от ония коварни скрупули и дефекти, заради които толкова сме си патили - и за които сме платили тежка цена.

Добави в Svejo