Що е либертарианство и предимствата му не са ли по-малко от недостатъците?

ЩО Е ЛИБЕРТАРИАНСТВО  И ПРЕДИМСТВАТА МУ НЕ СА ЛИ ПО-МАЛКО ОТ НЕДОСТАТЪЦИТЕ?

 Иванка и Жак Асса

         Предизвика ни за тези бележки брифинга на ИТН и на Николай Василев, в което се изясни, че държавата не бива да остане собственик на нищо, защото би управлявала лошо всички свои предприятия. Това е чисто либертариа́нско  твърдение (между другото Николай Василев не е отричал никога, нито преди, нито сега, че е повлиян от тези възгледи).

             Нека накратко опишем какво е либертарианство, преди да се спрем на неговите недостатъци.

            Могат да се оформят две основни направления в либертарианството: философско-политическо и икономическо:

            Философско-политическото направление обхваща следните основни концепции:

• Принцип на ненасилието. Според него се забранява всякаква агресия спрямо други хора. В този принцип има определено един плюс: либертарианството  е против всякаква авторитарна власт – независимо дали се прилага отляво (предишният „полусоциализъм“) или отдясно („полудемокрацията“ от следващите години, особено от последните 12-13 години). Минусите ще посочим по-нататък.

• Принцип на самопринадлежността.  Според него „човек принадлежи само на себе си“, т.е. самостоятелно приема решенията си и сам носи пълната отговорност за живота си. Това означава, че живее според собствената си воля. Идеално звучи теоретически, но после ще покажем, че това е измамна утопия.

• Принцип на свободата. Има се предвид, че всичко, което не е физическа агресия, е позволено. Тука става въпрос за неограничена свобода. Плюсовете в случая са свободата на словото, свободата на медиите, свободата на протестите и митингите. Минусите ще посочим по-нататък.

            Икономическото направление  е оформено от  Австрийската икономическа школа и обхващат следните концепции:

• Икономиката трябва да функционира без държавата. Само абсолютно свободния пазар може да действа напълно ефективно и да удовлетворява максимално потребностите на хората.

• Данъците, протекционизма над нуждаещите се (безработни, инвалиди, дори пенсионерите), трудовото законодателство, социалните гаранции (медицина, образование) са голямо зло. В тази концепция частната собственост е нещо свято.

• Остро се критикуват всякакви социални идеи за обобществени материални блага. Концентрацията на благата и ресурсите в ръцете на малцинството е нещо естествено и полезно.

         Сега, след като посочихме плюсовете на либертарианството, обещахме да пофилософстваме за минусите. Преди всичко искаме да припомним една епиграма на проф. Иван Шишманов:

София, о ирония жестока,

мъдростта тук

най-евтина е стока.

          Ние имаме един приятел философ, който като Диоген се изхранва като нощен пазач, но ние сме „излишни“ пенсионери (според либертарианците) и затова ще си позволим да пофилософстваме.

          Ще започнем с това, че намесата на държавата незадължително води до икономически колапс. Ето три примера (а в науката има ли примери, които опровергават, твърдението престава да е принцип):

          Първи пример. През 20-те—30-те  години на миналия век Америка при Рузвелт излезе от най-тежката си криза благодарение на стопанска политика, базирана на идеите на британския икономист Джон Мейнард Кейнс. Според него решенията на частния сектор понякога могат да доведат до недостатъчно добри и ефикасни макроикономически резултати и за това са необходими  активните политически отговори от страна на държавния сектор.

    Втори пример. Днес във Франция действа смесена икономика, в която държавният сектор осигурява ангажираност на над 25% от цялото работоспособно население и държавата преразпределя чрез бюджета  над 50% от брутния продукт, произведен в държавата.

    Трети пример. Швеция. Ето какво може да се намери в уикипедия: „Високи данъци, силни профсъюзи и равно разпределение на благата.“ Това е рецептата за успех в глобализирания свят според Магдалена Андерсон – икономист от Социалдемократическата партия и финансов министър на Швеция. След като пое поста през 2014 г., Андерсон започна да повишава данъците и да увеличава социалните разходи. По време на нейния мандат Швеция се радва и на икономически бум и внушителен ръст на БВП, а бюджетните дефицити бяха превърнати в излишъци. Днес икономиката ú се върна в състоянието си преди пандемията.

            Сега вече нека се върнем към либертарианството.

Cвободата и принципът за ненасилие

           Казахме вече, че свободата означава действия без намесата на други хора.  Например ако вървя по улицата и някой ме спре принудително, той ми ограничава свободата. Какво обаче ще стане ако някой открадне нещо от мене? Полицаят го хваща, поставя му белезници и го води в участъка. Крадецът бил свободен да открадне, но всички следващи действия „накърняват“ личната му свобода. Либертарианците  в случая правят „салто мортале“ защото оправдават действието на полицая – нали според тях частната ми собственост е свещена?  Същото се отнася ако ме напсуват или ме обиждат за тяхно собствено удоволствие и аз им „отнема“ свободата и ги накажа.

           Всичко това показва, че концепцията за свободата и ненасилието се оказва „излишен“ лукс в либертарианските концепции!

Принцип на самопринадлежността. „Човек принадлежи само на себе си“,

                На базата на този принцип либертарианците правят много „тежки“ изводи. Според тях всичко, което човек създава със своя труд или чрез доброволните сделки с други хора, принадлежи изключително само на него. Това означава, че изпълнителят „доброволно“ услужва на работодателя, защото доброволно се е наел да служи при него и следователно може „да се откаже“. Работодателят обаче е „задължен“ да плаща данъци (и либертарианците се стремят да намаляват данъците, което Николай Василев декларира на брифинга с представителите на ИТР, казвайки че добре се разбирал с техния икономически екип). По такъв начин общество, състоящо се от няколко мултимилионери и от милиони небогати хора, които „доброволно“ работят за тях (макар че те няма къде другаде да работят!) се счита за „съвсем нормално“. Още повече, че обобществяването на ресурсите и благата либертарианците считат за „непоправимо зло“.  Ресурсите трябва да принадлежат на „най-силните и най-талантливите“.

Всичко трябва да се прави доброволно, свободно, без агресия

            Например държавата не трябва да се намесва в „свободния пазар“. Не трябва да ограничава продължителността на работния ден (в новото българско трудово законодателство при спешни поръчки работният ден може да „надвиши“ 8 часа), не може да определя минималното заплащане (затова постоянно се предлага „почасово“ заплащане), не може да се организират работниците в защита на някакви права, защото те са се „наели доброволно“ (затова в много частни предприятия няма професионални съюзи).

             Неубедителността на концепцията за доброволност ще илюстрираме с два  „литературни“ примера, взети от Интернет:

          Първи пример:  

          По време на разходка се разразява буря и върху гърдите на Иван пада голямо дърво и ако не го измъкнат бързо може да умре. Да предположим, че близо до Иван се намира, да кажем, Петър. Той може да повдигне дървото и Иван да се спаси. Петър му поставя условие, че ще повдигне дървото, ако Иван му даде всички свои спестени пари. Иван „доброволно“ се съгласява.

           Втори пример:

           Ирина има болно дете, нуждаещо се от продължително скъпо лечение. Ирина няма пари за да му го осигури.  Петър е богат предприемач и ú предлага пари ако Ирина „преспи“ с него една нощ. Ирина „доброволно“ се съгласява.

           Ако инструментът на принудата не е „агресия“, а неравенство между преговарящите, концепцията за доброволност е нарушена!

           Тъй като всички „бележки“ имат „два края“, всъщност имат начало и край, ние ще завършим бележките си с уточняване на терминологията, с което трябваше да започнем, както се прави в научните публикации.

Либертарианство произхожда от френския термин „libertaire“, чиито синоним е „анархия“. Ако трябва да използваме някакво метафорично определение: „Либертарианец е човекът, който не смята, че трябва да влезе в затвор по каквато и да е причина“ (по либертарианския философ Волтер Блок).

        Има две течения в либертарианството:

Анархо-либертарианци. Според тях държавата е съвсем излишна: за да бъде „пазарът съвсем свободен“. Влиянието на държавата чрез данъците или антимонополното законодателство е абсолютно излишно. Защитата на гражданите от насилие може да се осъществява от частни охранителни организации, чиито заплати ще се получават от благотворителност.

Минархисти. Те „изтърпяват“ държавата като неизбежно зло, което принудително прибира данъци, но не трябва да се намесва на „свободния пазар“. Единствените нейни цели трябва да бъдат защитата на живота, здравето и частната собственост на гражданите.

          Въпреки, че сме се старали съвсем „безстрастно“ да опишем  либертарианството, но очевидно то не е най-любимо течение в света, а още по-нелюбимо е в България, „изтърпяваща го“ дълго време. Сигурно точно по тази причина „беше провален“  като премиер Николай Василев. Интересно е какво ни очаква от новото ни правителство с „икономическия екип“, подбран от г-н Станислав Трифонов. Дано не е повторение на същото!

ДОБАВКА: 

Как мислят либертарианците - и как се стана либертарианец?

Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...

Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров Преследване на времето: Изкуството на свободата, изд. A & G, 2003 г., разм. 21,5 / 14,5 см, мека подвързия, ISBN 954-8945-88-6, 280 стр, 8.00 лв... Книгата говори за "нещо", което е близко на всеки един от нас: времето. Тя се опитва да ни насочи към чисто човешкото в него, към неговата ценност за човека. Това, че времето не ни е чуждо и ни изглежда "добре познато", съвсем не означава, че го разбираме. Нашето предварително познание за времето не навлиза в неговите дълбини, а само докосва повърхността, най-бледата му външност. Съзнанието за време го приема за факт, с който трябва да се "съобразяваме", но не отива по-нататък и не се задълбочава в неговата тайна. Когато обаче ни запитат А що е време? почти нищо не можем да кажем: мълчанието е нашият отговор. Тази необичайна и изненадващо понятна философска книга "поглежда" в скритото "зад" мълчанието ни - за времето, живота, свободата.

Добави в Svejo