Моят австралийски събеседник и опонент много обича да говори за езика, българския и турския (и за тяхното взаимно отношение в историята ни, която е от векове, така или иначе, обща!), но най-вече за това колко било трудно, да не кажа невъзможно да се научи от чужденец един качествен английски език, ето тази сутрин той какво ми написа, а по-долу можете да разберете аз какво му отговорих:
Анонимен каза: Знам че българския ще оцелее, а младите ви не знаят английски - ако дойдат тука ще се убедят след 5 минути че е така...Като индийците, които гордо говорят своя шантав диалект на “английски”, а когато дойдат тука откриват че английски е нещо много много различно... И че никой не ги разбира, както и те са неразбрани... Натрива им носа истинския английски, винаги го е правил и чупи туземски глави много ефективно...
Езика не се командва от амеби... Оня ден видях in BG media “тенденция” - не можеш да им набиеш в главата тренд, ако беше толкова лесно щяхме да четем сега "Сталин за езикознанието"...
Има модни идиоти, това е, но кога BG е била различна? Че българския е богата палитра от италиански и френски, а и турски е така - как мислиш че e на турски характер, освен характер... Или командата марш... Турски е див език, но красив... Но не може без Европа, особено в науките - всичко са заемки, точно както и български...
Български има връзка с руски и никаква с английски, имате там папагали (включително жена ти и сина ти), английски не е обаче някаква малка лъжица за устата им... Могат да се фукат там, а тука ще угаснат като индийци, вервай ми...
Това е силата на английския, той не е шега и неслучайно е световен език... Има сила в него, но тя не се усеща при вас...
Ела тука (или в Щатите) и ще я видиш... Не е ала-бала... Твърде много хора живеят с тоя език всеки ден и не знаят друго...
Останалото е клоунада...
А. от Австралия
Ангел Грънчаров каза: Понеже много обичаш да говориш за езика (Браво на теб по този пункт, езикът е най-важното може би след мисълта - и след човека, естествено! "Езикът е дом на битието", твърде един не по-малко омразен ти философ, щот е немец, именно Хайдегер!), да ти задам един хубав казус за мислене:
Добре де, а защо именно английския стана световен език, заради богаството, мелодичността си, гъвкавостта си ли? Или друга е причината, как мислиш, а? (Че руския език също е доста богат, изразителен, гъвкав и пр.!)
Ако САЩ бяха решили навремето основен език да е не английския, а немския или фреския (испанския) примерно, сега щеше ли светът да говори предимно на английски? Как мислиш по този пункт?
Не се заяждам, просто питам. Интересно ми е какво мислиш.
И защо тия, които са създали САЩ, все пак са избрали английския език, а не някой друг? Ако бяха избрали немския език, ако светът сега говореше не английски, а немски или френски, светът щеше ли да бъде сега същият, али немаше да бъде?
Ще ти бъда благодарен ако поразсъждаваш над този въпрос и ми кажеш до какви изводи стигнА...
Освен това смятам, че нашият "Картаген" - масовото българско безразличие спрямо истината и свободата! - е крайно време да бъде разрушен...
Търсете по книжарниците забележителната книга на философа Ангел Грънчаров ТАЙНСТВОТО НА ЖИВОТА: Въведение в практическата философия, изд. ИЗТОК-ЗАПАД, 2006 г., разм. 20/14 см., мека подвързия, ISBN-13: 978-954-321-246-0, ISBN-10: 954-321-246-5, 317 стр., 10.00 лв. Авторът тръгва от простия факт, че човекът е живот, че ние сме живи и влюбени в живота същества, от което следва, че по никой начин не бива да му изневеряваме: да си мислим, че сме “нещо повече от това”, че сме “нещо повече от него”. Но човекът е и разбиращо същество, което значи, че не се задоволява с “простата даденост” на непосредствения живот, а непрекъснато търси смисъла, неговата ценност за нас самите. Оказва се, че ние живеем като че ли само затова непрекъснато да търсим себе си, което, от друга страна погледнато, означава, че постигаме себе си само когато свободно “правим” себе си, своето бъдеще, а значи и съдбата си. Пътят на живота у човека изцяло съвпада с пътуването към самия себе си, от което не можем да се откажем...
2 коментара:
Това, че английският е световен език, въобще не се дължи на самият език, а се дължи на историческите и военни обстоятелства в последните 2 века. Преди Наполеон да продаде Луизиана, за да си спонсорира войните които в крайна сметка губи, френския е бил наравно с английския както в Европа така и в северна америка.
Всеки език и писменост са културно ценни за човечеството и трабва да се пазят и ценят.
Това е глуповат спор според мен и води до езиков расизъм. Затова че някой говори едикойси език е умствено по-развит, глупости на търкалета. Точно обратното, затова че американците говорят само на един език, са умствено и душевно подозрителни. Достигаме до основен екзистенциален въпрос "Кой си ти, за да ми казваш на какъв език е по-достойно да говоря? Аз го избирам, така както и моята вяра, идеи, а дори и сексуалност."
А старо-английския език, до преди Шекспир, е немски диалект. Който знае немски, може да разбере малко старо-английски. Нещо като български и руски.
В началото на Ренесанса, има културно-езични промени на Острова и езика им се офранкофончва. Започват да изговарят думите, не как се пишат. И това е все още най-голямата трудност на езика, разликите между писмения и говоримия език.
Публикуване на коментар